Съвременно творчество, посветено на Варна и Черно море, представиха във Варна

Завърши оригинална творческа резиденция, посветена на Черно море, в която се включиха четирима международни артисти. Форматът Critical Moves Research Residency беше представен в Морската столица от екипа на, вече познатия на любителите на културата, фестивал Moving Body, в сътрудничество с пътуващото School of Kindness.

Разработената програма, носи заглавието:

"Водни истории": Казус от Черно море

Митично, но недостатъчно проучено и представено, Черно море е в епицентъра на изследователската територия на проекта. Черно море е взето за пример, за да се разкрият различните му аспекти - изследвани през призмата на (културната) миграция, геополитиката, екологията и изменението на климата. Заедно, различните направления на изследванията на избраните резиденти създават панорамно проучване на историите и разказите, за да се разкрият форми на културна линия, които се противопоставят на доминиращите разкази за това как подхождаме към географията.

Четиримата артисти и изследователи прекараха между две и четири седмици във Варна и осъществиха на терен серия от изследвания.

Едно от арт събитията, което се проведе, бе аудио изложбата на Констант Леон, който извърши на терен социално представяне пред гражданите на Варна с тема “Гьолът”. Серията от интервюта се превърнаха в звуков колаж от различни гласове - в гьола и извън него, разсъждаващи върху това, което “събира” телата във водата. 

Друга част от резиденцията беше аудио-визуалният проект "Водни съзвездия: Axšaina" на Юсеф Ел Идриси. Аудиовизуално изследване на поетиката на Черно море, а именно чрез абстрактни флуиди CGI, пърформанс и звукови пейзажи на Варна и морето, както и разговори с варненци около легенди, традиции и сплотеност отвъд границите на сушата, ума и морето.

По време на работилницата "Движещи се растения" с етноботаника Джон Гейл, гостите се разходиха по дължината на Морската градина във Варна и изследваха някои от бързите миграции или движения на живеещите там растения, свързани с взаимоотношенията им с хората. Бяха разгледани различните начини, по които растенията мигрират, както и значението на градините като планирани природни пространства.

В рамките на фестивала участниците имаха серия от срещи с институции, сред които с представители на Археологическия музей, Ботаническата градина, Института по океанология, както и с независими архитекти и представители на медиите.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.