Изложба "За незримите неща“ може да разгледате в Арт Галерия Ларго

Изложба за "За незримите неща“ беше открита в Арт Галерия Ларго и може да бъде разгледана до 22 август. В експозицията са включени живописни творби на Александър Димитров и Василен Васевски, които двамата художници са рисували специално за съвместната им изява в морската столица.

Двамата автори са приятели още от студентските си години, въпреки че Васевски още след завършването на Академията в София заминава за САЩ и вече повече от 20 години живее там. Въпреки разстоянието двамата поддържат връзка, обсъждат творчеството си, имат много общи виждания за изкуството и темите, които ги вълнуват. Така възниква идея да направят съвместна изложба, която зрее повече от 10 години, преди да види бял свят за първи път в изложбата им в галерия Ларго.

Ето как представя изложбата Василен Васевски:

"Кога за пръв път разбираме за незримите неща и се замисляме за тях? Може би след като вдъхнем аромата им от книга, песен или картина? И какви по-точно са те, как да ги определим? Дали са спомен и смътно усещане за нещо необяснимо, но изначално близко или само предчувствие за друго, което чакаме през целия си живот? Всеки от нас има своята опитност от срещите с Незримото, всеки от нас носи и своето лично разбиране за нещата, които съществуват зад познатия ред на живота. Но колко често се осмеляваме да говорим за същественото и да го потърсим в другите? „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“, казва Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери. Тази изложба е за тях, онези незрими неща, които не се виждат, но се чувстват и са там някъде дълбоко в сърцата ни.“

"Животът на художника е едно безкрайно взиране и търсене в света на предчувствията, с надеждата, че добротата поражда доброта, че хармонията е възможна. Той вярва в по-добрата страна на човешката природа, заставайки на ръба на световете пред бялото платно. Посвещавам тази изложба на добрите учители, на градивните приятелства и на всеки ценител, припознал себе си като съмишленик.", допълва Александър Димитров.

"Картините на Александър са наситени с много детайли, прецизни и сложни композиции. Цветовете му са сигнално ярки и пулсиращи. Василен предпочита меките пастелни цветове и изчистена, синтезирана композиция. Картините му са като излято на един дъх откровение. Самият Васевски определя стила си като „метафизичен романтизъм“. Можем да кажем, че двамата доста се различават като стил, начин на работа, използвани техники и похвати, колорит. Това, което ги обединява, е тематиката в представените творби. И двамата художници са изкушени от красотата на жената, от нейната скрита природа, от нейните различни душевни състояния", отбелязват от Арт Галерия Ларго.

Александър Димитров е роден на 24.06.1969 г. в гр. Пловдив. Завършва НХА „Николай Павлович” през 1995 г. в класа на акад. Светлин Русев. Има реализирани 16 самостоятелни изложби в Япония, Австрия, Германия и България, както и участия в международни форуми в Белград, Франкфурт, Канагава, Истанбул. Лауреат на наградите на „HARADA GALLERY” Токио, Япония - “Ecological point” (1995 г.),  Художник на годината на Галерия „Бриз”- Бургас (2007 г.), Художник на десетилетието на Галерия „Ларго“ (2008 – 2018). Създател на Галерия „Бяла Зона”/ Студио „Бяла Зона” и куратор на 26 изложби с участието както на утвърдени артисти, така и на съвсем млади творци. Александър Димитров има реализирани четири изложби в Арт Галерия Ларго – 2013, 2015, 2019 и 2021 година и една съвместна изложба с Юлий Шумарев. Живее и работи в гр. Пловдив.

Василен Васевски е роден през 1969 г. в Сливен. Завършил е Национална Художествена академия, София, специалност „Живопис“ през 1995 година, а през 2003 година се дипломира от Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уейн със специалност „Комерсиални изкуства“ (2003). Участвал е в множество изложби, някои от които: Национален дворец на културата, София, България (2014), Посолство на България, Брюксел, Белгия (2015), Галерия „АBF”, Трелеборг, Швеция и Галерия „Теа Алба“, София, България (2016), Тера Скул ъф мюзик, Гленвю, САЩ (2017), Галерия „София“, София, България (2019), Арт център, Ню Орлиънс, САЩ (2020), Галерия „Триъгълна кула“, София, България (2021), Галерия „А + С“, Скоки, САЩ (2022), Галерия „Пейпър Мил“, Торонто, Канада (2023) и др. Живее и работи в САЩ.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.