Калоян Илиев - Кокимото представя експозицията "Memento Mori" 

На 18 май от 19 часа галерия Ларго ще открие самостоятелна изложба на популярния варненски творец Калоян Илиев - Кокимото. Събитието е част от програмата на "Нощ на музеите и галериите Варна 2024", и  програмата на Форум за съвременно изкуство БУНА, който ще се проведе за втори път във Варна. Експозицията ще бъде на разположение на варненската публика до 7-и юни в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8.

Експозицията, озаглавена "Memento Mori", включва живопис, графика, рисунки и обекти. За нея художникът разказва:

"„Memento mori” е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност.

Концепцията има своите корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък. Най-често срещаният мотив е череп, често придружен от една или повече кости. Често само това е достатъчно, за да предизвика усещането, но други мотиви като ковчег, пясъчен часовник и увехнали цветя, означават непостоянството на човешкия живот. Често те функционират в рамките на произведение, чийто основен предмет е нещо друго, като портрет, но ванитас е художествен жанр, където темата за смъртта е основният предмет.

Memento mori като символична метафора ме занимава почти от самото начало на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, далеч не съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта.

През т. нар. „Тъмен век“ църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици, ново контра-движение в началото на Средновековието, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, от земните радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение, в лишенията от радостите на живота, духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris” – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori” вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на  „Memento mori” -  „Memento vivere” („Помни живота“ или не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)

Мотивът  Memento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, в некролозите и накрая се появява като чисто художествен мотив в натюрморти. Идеята за преходността на живота присъства като стилов мотив във всички епохи, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до днес и може да се срещне в творчеството на велики артисти като Салвадор Дали, Ман Рей, Анди Уорхол, Деймиън Хърст и други.

Най-новите ми произведения, включени в проекта, създадох през последните три години, провокиран от случващото се. Събитията в световен план очертаха новия световен ред, с който мнозинството бързо и чинно се съобрази. Оформи се маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание, себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветени и знаещи от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна."

Калоян Илиев - Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново, специалност "Графика" (2007) и е специализирал в графичния департамент на Академията за изящни изкуства "Владислав Стремински" в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ - София. Кокимото е реализирал над 35 самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 190 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката и колажа. Кокимото е получил  над 15 награди за графика, екслибрис, рисунка и живопис. Произведенията му са в над 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Живее и работи във Варна и София.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.