Напусна ни именитият художник Венцеслав Антонов

Напусна ни художникът Венцеслав Антонов. Тъжната вест съобщиха негови колеги. Венцеслав Антонов беше дългогодишен директор на Галерията за графично изкуство - Варна, и на Международното биенале на графиката - Варна.

"Българското изкуство изгуби един от безспорните авторитети в графиката, а варненската артистична общност - едно от най-ярките си лица. Творец на категоричния жест и изказ, Венци Антонов ще остане в сърцата ни със силата на своя дух и своите произведения", отбелязват от Градската художествена галерия във Варна.

Венцеслав Антонов посвети десетилетия от своя живот на графичното изкуство - като артист и като организатор на най-престижния в тази област форум в България. Един от инициаторите на Варненското биенале, Антонов беше негов директор от 1997 г. и в продължение на десетилетия отстояваше съществуването на този високопрофесионален форум.

"Познаваме го като четящ човек с интереси в областта на историята и литературата, религиите, интелектуалните и културни постижения на човечеството. Изкуството му притежава геометрична композиционна организация, характеризираща се с наслагване на свободни плоскости в дълбочина.

В неговото творчество реалното пространство е заменено с условно, чисто художествено, лишено от натурност.

Иконографията му достига до геометричен пластицизъм, в който линията е основно изразно средство и основен конструктивен елемент", отбелязват още от Градската художествена галерия във Варна.

Венцеслав Антонов е роден на 6 април 1942 г. в град Бяла Слатина. През 1971 г. завършва специалност „Приложна графика” при проф. Александър Поплилов в Национална художествена академия – София, и се установява във Варна. Участва в общи национални изложби, в изложби на варненските художници и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина. Представя изкуството си в международни биеналета на графичното изкуство в Любляна, Берлин, Сао Пауло, Баден Баден, Битоля и др. Работи в областта на графиката, живописта, плаката, оформлението на книгата и пространственото художествено оформление. Негово дело са монументални творби в курортите Златни пясъци и Слънчев ден, и в квартал Аспарухово.

Носител е на награда Варна в категорията "Изобразителни изкуства" през 2003 г., на Голямата награда "Варна" за цялостно творчество през 2017 г., отличен е с почетен плакет от Министерството на културата за постижения в изкуството и с Гран при на фондация "Остен" за живопис през 2017 г.

Негови творби са притежание на художествени музеи и частни колекции в страната и чужбина, между които и Градската художествена галерия във Варна.

Поклон пред паметта му!

На 18 май от 19 часа галерия Ларго ще открие самостоятелна изложба на популярния варненски творец Калоян Илиев - Кокимото. Събитието е част от програмата на "Нощ на музеите и галериите Варна 2024", и  програмата на Форум за съвременно изкуство БУНА, който ще се проведе за втори път във Варна. Експозицията ще бъде на разположение на варненската публика до 7-и юни в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8.

Експозицията, озаглавена "Memento Mori", включва живопис, графика, рисунки и обекти. За нея художникът разказва:

"„Memento mori” е известен латински израз, който може свободно да бъде преведен като „Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“ или „Осъзнай смъртността си“. С израза се наименува и жанр артистични произведения, които се различават широко едно от друго, но имат една и съща цел – да напомнят на хората за тяхната собствена преходност.

Концепцията има своите корени във философите на класическата античност и християнството и се появява в погребалното изкуство и архитектура от средновековния период нататък. Най-често срещаният мотив е череп, често придружен от една или повече кости. Често само това е достатъчно, за да предизвика усещането, но други мотиви като ковчег, пясъчен часовник и увехнали цветя, означават непостоянството на човешкия живот. Често те функционират в рамките на произведение, чийто основен предмет е нещо друго, като портрет, но ванитас е художествен жанр, където темата за смъртта е основният предмет.

Memento mori като символична метафора ме занимава почти от самото начало на работата ми като художник, създавайки множество артистични отзвуци по темата, далеч не съм единствения, който се вълнува от идеята за неизбежността на смъртта.

През т. нар. „Тъмен век“ църковният живот бил достигнал дъното на морала и се били появили сериозни неуредици, ново контра-движение в началото на Средновековието, довели до повишен аскетизъм и пречистване на църквата от всичко светско, от земните радости и блага, в името на благочестието и вечния живот, който очаквал праведниците. За утешение, в лишенията от радостите на живота, духовниците непрекъснато повтаряли: „Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris” – „Помни смъртта, човеко, защото си прах и в прах ще се превърнеш“. Монасите в манастирите използвали „Memento mori” вместо „Добро утро, добър ден, добър вечер и лека нощ“. На големи празници и в особено радостни случаи се поздравявали с антипода на  „Memento mori” -  „Memento vivere” („Помни живота“ или не се отказвай напълно от радостите, които Бог ни е дал и на този свят)

Мотивът  Memento mori избледнява с течение на времето до чисто формален девиз върху надгробните камъни, в некролозите и накрая се появява като чисто художествен мотив в натюрморти. Идеята за преходността на живота присъства като стилов мотив във всички епохи, макар и отслабена и нерелигиозна, продължава да живее до днес и може да се срещне в творчеството на велики артисти като Салвадор Дали, Ман Рей, Анди Уорхол, Деймиън Хърст и други.

Най-новите ми произведения, включени в проекта, създадох през последните три години, провокиран от случващото се. Събитията в световен план очертаха новия световен ред, с който мнозинството бързо и чинно се съобрази. Оформи се маса от индивиди, подчинени на страха от смъртта. Принизени от заблуди и незнание, себеподобните ни стигнаха дъното на морала, упреквайки просветени и знаещи от нас в човекомразие. Като социално ангажиран художник искам да напомня на всички самозабравили се, че материята е преходна, а душата вечна."

Калоян Илиев - Кокимото е роден през 1979 г. във Варна. Завършва ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново, специалност "Графика" (2007) и е специализирал в графичния департамент на Академията за изящни изкуства "Владислав Стремински" в град Лодз, Полша (2008). От 2010 е член на СБХ - София. Кокимото е реализирал над 35 самостоятелни изложби във Варна, Пловдив, София, Белгия и Дания. Участвал е в над 190 общи изложби, фестивали за съвременно изкуство, ануалета, биеналета и триеналета на рисунката, графиката и колажа. Кокимото е получил  над 15 награди за графика, екслибрис, рисунка и живопис. Произведенията му са в над 19 колекции в България, Турция, Сърбия, Румъния, Италия, Испания, Полша, Белгия, Холандия, Дания, Уругвай, Тайланд, Япония и Китай. Живее и работи във Варна и София.