С изложба "Скулптура и други неща 2" галерия A&G Art Meeting открива новия си творчески сезон

Със забележителна експозиция "Скулптура и други неща 2" на Стефан Лютаков галерия A&G Art Meeting започва сезон 2023-та. Изложбата ще бъде открита на 7 март, в присъствието на автора. Интересната експозиция може да бъде разгледана до 2 април. Работното време на галерията, разположена на ул. "Любен Каравелов" 8 във Варна  е от сряда до събота между 16 и 19 часа.

Ето какво разказва Стефан Лютаков за най-новата си изложба:

"Събрах и направих скулптури, обединени не само от идеите или смисъла им, а и от материала – черния метал. Обединява ги материалът чугун и стомана и неговата естествена патина - ръждата. Ръждата върху металния предмет дава информация за време, пространство, природни и човешки въздействия, функция, принадлежност. Струва ми се, че ръждата събира минало, бъдеще и сега в едно. В един миг виждам моите скулптури как изглеждат сега, сега ги виждам, че изглеждат така, сякаш съм ги правил преди да се родя, виждам ги как ще изглеждат и след мен. Често търся онази предметност и достъпност на скулптурата, която провокира да я докоснем, разгледаме с ръка, да я вземем, за да проверим има ли други функции. Някои от скулптурите приличат на кутии, на стари ютии, които се отварят, завъртат се и така се прекомпозират, получават друга визия, живеят така, както живее и един полезен предмет. А нима не трябва или не можем да разровим жарта с една чугунена скулптура. Спомням си преди време колко ме заболя, когато видях моя скулптура до огнище, с която очевидно колекционерът беше разгарял огъня. По–късно бях щастлив, че многоплановият смисъл на тази скулптура навярно беше разбран и тя живееше пълноценно и много близо до своя притежател. Този материал помага в желанието ми да стоя далече едновременно и от комерсиалното, и от елитарното. Така съм близо до природното и човешкото, а често не скулптурните ми теми и сюжети могат по–лесно да намерят своя скулптурен образ. Нарекох тази изложба „Скулптура и други неща 2”, защото изложба с това име правя за втори път. В изложбата от средата на 90-те години, както и в сегашната заедно със скулптурите показвам и работи, които, мисля стоят встрани от познатата жанрова система и не мога да нарека лесно скулптурен релеф, картина или рисунка, макар и да са близо до тях. Скулптурата винаги се дефинира от пространството, затова подбрах и съобразих работите с характера и възможностите на новото пространство на галерия A&G Art meeting, Варна".

Стефан Лютаков е роден на 22. 06. 1955 г. в Пазарджик. През 1974 завършва Средното художествено училище за изящни изкуства "Илия Петров" в София, а през 1980 г. специалност "Скулптура" във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

Професор е по скулптура във Великотърновския университет и Националната художествена академия в София.

От 1982 г. досега има над 200 реализации, участия в колективни, специализирани, групови изложби, фестивали, биеналета и симпозиуми в България и чужбина – Япония, Китай, Египет, Франция, Полша, Италия, Германия, Румъния и др.  

Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в България и чужбина, по-значителни от които: Национална художествена галерия, София ("Лично пристанище"), 2005; Софийска градска художествена галерия, 1996; Музей на камъка – Сакурагава, Япония, 2005; Кунстферайн – Манхайм, Германия, 2000; Културен център "Витгенщайн" – Виена, 1988 и др.

Получил е над десет по-значими награди като: Голямата награда за съвременно българско изкуство (скулптура) на М-тел за 2005; Голямата награда за скулптура на Алианц – България за 2016; Наградата за скулптура на СБХ на Осмата национална младежка изложба, София – 1990; Наградата за скулптура в Международното биеналето на хумора и сатирата, Габрово – 1998; Годишната награда на галерия "Ирида" за най добра изложба – 1997.

Негови творби са в постоянната колекция на НХГ "Квадрат 500"; Арт - център "Юго Вутен", Белгия; колекция "Лудвиг" – Германия; Галерия "Уни-арт" на Нов български университет; Софийска градска художествена галерия; Ателие-колекция Светлин Русев; колекции в САЩ, Франция, Швейцария, Полша, Австрия, Япония, Румъния, Германия; почти всички галерии в страната (Добрич, Монтана, Смолян, Велико Търново, Пазарджик, Търговище, Перник и др. Монументални творби на автора са експонирани трайно на открито в Япония – Сакурагава, Китай – Чанчун, Германия – Редницембах, Беринген, Сент Блазиен, в Словакия – Вишне Ружбахи, Австрия – Кайзерщайнбрух, Белгия – Геел, Румъния – Търгу Жиу, в България – Илинденци, Перник, София (Парк „Оборище“), Скулптурен парк на Министерството на външните работи, в Пазарджик, Сандански, Бургас, Раковски, Силистра, Велико Търново и др.

Член е на СБХ от 1985 г., член на управителния съвет на СБХ в периодите 1992–1996 и 2016– 2021.

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, представя от 11 ноември до 2 декември 2025 г. самостоятелната изложба на художничката Миряна Пеловска "Къси разкази". Експозицията включва рисунки с въглен и живописни произведения, изпълнени в смесени техники.

Творбите са вдъхновени от литературния свят на Йордан Йовков и Йордан Радичков.

Те не са илюстрации по конкретни разкази, а свободни визуални интерпретации, водени от атмосферата, образността и човешката дълбочина в творчеството им. Авторката споделя, че се стреми "да улови състоянията, в които думите стават образи, а образите – усещания".

"Къси разкази" проследява интереса на Пеловска към фигуративността, към мълчаливите жестове и към емоционалните нюанси на човешкото присъствие. Въгленът и смесените живописни техники ѝ позволяват да създава визуални "разкази", в които зрителят открива както познатото, така и недоизказаното.

Повече за вдъхновението си при създаване на творбите, разказва Миряна в интервю пред Нина Локмаджиева. 

"Идеята от много време е в мен, защото любовта към късия разказ я имам от малка, а и като дете съм израснала при баба и дядо в село Красен, Добричко.

Това е селото, в което Йовков е живял и работил дълги години. "Вечери в Антимовския хан" са написани в нашето село, както и разказът за Албена и други емблематични негови произведения.

Самият Антимовски хан е в селото. Някога съм играла покрай него. Познавам наследниците на персонажите, за които се разказва в книгите на Йовков, някои са дори от моето семейство, макар и прадядовци, и прабаби. Моята баба ми е разказвала много за Йовков и за тази Албена, която също е била реално съществуваща личност, макар че не се е казвала така.

Това вълшебство да събереш толкова много емоция в толкова малко разстояние от време, каквото е късият разказ, много приляга на моя маниер на рисуване.

Аз рисувам експресивно, доста бързо изливам емоцията върху листа и някак като внушения, като въздействия върху зрителя или върху четящия са много сходни възприятията.

А исках рано или късно да посветя една серия от творби на Йовков, също и на Радичков, който пък като творчество познавам благодарение на майка ми, Мария Пеловска, която е писателка и поетеса, и дълги години покрай нея нямаше как да не възпитам у себе си любов към това изкуство".

На въпрос какво би искала да почувстват зрителите, когато разглеждат нейните творби, Миряна отговаря: "Да си спомнят разни неща. Аз до голяма степен съм вдъхновена от действителни събития, които помня. Да не забравят да се вгледат в човека до себе си. Да не забравят, че не сме само ние. Че всеки носи някаква житейска история в себе си. Много житейски истории остават неразказани, ние никога не разбираме достатъчно за хора, които са около нас, за хора, които си мислим, че познаваме. Или за такива, които не познаваме и не сме виждали. Затова, когато зрителите гледат творбите ми, аз се надявам да наведа техните мисли към това - да си спомнят за чисто човешките, малки и простички неща, които изпълват душата ни и я правят такава, каквато е". 

Изложбата "Къси разкази" представя нов етап в творческото развитие на авторката и кани публиката да влезе в света на тихите, деликатни и емоционални визуални истории. "Аз си я представям като край и начало - тя разделя два етапа от живота ми. Аз съм на 40 години и приключвам с някои неща. Мисля, че започва нов период в съществуването ми, в работата ми - доста по-уверена и по-сигурна съм в това, което искам да правя, без да се притеснявам от предразсъдъците, които съм имала като по-млад и по-неуверен автор. Мисля, че тази изложба ще е ключов момент и в личен, и в творчески план, за мен", обобщава Пеловска.

Миряна Пеловска е родена през 1984 г. в град Добрич. През 2003 г. завършва средното си образование в Национално училище по изкуствата "Добри Христов" - Варна. През 2010 г. получава диплома за бакалавър от Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" в специалност "Педагогока по изобразително изкуство".

От 2008 г. до 2012 г. работи като учител по рисуване в Частно училище по българска култура "Цар Симеон 1" – село Сладка вода, а от 2014 г. до днес продължава да преподава в НУИ "Добри Христов" Варна , като учител в специалност "Изящни изкуства".

През 2015 г. е приета за член на Сдружението на варненските художници, а през 2016 г. взема наградата за "Млад автор на Варна" по време на групова изложба на сдружението, състояла се в галерия "Графит". През годините участва в множество сборни изложби, а през 2017 г. открива първа самостоятелна изложба - "Нереални пространства" в Галерия "Графит" - Варна. От 01.2019 г. до 06.2020 г. е назначена на длъжността временно изпълняващ зам.-директор на НУИ "Добри Христов" - Варна.

Работи в сферата на рисунката, илюстрацията и живописта. Взема активно участие в културният живот на Варна. Подкрепя множество проекти и дейности, свързани с изкуството и културата, особено такива, насочени към деца и младежи и тяхното приобщаване. През 2020 г. създава в партньорство с колегата си Георги Кенаров "Ателието", пространство за изкуство в подкрепа на млади и начинаещи автори в сферата на визуалните изкуства и работа с деца.

През 2023 г. получава награда на Община Варна и Сдружение на художниците Варна на Годишната изложба на сдружението "Св. Лука".