Сграда за Галерия за графично изкуство избират във Варна

Община Варна търси сграда, където да помести Галерията за графично изкуство и нейната богата колекция от графични творби на световни автори. Това стана ясно на среща, на която присъстваха кметът Благомир Коцев, заместник-кметът Павел Попов, директорът на дирекция „Култура и духовно развитие“ Светослава Георгиева, директорът на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Доротея Павлова, общински експерти и изявени варненски творци.

Галерията, която е със статут на Културен институт, притежава уникална сбирка от 1725 произведения на графичното изкуство на едни от най-изтъкнатите световни автори.

Те са селектирани от Международното биенале на графиката във Варна от създаването му през 1981 г. до наши дни.   

Кметът Коцев нареди да се проучат всички възможности за осигуряване на собствена база на Галерията за графично изкуство и да се изготви списък със сградите, които отговарят на изискванията и задължителните условия за настаняване на института. На срещата стана ясно, че великолепната колекция от графични творби се съхранява в малък „графичен кабинет“, разположен в сградата на Градската художествена галерия във Варна. 

Ограниченото пространство възпрепятства не само опазването на произведенията, но и излагането им пред ценителите и любителите на графичното изкуство. Обезпечаването със собствена сграда ще осигури на културния институт, както възможност да експонира тези забележителни творби, така и излагането на произведения на съвременното художествено изкуство да развие и обогати артистичния облик на града, подчерта директорът на дирекция „Култура и духовни дейности“ Светослава Георгиева. Тя припомни, че тази година колекцията от графични творби ще се увеличи значително, тъй като за участие на Международното биенале на графиката във Варна са се записали рекорден брой световни таланти.

1065 автора от 63 държави кандидатстват за представяне тази година в 23-тото издание на Международно биенале на графиката във Варна.

Селекцията от графични творби включва около 1800 произведения - световна представителна извадка на графичното изкуство днес. Биеналето по традиция се провежда под патронажа на кмета на Варна, а организатори са Община Варна, Министерството на културата и Съюзът на българските художници.

Двадесет и третото издание на Международно биенале на графиката ще се открие на 14 август в ГХГ „Борис Георгиев“. Световният форум е сред десетте най-стари събития за графично изкуство в Европа и е най-старото биенале в България, създадено през 1981 г., подчерта Светослава Георгиева. По нейна инициатива тази година изцяло е променен начинът за покана и участие на графичните артисти в конкурса. За целта е създадена онлайн-платформа, където автори от цял свят кандидатстват със своите графични творби и която осигурява информация относно конкурсната програма, състава на журито и историята на Международното биенале. Всички предишни издания на форума са събрани и документирани на платформата чрез двуезичен цветен каталог, който се изпраща до участниците, както и до културни институции в страната и чужбина, посочи още директорът на дирекция "Култура и духовно развитие". 

По думите на Георгиева тази година журито е формирано от изключителни творци и професионалисти в областта на графиката на световно ниво. Председател и почетен член на журито остава проф. Стоимен Стоилов, в състава влизат още: Ричард Нойс от Великобритания - писател, художник, учен и изкуствовед, известен с международната си роля в света на графиката; шотландката Елспет Ламб  - артист, изследовател, автор и преподавател; Франческо Паризи - италиански историк на изкуството, преподава история на рисунката и графиката в Академията за изящни изкуства в Мачерата, специализирал е изкуството 19-ти и 20-ти век, а през последните години е куратор на изложби по цял свят; Лианг Цанг от Китай, - доцент, магистърски ръководител, заместник-председател на Асоциацията на младите художници в Чунцин, директор на Комитета по графика на Асоциацията на художниците в Чунцин и член на Асоциацията на китайските художници. 

В състава на българското жури са включени: Петър Лазаров -  художник и преподавател, активен в областта на художествените отпечатъци, илюстрации за изящни печатни книги (лимитирани издания) и екслибриси; Емануела Ковач - преподавател, асистент по графика, член на Съюза на българските художници в България; Димо Колибаров - професор във Факултета по графично изкуство в Националната академия по изкуствата; Димчо Миланов - художник от световна класа, чиито творби притежават Принц Чарлз, Н.В. Симеон Сакскобургготски, галерии и частни колекции в Европа, Азия и Америка.  

Над 60 е общият брой на страните от всички континенти, които се представят в Международното биенале на графиката във Варна. Сред тях има страни с вековни традиции в графичното изкуство като Китай, Япония, Тайланд, Полша, Индия, Турция и Италия. Несъмнен интерес предизвиква участието на страни като Перу, Иран, Непал, Парагвай, Сирия, Конго и Пуерто Рико. Произведенията, включени в биеналето, редовно са канени да участват на редица международни изложби и форуми, което е доказателство за престижа на Варненското биенале.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.