Изложба в памет на Никола Манев реди варненската Галерия 33

На 24 ноември Галерия 33 ще открие изложба с творби на големия български художник Никола Манев (1940–2018), творец със световно признание, чието изкуство пресича граници и култури.

Роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, израства в Чирпан и завършва художествената гимназия в София. През 1962 г. е приет в една от най-престижните академии по изкуствата - френската Академия по изящни изкуства, където завършва "живопис" в класа на проф. Морис Брианшон.

Има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби по цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

Манев ни остави образи, в които се преплитат мистичното и земното, природата и човешката душа, реалното и приказното.

Той често се връща към рисуването от натура на пейзажи от България и романтичните гледки на Париж – двата свята, между които живее. През април 2000 г. Никола Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и завещава на града като символ на любовта си към родината.

През 2008 г. той става академик на Българската академия за наука и изкуство.

Художникът напуска този свят на 25 август 2018 г. Тази година отбелязваме 85 години от рождението му. По този повод Галерия 33 организира изложба в негова памет и кани всички почитатели на абстрактното изкуство да се насладят на част от богатото му творчество.

Галерията притежава над 80 творби на художника, които включват графични рисунки, ранни етюди и мащабни маслени платна. Акцент в експозицията са тъкани килими-пана по негов проект, изработени в любимия му Париж.

Над 50 от произведенията в експозицията са били притежание на австрийския колекционер на изкуство Хервиг Хадвигер. Приятелството му с Никола Манев от началото на 80-те години на ХХ век се превръща в източник на вдъхновение и мост към българското изкуство за колекционера. Личните диалози и срещи при многократните пътувания на Хадвигер до България оказват  голямо значение при формирането на богатата му колекция от българско изкуство, която вече е част от фонда на Галерия 33.

• Период на изложбата: 24 ноември -11  декември 2025 г.
• Място: Варна, ул. Габрово 2А
• Вход: Свободен

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.