Пролетният салон на изкуствата във Варна започва на 12 март

На 12 март ще стартира традиционната инициатива на Община Варна Пролетен салон на изкуствата. Форумът всяка година поставя начало на сезона на фестивалните събития в морската столица.

Официалното откриване на тазгодишния салон ще стане с изложба от дърворезби на ученици от Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“. Тази година гимназията отбелязва своята 100-годишнина. Паната илюстрират истории от сборника „Диви разкази“ на патрона на училището. Експозицията отбелязва и 105-годишнината от рождението на Хайтов и може да бъде видяна от 12 до 18 март в Арт салона на Радио Варна.

Творчеството на големия писател е в основата и на друго събитие от афиша на фестивала - моноспектакълът на актьора Илиян Марков „Дърво без корен“. Той ще бъде поставен на 20 март, от 18:00 ч. в Градската художествена галерия.

На 25 март в Обсерваторията на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ ще бъде подредена изложба фотографии на Мариела Русева, а от 18:00 ч. на същата дата Сдружението на писателите – Варна представя новата книга на д-р Веска Дучева -  „Продавачът на илюзии. Криминални хроники“. Събитието ще бъде съпътствано от представянето на музикалния албум „Свещ“ на барда Красимир Йорданов.

Акустичен рок-концерт на екс-вокалиста на Д2 Дидо с групата му „DeStoned“ на 28 март е следващото събитие в афиша, което ще се проведе в Концертното студио на Радио Варна от 18:30 ч.

На 5 април в Градската художествена галерия от 18 ч. продължава музикалната фиеста с концерт с авторски композиции на „Стайков акустик квартет“. Музиката на квартета е в стил „worldmusic“, с елементи от арабския и балканския фолклор.

На същото място от 17 ч. на 10 април ще бъде открита изложба офорти на ученици от художествените паралелки на НУИ „Добри Христов“ на тема „Майстора през нашите очи“.

Отново в Градската художествена галерия, от 18 ч. на 12 април ни очаква камерен концерт на Красимира Желязкова – цигулка и Стефан Бояджиев – пиано, с разнообразна програма: Цезар Франк, Пабло Сарасате, Фриц Крайслер, Сергей Рахманинов, Панчо Владигеров.

На 14 април в Методистката църква от 18 ч. е юбилейният концерт на камерния смесен хор „Морски полъх“ с диригент Илия Иванов по случай 30-годишнината на състава. Хорът ще представи италианския си репертоар, който включва както класика, така и италиански поп песни, аранжирани с класически оркестров фон.

Финалът на тазгодишния Пролетен салон на изкуствата е на 17 април в Градската художествена галерия от 18 ч. с концерт електронна музика. Варненци ще чуят за първи път новия албум на Мирослав Гочев. Освен авторски композиции ще бъдат изпълнени и пиеси на Жан-Мишел Жар, Вангелис, Шилер, „Енигма“. В концерта ще участват Станислав Стоянов (перкусии) и Дамян Димов (кавал).

Входът за всички прояви в Пролетния салон на изкуствата 2024 е свободен.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.