Самостоятелна изложба на младата художничка Вероника Николаева откри Арт Галерия Ларго

Самостоятелна изложба младата варненска художничка Вероника Николаева беше открита в Арт Галерия Ларго. Експозицията носи името "Contrariorum" и представя серия живописни творби, подготвени специално за пространството на "Ларго".

За изложбата Вероника споделя:

"Серията "Contrariorum" олицетворява и разкрива човека като една интересна симбиоза от противоречия. Тези контрасти  загатват изначалната човешка природа и тази, която е подменена със слабости и пороци. Човек, призван да е вечен, силен, духовен, търсещ, и в същото време  временен, чуплив и крехък. Всеки от нас е "работилница", която съдържа всичко в най- изчерпателен вид и затова всеки от нас е „натоварен с поръчението да изявява себе си като велико тайнство на Божествения промисъл". Да показва как разделените крайности може да се примирят в хармония. Човекът е земен, но и небесен, временен, но и безсмъртен, видим, но и умопосегаем, по средата между величие и падeние, едно и също същество , но както дух, така и плът. Наред с това носещ хиляди слабости, пороци, суета и преходност.

Човешката личност е призвана да бъде микрокосмос, да съединим телесното и душевното, но изключвайки суетата и злото. Да ги разглеждаме като неразривно цяло - красиво и в пълнота. Този кръстопът е вечен въпрос - борбата между земното и небесното, доброто и злото, които не могат да се обединят в пълнота, но могат да се преобразят и  да се отразят като образ на Божествената красота“.

"Вдъхновена от латинската фраза "Omnia Vanitas" (Суета на суетите), Вероника Николаева представя в картините си екзистенциални и философски идеи за мимолетния и преходен характер на човешките удоволствия. Латинската фраза е тясно свързана с по-широката философска концепция за "суета", която изследва идеята, че много от нещата, към които се стремим - като богатство, слава, красота и власт - в крайна сметка се оказват незначителни в лицето на тленността и непостоянството на живота. Посланието има за цел да напомни на човека за крехкостта на живота му и, че трябва да осмисли добре малкото време, което му е отредено тук, на земята", отбелязват от Арт Галерия Ларго.

"Интересно в картините на Вероника е, че освен темите и символиката в творбите ѝ, апликираните обекти също играят голяма роля за влиянието върху зрителя. Избирайки да влага неконвенционални материали в платната си, художничката придава на композициите си триизмерност, динамичност, а различните медиуми разказват нетипични истории. Сапунените балончета не са крехки и уязвими- те имат твърда черупка, която не може да бъде пропукана с едно докосване; огледалцето е замъглено и не ни позволява да огледаме собственото си отражение в него; обикновено леките, ефирни птичи пера са сковани, статични и сякаш застинали във времето. Всичко е това, което е и нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Привнесените, колажирани обекти подчертават креативността на младата варненска авторка и умението ѝ да провокира вниманието на зрителите чрез неочаквани материали и символика в своите картини", обобщават от Арт Галерия Ларго.

"Contrariorum" на Вероника Николаева е част от цикъла изложби "Нови хоризонти", която Арт галерия Ларго реализира за подкрепа на млади автори.

Вероника Николаева е родена на 03.07.1990 в гр. Варна. Завършва НУИ „Добри Христов“, Варна със специалност „Скулптура“ през 2009 година. В периода 2009-2011 год. учи във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Богословски факултет със специалност „Църковни изкуства“. През 2015 година се дипломира с бакалавърска степен от ВТУ със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство- специалност графика“. По време на обучението си прекарва една година по програма Erasmus+ в Universidad de Castilla La Manchaв Куенка, Испания. През 2017 година се дипломира с магистърска степен от НХА, София със специалност „Графика“. Има участия в множество съвместни изложби, включително „Пролетен салон“ в Изложбени зали „Рафаил Михайлов, гр. Велико Търново (2014), "С изкуство срещу насилието над животни", Галерия Дебют , София (2016), Изложба „Графика”, галерия Георги Баев, Бургас (2016), „Art fusion festival“, галерия Underground, София (2016), Коледна изложба, Dorian Art Gallery, Плевен (2018) и други. През 2019-та година открива първата си самостоятелна изложба „Метаноя“ в Dorian Art Gallery, Плевен. Живее и работи във Варна.

Изложба на творческата група "Градът" ще бъде открита на 27 август в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна, в рамките на четвъртото издание на форума "Изкуството като противодействие". Експозицията включва произведения на

Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков.

Кураторът Филип Зидаров избира различен от обичайната ретроспекция ракурс, а насочва вниманието към пътя на изтъкнатите художници в изкуството непосредствено преди и около възникването на групата, към живописта, от която тръгват, и към момента, в който решават да прекрачат установените граници.

Идеята за създаването на група "Градът" принадлежи на Филип Зидаров. През 1986 г. младият тогава изкуствовед събира около себе си също млади, но вече изявени живописци и им отправя предизвикателството да направят изложба без нито една "картина в рамка". Две години по-късно, през 1988 г., в изложбената зала на СБХ на ул. "Раковски" 125 в София е показана първата изложба "Градът?". Участието в нея е личен риск за художници, които вече имат свое място и перспективи в тогавашната художествена система, но приемат да нарушат установените правила.

Във Варна Зидаров се връща не към резултата от този радикален жест, а към неговата предистория – към периода, в който идеите за "Градът" още ферментират. Избраните произведения разкриват индивидуалните качества на авторите, заради които те са поканени в групата, а по-нататъшното им развитие отвежда всеки от тях в различна посока.

Андрей Даниел (1952–2020) е сред ярките български живописци от своето поколение, както и дългогодишен преподавател и професор по живопис в Националната художествена академия. В първата изложба "Градът?" той извежда картината извън традиционната рамка и я разгръща в пространството – едно от решенията, с които групата излиза извън конвенционалния изложбен формат. В настоящата експозиция  може да се видят живописни творби на Андрей Даниел - маслени бои върху платно, в които реалността се превръща в сцена. Фигури, предмети и архитектурни пространства изграждат сложни повествователни ситуации, в които театралността, алегоричният образ и множеството детайли създават собствен вътрешен разказ. Тази живописна основа помага да се разбере и пътят към пространствения изказ на "картината без рамка".

Греди Асса е живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. В изложбата "Градът?" през 1988 г. той участва с "Улицата". По-късно самият Асса ще припомни "Градът" като група, в която художниците си показват проектите и етюдите, обсъждат начина на мислене върху художествената задача и сами влизат в ролята на свои критици.  Във варненската изложба той присъства с произведения - маслена живопис върху платно, в които централно място заемат човешката фигура и портретът. Лицето, погледът и психологическата концентрация на образа се открояват в живописната среда, а фигурата остава носител на основното напрежение в композицията. 

Вихрони Попнеделев още преди създаването на "Градът" има утвърдено присъствие като живописец. В първата изложба на групата участва с "Тичащият човек". Още тогава той настоява, че експериментът не означава отказ от живописта – позиция, която пряко свързва историческата изложба със сегашния кураторски поглед. Неговите произведения във варненската изложба са изпълнени с маслени бои върху платно. В тях силният цвят, свободно изградената и понякога деформирана човешка фигура и сцени от всекидневието превръщат познатото в необичайна, понякога иронична ситуация. При Попнеделев експериментът се случва не извън живописта, а вътре в самия ѝ език.

Недко Солаков започва професионалния си път като художник, работещ с живопис, а по-късно се утвърждава на международната сцена със своите концептуални произведения, рисунки, инсталации, обекти и намеси в пространството. В "Градът?" през 1988 г. той участва със "Сандъче-чекмедже" – работа, в която обектът и текстът вече извеждат художественото произведение извън конвенционалната картина. Във Варна Солаков участва с десетина живописни творби – маслени бои върху платно, част от личния проект, който той самият нарича "Как съм можел да рисувам някога?". Тъмни и наситено сини пространства, човешки фигури и предмети образуват метафорични ситуации, които не се поддават на еднозначен разказ. Тези работи показват една по-малко позната живописна отправна точка от пътя на художника преди наднационалното му утвърждаване в концептуалното изкуство.

Изложбата представя Андрей Даниел, Греди Асса, Вихрони Попнеделев и Недко Солаков едновременно като участници в общ художествен проект и като автори със собствени творчески траектории преди и след "Градът". Тази двойственост стои в основата на кураторския прочит на Филип Зидаров – радикалният жест като важен момент в развитието им, който не отменя живописта, а променя отношенията им с нея.

Експозицията ще остане изложена в Градската художествена галерия във Варна до 22 септември.