Светлин Ненов разказва "Морски притчи" в най-новите си живописни картини

Изложба живопис на Светлин Ненов, озаглавена "Морски притчи (за рибарски мрежи, слънце и луна)" открива Арт Галерия Ларго. Експозицията може да бъде посетена до 4 април в галерията, която се намира на улица Хан Крум 8 във Варна.

Това е четвъртата самостоятелна изложба на Светлин Ненов в галерията, в която варненският художник за пореден път разкрива магията на творбите си с морски сюжети. Авторът изпитва силна връзка с морето, което за него е непрестанен извор на вдъхновение.

В трите си самостоятелни изложби в Арт Галерия Ларго до момента, Светлин Ненов представя темите за корабите и техния неуморен бяг по вълните („Попътен вятър“, 2014), за малките рибарски градчета, с техните къщи, църкви, малки улички и опънати да съхнат рибарски мрежи („В синьо-бялата омая“, 2017) и темата за Бога, вярата и нуждата от духовно извисяване, в изцяло абстрактната му изложба „Стълба към небето“ през 2019.

Най-новата изложба на Светлин Ненов е истинско и съкровено обяснение в любов към морето, разкриво в 27-те негови картини, включени в експозицията. Според Нели Вълчева от Арт Галерия Ларго любовта на Светлин Ненов към морето не е случайна.

"Истината е, че морето, това прекрасно творение на природата и майката-земя, може да бъде символ и източник точно на това, което човек търси в него. За рибаря морето е неговата прехрана, за моряка то е свобода, за влюбения то е утеха, за художника морето е вдъхновение".

В експозицията Светлин Ненов излива своята любов към морето в почти абстрактни композиции, разказвайки ни своите морски притчи за рибарски мрежи, слънце и луна, за разпилени по плажа чадъри, сбогуващи се с лятото, за лодки, самотно полюшващи се на пристана, за морски фарове, показващи ни пътя към дома.

Любовта си към морето, Светлин Ненов изразява и в стихотворението си "Душата ми на пясъка остава", което е написал през 2015 година.

Мастило синьо морето е разляло

до хоризонта - граница лъжовна

примамва нежно, приласкава,

а душата ми на пясъка остава.

Момчето в мен все още разговаря

с теб Море и твойта синева.

И стари спомени в мрежите лови,

а душата ми на пясъка остава.

Солена свобода ти винаги ми даваш

с прибоя дишаш и въздишаш.

В картини се опитвам да те вкарам,

а душата ми на пясъка остава.

В сънят на лодките нощта се спуска,

а фарът свети пътеводно

и кораби далече ти изращаш,

а душата ми на твоят бряг остава.

Светлин Ненов е роден на 19 октомври 1961 г. във Варна. Дипломира се във факултет “Изобразителни изкуства” на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” през 1988 г. Член е на Съюза на българските художници. Има над 40 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Носител е на множество отличия: Трета награда на Национален конкурс на морска тематика – Варна (1992 г.), Втора награда на Национален конкурс на морска тематика – Варна (1996 г.), Награда за най-добър автор на галерия “Дива” (1997 г.), Трета награда на Международно биенале на морска тематика “Марина 98” – Одеса, Украйна (1998 г.), Първа награда на Национален конкурс на морска тематика – Варна (1998 г.), Награда за живопис на СБХ на 12-та традиционна изложба на учителите художници – Велико Търново (2006 г.). Живее и работи във Варна.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.