Пролетният салон на изкуствата във Варна започва на 12 март

На 12 март ще стартира традиционната инициатива на Община Варна Пролетен салон на изкуствата. Форумът всяка година поставя начало на сезона на фестивалните събития в морската столица.

Официалното откриване на тазгодишния салон ще стане с изложба от дърворезби на ученици от Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“. Тази година гимназията отбелязва своята 100-годишнина. Паната илюстрират истории от сборника „Диви разкази“ на патрона на училището. Експозицията отбелязва и 105-годишнината от рождението на Хайтов и може да бъде видяна от 12 до 18 март в Арт салона на Радио Варна.

Творчеството на големия писател е в основата и на друго събитие от афиша на фестивала - моноспектакълът на актьора Илиян Марков „Дърво без корен“. Той ще бъде поставен на 20 март, от 18:00 ч. в Градската художествена галерия.

На 25 март в Обсерваторията на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ ще бъде подредена изложба фотографии на Мариела Русева, а от 18:00 ч. на същата дата Сдружението на писателите – Варна представя новата книга на д-р Веска Дучева -  „Продавачът на илюзии. Криминални хроники“. Събитието ще бъде съпътствано от представянето на музикалния албум „Свещ“ на барда Красимир Йорданов.

Акустичен рок-концерт на екс-вокалиста на Д2 Дидо с групата му „DeStoned“ на 28 март е следващото събитие в афиша, което ще се проведе в Концертното студио на Радио Варна от 18:30 ч.

На 5 април в Градската художествена галерия от 18 ч. продължава музикалната фиеста с концерт с авторски композиции на „Стайков акустик квартет“. Музиката на квартета е в стил „worldmusic“, с елементи от арабския и балканския фолклор.

На същото място от 17 ч. на 10 април ще бъде открита изложба офорти на ученици от художествените паралелки на НУИ „Добри Христов“ на тема „Майстора през нашите очи“.

Отново в Градската художествена галерия, от 18 ч. на 12 април ни очаква камерен концерт на Красимира Желязкова – цигулка и Стефан Бояджиев – пиано, с разнообразна програма: Цезар Франк, Пабло Сарасате, Фриц Крайслер, Сергей Рахманинов, Панчо Владигеров.

На 14 април в Методистката църква от 18 ч. е юбилейният концерт на камерния смесен хор „Морски полъх“ с диригент Илия Иванов по случай 30-годишнината на състава. Хорът ще представи италианския си репертоар, който включва както класика, така и италиански поп песни, аранжирани с класически оркестров фон.

Финалът на тазгодишния Пролетен салон на изкуствата е на 17 април в Градската художествена галерия от 18 ч. с концерт електронна музика. Варненци ще чуят за първи път новия албум на Мирослав Гочев. Освен авторски композиции ще бъдат изпълнени и пиеси на Жан-Мишел Жар, Вангелис, Шилер, „Енигма“. В концерта ще участват Станислав Стоянов (перкусии) и Дамян Димов (кавал).

Входът за всички прояви в Пролетния салон на изкуствата 2024 е свободен.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.