Изложба "За незримите неща“ може да разгледате в Арт Галерия Ларго

Изложба за "За незримите неща“ беше открита в Арт Галерия Ларго и може да бъде разгледана до 22 август. В експозицията са включени живописни творби на Александър Димитров и Василен Васевски, които двамата художници са рисували специално за съвместната им изява в морската столица.

Двамата автори са приятели още от студентските си години, въпреки че Васевски още след завършването на Академията в София заминава за САЩ и вече повече от 20 години живее там. Въпреки разстоянието двамата поддържат връзка, обсъждат творчеството си, имат много общи виждания за изкуството и темите, които ги вълнуват. Така възниква идея да направят съвместна изложба, която зрее повече от 10 години, преди да види бял свят за първи път в изложбата им в галерия Ларго.

Ето как представя изложбата Василен Васевски:

"Кога за пръв път разбираме за незримите неща и се замисляме за тях? Може би след като вдъхнем аромата им от книга, песен или картина? И какви по-точно са те, как да ги определим? Дали са спомен и смътно усещане за нещо необяснимо, но изначално близко или само предчувствие за друго, което чакаме през целия си живот? Всеки от нас има своята опитност от срещите с Незримото, всеки от нас носи и своето лично разбиране за нещата, които съществуват зад познатия ред на живота. Но колко често се осмеляваме да говорим за същественото и да го потърсим в другите? „Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“, казва Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери. Тази изложба е за тях, онези незрими неща, които не се виждат, но се чувстват и са там някъде дълбоко в сърцата ни.“

"Животът на художника е едно безкрайно взиране и търсене в света на предчувствията, с надеждата, че добротата поражда доброта, че хармонията е възможна. Той вярва в по-добрата страна на човешката природа, заставайки на ръба на световете пред бялото платно. Посвещавам тази изложба на добрите учители, на градивните приятелства и на всеки ценител, припознал себе си като съмишленик.", допълва Александър Димитров.

"Картините на Александър са наситени с много детайли, прецизни и сложни композиции. Цветовете му са сигнално ярки и пулсиращи. Василен предпочита меките пастелни цветове и изчистена, синтезирана композиция. Картините му са като излято на един дъх откровение. Самият Васевски определя стила си като „метафизичен романтизъм“. Можем да кажем, че двамата доста се различават като стил, начин на работа, използвани техники и похвати, колорит. Това, което ги обединява, е тематиката в представените творби. И двамата художници са изкушени от красотата на жената, от нейната скрита природа, от нейните различни душевни състояния", отбелязват от Арт Галерия Ларго.

Александър Димитров е роден на 24.06.1969 г. в гр. Пловдив. Завършва НХА „Николай Павлович” през 1995 г. в класа на акад. Светлин Русев. Има реализирани 16 самостоятелни изложби в Япония, Австрия, Германия и България, както и участия в международни форуми в Белград, Франкфурт, Канагава, Истанбул. Лауреат на наградите на „HARADA GALLERY” Токио, Япония - “Ecological point” (1995 г.),  Художник на годината на Галерия „Бриз”- Бургас (2007 г.), Художник на десетилетието на Галерия „Ларго“ (2008 – 2018). Създател на Галерия „Бяла Зона”/ Студио „Бяла Зона” и куратор на 26 изложби с участието както на утвърдени артисти, така и на съвсем млади творци. Александър Димитров има реализирани четири изложби в Арт Галерия Ларго – 2013, 2015, 2019 и 2021 година и една съвместна изложба с Юлий Шумарев. Живее и работи в гр. Пловдив.

Василен Васевски е роден през 1969 г. в Сливен. Завършил е Национална Художествена академия, София, специалност „Живопис“ през 1995 година, а през 2003 година се дипломира от Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уейн със специалност „Комерсиални изкуства“ (2003). Участвал е в множество изложби, някои от които: Национален дворец на културата, София, България (2014), Посолство на България, Брюксел, Белгия (2015), Галерия „АBF”, Трелеборг, Швеция и Галерия „Теа Алба“, София, България (2016), Тера Скул ъф мюзик, Гленвю, САЩ (2017), Галерия „София“, София, България (2019), Арт център, Ню Орлиънс, САЩ (2020), Галерия „Триъгълна кула“, София, България (2021), Галерия „А + С“, Скоки, САЩ (2022), Галерия „Пейпър Мил“, Торонто, Канада (2023) и др. Живее и работи в САЩ.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.