Калоян Илиев - Кокимото представя експозицията "Memento Mori" 

На 18 май от 19 часа галерия Ларго ще открие самостоятелна изложба на популярния варненски творец Калоян Илиев - Кокимото. Събитието е част от програмата на "Нощ на музеите и галериите Варна 2024", и  програмата на Форум за съвременно изкуство БУНА, който ще се проведе за втори път във Варна. Експозицията ще бъде на разположение на варненската публика до 7-и юни в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8.

Експозицията, озаглавена "Memento Mori", включва живопис, графика, рисунки и обекти. За нея художникът разказва:

"„Memento mori” е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност.

Концепцията има своите корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък. Най-често срещаният мотив е череп, често придружен от една или повече кости. Често само това е достатъчно, за да предизвика усещането, но други мотиви като ковчег, пясъчен часовник и увехнали цветя, означават непостоянството на човешкия живот. Често те функционират в рамките на произведение, чийто основен предмет е нещо друго, като портрет, но ванитас е художествен жанр, където темата за смъртта е основният предмет.

Memento mori като символична метафора ме занимава почти от самото начало на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, далеч не съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта.

През т. нар. „Тъмен век“ църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици, ново контра-движение в началото на Средновековието, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, от земните радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение, в лишенията от радостите на живота, духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris” – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori” вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на  „Memento mori” -  „Memento vivere” („Помни живота“ или не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)

Мотивът  Memento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, в некролозите и накрая се появява като чисто художествен мотив в натюрморти. Идеята за преходността на живота присъства като стилов мотив във всички епохи, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до днес и може да се срещне в творчеството на велики артисти като Салвадор Дали, Ман Рей, Анди Уорхол, Деймиън Хърст и други.

Най-новите ми произведения, включени в проекта, създадох през последните три години, провокиран от случващото се. Събитията в световен план очертаха новия световен ред, с който мнозинството бързо и чинно се съобрази. Оформи се маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание, себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветени и знаещи от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна."

Калоян Илиев - Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново, специалност "Графика" (2007) и е специализирал в графичния департамент на Академията за изящни изкуства "Владислав Стремински" в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ - София. Кокимото е реализирал над 35 самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 190 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката и колажа. Кокимото е получил  над 15 награди за графика, екслибрис, рисунка и живопис. Произведенията му са в над 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Живее и работи във Варна и София.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.