Напусна ни именитият художник Венцеслав Антонов

Напусна ни художникът Венцеслав Антонов. Тъжната вест съобщиха негови колеги. Венцеслав Антонов беше дългогодишен директор на Галерията за графично изкуство - Варна, и на Международното биенале на графиката - Варна.

"Българското изкуство изгуби един от безспорните авторитети в графиката, а варненската артистична общност - едно от най-ярките си лица. Творец на категоричния жест и изказ, Венци Антонов ще остане в сърцата ни със силата на своя дух и своите произведения", отбелязват от Градската художествена галерия във Варна.

Венцеслав Антонов посвети десетилетия от своя живот на графичното изкуство - като артист и като организатор на най-престижния в тази област форум в България. Един от инициаторите на Варненското биенале, Антонов беше негов директор от 1997 г. и в продължение на десетилетия отстояваше съществуването на този високопрофесионален форум.

"Познаваме го като четящ човек с интереси в областта на историята и литературата, религиите, интелектуалните и културни постижения на човечеството. Изкуството му притежава геометрична композиционна организация, характеризираща се с наслагване на свободни плоскости в дълбочина.

В неговото творчество реалното пространство е заменено с условно, чисто художествено, лишено от натурност.

Иконографията му достига до геометричен пластицизъм, в който линията е основно изразно средство и основен конструктивен елемент", отбелязват още от Градската художествена галерия във Варна.

Венцеслав Антонов е роден на 6 април 1942 г. в град Бяла Слатина. През 1971 г. завършва специалност „Приложна графика” при проф. Александър Поплилов в Национална художествена академия – София, и се установява във Варна. Участва в общи национални изложби, в изложби на варненските художници и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Представя изкуството си в международни биеналета на графичното изкуство в Любляна, Берлин, Сао Пауло, Баден Баден, Битоля и др. Работи в областта на графиката, живописта, плаката, оформлението на книгата и пространственото художествено оформление. Негово дело са монументални творби в курортите Златни пясъци и Слънчев ден, и в квартал Аспарухово.

Носител е на награда Варна в категорията "Изобразителни изкуства" през 2003 г., на Голямата награда "Варна" за цялостно творчество през 2017 г., отличен е с почетен плакет от Министерството на културата за постижения в изкуството и с Гран при на фондация "Остен" за живопис през 2017 г.

Негови творби са притежание на художествени музеи и частни колекции в страната и чужбина, между които и Градската художествена галерия във Варна.

Поклон пред паметта му!

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.