Изложба в памет на Никола Манев реди варненската Галерия 33

На 24 ноември Галерия 33 ще открие изложба с творби на големия български художник Никола Манев (1940–2018), творец със световно признание, чието изкуство пресича граници и култури.

Роден е на 28 август 1940 г. в Пазарджик, израства в Чирпан и завършва художествената гимназия в София. През 1962 г. е приет в една от най-престижните академии по изкуствата - френската Академия по изящни изкуства, където завършва "живопис" в класа на проф. Морис Брианшон.

Има зад гърба си над 137 самостоятелни изложби по цял свят и множество групови изложби и биеналета. Над 3000 негови творби са притежание на държавни и частни колекции и музеи в над 30 страни по света.

Манев ни остави образи, в които се преплитат мистичното и земното, природата и човешката душа, реалното и приказното.

Той често се връща към рисуването от натура на пейзажи от България и романтичните гледки на Париж – двата свята, между които живее. През април 2000 г. Никола Манев купува старинна възрожденска къща в Чирпан, възстановява я и завещава на града като символ на любовта си към родината.

През 2008 г. той става академик на Българската академия за наука и изкуство.

Художникът напуска този свят на 25 август 2018 г. Тази година отбелязваме 85 години от рождението му. По този повод Галерия 33 организира изложба в негова памет и кани всички почитатели на абстрактното изкуство да се насладят на част от богатото му творчество.

Галерията притежава над 80 творби на художника, които включват графични рисунки, ранни етюди и мащабни маслени платна. Акцент в експозицията са тъкани килими-пана по негов проект, изработени в любимия му Париж.

Над 50 от произведенията в експозицията са били притежание на австрийския колекционер на изкуство Хервиг Хадвигер. Приятелството му с Никола Манев от началото на 80-те години на ХХ век се превръща в източник на вдъхновение и мост към българското изкуство за колекционера. Личните диалози и срещи при многократните пътувания на Хадвигер до България оказват  голямо значение при формирането на богатата му колекция от българско изкуство, която вече е част от фонда на Галерия 33.

• Период на изложбата: 24 ноември -11  декември 2025 г.
• Място: Варна, ул. Габрово 2А
• Вход: Свободен

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.