Мобилно меню

Светослав Кирилов: Най-важно за добрия татуист е да може да рисува

Всяка моя татуировка е уникална, категоричен е Светляка, който с таланта и трудолюбието си покори Варна и Мадрид
Светослав Кирилов: Най-важно за добрия татуист е да може да рисува
1694

 

Светослав Кирилов безспорно е най-популярният татуист във Варна. Татуировките му се отличават със специфичен почерк, доволните му клиенти са многобройни, както в България, така и в Испания, където също има собствено студио.

Светляка, както е известен сред приятели и почитатели, е категоричен, че решаващо за успеха в този занаят е умението да рисуваш. Самият той е завършил графика в класа на Явор Цанев, както и Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“. Към професията на татуист се насочва в труден момент от своя живот, но често, когато е в безизходица, човек взема най-правилните решения. Така се случва и със Светляка.

Желанието да се развива го води в Испания, където се научава на професионалните устои в татуирането. Щастлив е от шанса и възможността да работи с най-добрите в сферата, сред които с времето започва да се чувства като равен. Водещ за успеха му е неговият талант, пред който още първите му клиенти в Испания се прекланят с думите "Маестро, маестро".

„Признанието и в татуирането, както и във всяка друга сфера от нашия живот, идва след много работа, воля и упоритост, а може би и щипка талант“, отбелязва Светльо. За него, новата 2023-та, започна по интересен начин. Навръх рождения си ден, на 4 януари, той представи първата си самостоятелна изложба, като за домакин на експозицията избра галерия „Графит“.

"Un mundo sin fin" ("Един безкраен свят") предизвика изключителен интерес сред ценителите на изкуството.

Повече за изложбата, за татуирането и за изкуството като цяло разказва Светослав Здравков в едно откровено интервю за ВАРНА Е.

 

- Светльо, ако перифразираме популярната библейска строфа "В началото бе словото", може ли да се каже, че в твоя творчески път "В началото беше рисуването". Разкажи ни как започна и защо рисуването се превърна в твоя професия!

Така беше. Дори бих конкретизирал, че в началото беше прерисуването. Списанията "Чуден Свят" и "Дъга" бяха еталонът, който имахме тогава. Това беше моето начало, те провокираха любовта ми към рисуването, което впоследствие се превърна и в мое професионално занимание. Така поставих началото на развитието си в стилове, като комикс и илюстрация. Кръжоците по рисуване също ми помогнаха в голяма степен. Близките хора около мен започнаха да забелязват таланта ми и си спомням, че още в предучилищна група идваха учители и от други училища, за да разглеждат мои работи. След седми клас в средното училище по изобразително изкуство нещата продължиха естествения си ход. Още преди да вляза в него започнах да се подготвям заедно със Зоя Димова. Тя ни пое и в самото училище, рисувахме етюди и смятам, че от нея получих стабилна основа.

Рисуването започна да се оформя, като мое бъдещо професионално занимание, въпреки че в годините на комунизма, смятах, че моето развитие ще се сведе до това да се превърна в един ведомствен художник, примерно на някой завод или друго държавно предприятие, с две изложби на година и много изрисувани плакати, букви, девизи и лозунги, но това не ме отказа.

Моят баща често ме водеше в Девня при Наско - Художника, който ми показваше как да изписвам букви. В гимназията завърших специалност графика при Явор Цанев, от който мисля че научих повече, отколкото след това по време на обучението си във Великотърновския университет. Средното училище също така запомних със създадените приятелства. Тогава се запалих по рок музиката и така е до днес…

- Как откри татуировката? Защо се насочи към този вид изкуство?

Спомням си, че първият ми контакт с татуировката беше на село. Бил съм на 8-9 години. На тавана на къщата намерих някакъв химически немски маркер, който не се продаваше тогава никъде, не знам от къде беше попаднал там. С него направих детински безумен експеримент. Нарисувах на листче кораб и след това си намокрих ръката с вода и сапун и се опитах да го отпечатам. Това корабче остана доста време върху ръката ми. 

- Как реши професионално да се занимаваш с татуровки?

Започнах през 1996 г. Тогава, като студент втори курс във Великотърновския университет, ме скъсаха на изпит по скулптура. Прибрах се във Варна и изпаднах в тежка безизходица, а и безпаричие. Пробвах да продам някои от картините си в курорта Златни пясъци, но безуспешно. Тогава съдбата ме събра с мой бивш съученик Боян, (настоящ инфлуенсър под името Бобеца). Той ме убеди, че с моето добро рисуване, татуировките може да ми дадат ново начало, и дори да успея да се издържам с това тепърва навлизащо у нас изкуство. Това беше едно от малкото "просветления" в моя живот, в които се вслушах и не сбърках.

За пръв път хванах машина за татуиране - самоделна, с малък електромотор от уолкмен свързан с химикалка за тяло, през която минава иглата, в случая четвърта струна за китара, подострена с шкурка.

С Боби използвахме обща машинка. Дори един от първите ни клиенти "жертви", се превърна в мой кум, така че често се връщам назад във времето и виждам първата си "творба".

Всичко беше примитивно, татуирахме без ръкавици, пушехме цигари, пиехме водка, за да не трепери ръката и т.н. Използвахме немски туш Rotring, който изненадващо се оказа, че и след десетилетия запазва качествата си. Използвахме също и други материали за художници, като Talens Indian Ink и Talens drawing ink.

Цяло лято татуирах, ръката ми спря да трепери и без водка, придобих самочувствие и моят приятел Никола Ниетреста ми предложи да използвам неговия таван в близост до Нептун за първото ми Tattoo Studio, където започнах да си създавам собствена клиентела. Направих си своя машинка. Счупих си уолкмена, който имах, за да взема двигателчето му, а майка ми осигури 3 туша Rotring и чифт ръкавици, с които да започна.

След година работа на тавана на Никола, съдбата ме събра с Митко Слънчев, т.н. "Плиткия", който по онова време беше татуист в заведението "Atmosfear". С него направихме собствено студио на централно място в града, където хванахме поток от туристи и ни се увеличиха клиентите, като цяло. Малко по малко задобряхме и двамата. След това имах още 2-3 опита за съдружия с различни хора в града.

През лятото на 1999 година реших да замина в чужбина. Получих предложения от САЩ, но там беше трудно да се отиде по него време. Започнах да търся други дестинации и начини за реализация. Тогава започнах да се интересувам за евентуално заминаване в Кралство Испания. Тук изкарах курс по испански при Димитър Ъглен, а там приятелка ме приюти на първо време. Боравех само с около 120 испански думи и изрази.

На 21 август 2000 година пристигнах на автогара Мендез Алваро в Мадрид - кастилската столица. Така започна моят испански период, който продължава и до ден днешен. Още в първия ден с един приятел обиколихме голяма част от студията в централната част на Мадрид. Трудността с езика се оказа голяма бариера за мен. Навсякъде ни казваха, че нямат работа за нас, да оставим телефонен номер, на който никой така и не се обади.

След седмица търсене, когато вече ми привършваха парите и трябваше да мисля за прибиране, ми се обадиха от едно централно студио, собственост на анголеца Абелино Хосе Банго, който говореше и руски. Този руски език ми помогна тогава, и благодарение на това се разбрахме веднага. Имах работа още първия ден при него. Той работеше с двама колеги италианец и мароканец, а жена му беше испанка, получи се интернационална група. Те ме приеха добре, въпреки че като видяха каква техника и материали нося, бяха на косъм да ме изгонят още на първия час. Самоделна машинка, без игли, без бои, с туш Rotring, живо чудо беше за тях всичко това. Все пак ми дадоха шанс и талантът ми в рисуването бързо наклони везните в моя полза. Постепенно клиентите започнаха да идват при мен. Доволни клиентите започнаха да ми оставят бакшиши.

Спомням си че в един ден направих 6 татуировки. Повечето клиенти си тръгваха с думите "Маестро, маестро". Още не разбирах испански, но похвалите, които ми отправяха бяха ясни за всички. Още след първия ми пробен ден целият екип на студиото се събра и ми каза, че съм издържал конкурса и официално започвам работа при тях. Собственикът настоя с първата заплата да си купя професионална машинка, вместо да си спестявам парите за България. Така и направих. Една година работих в това студио, където придобих професионално ниво.

След това, през 2002 година, имах честта да вляза в най-доброто студио и най-старо в Европа "Mao & Cathy Tattoo Studio". Бях чувал за него още в България, тъй като го имаше по списанията. Това студио беше легенда и аз имах щастието да попадна в него. Помогна ми мой приятел, италианец, който работеше там, и каза типичното за италианец: "... искаш ли да бъдеш част от фамилията?".

Мао искал да се запознаем, да говори с мен, да види мои творби и снимки, и ако се разберем, да ме покани да започна работа в неговото студио. Това беше моят звезден миг, който не трябваше да пропускам. Получих шанс да се издигна до най-високото ниво в татуировките, а да го използвам зависеше само от мен. Разбрахме се бързо с Мао. Поиска да работим поне 2 години заедно за да имаме взаимна изгода. Човекът беше бизнесмен.

В това студио попаднах в наистина звезден екип, бях част от най-добрите художници и татуисти в Европа, легендарни имена, като всеки притежаваше свой собствен стил на работа. С течение на времето, обаче, се оказа че това е един малък "Холивуд", имаше много интриги, завист и след година реших да продължа самостоятелно. Така работих още 9-10 години в различни студиа в Мадрид.

През 2013 г. със семейството ми решихме да се приберем във Варна, като по същото време открих собствено студио в Мадрид - Madrid Ink Studio, заедно с мой приятел италианец.

- Коя е най-оригиналната татуировка която си правил? Искат ли понякога клиентите ти татуировки на необичайни места по тялото?

Имаше една фънкарка испанка, която пожела да си татуира храчка. На гей двойки съм писал имена по лицата, а на една дама фитнес инструкторка и татуирах изкуствена коса, понеже имаше "дупки" по главата. Вече всичко е видяно и е правено, едва ли вече може да има шокиращи теми и места за татуировки.

- С какви интересни хора те срещна работата ти през годините?

Имах честта да татуирам една от известните и обичани испански певици Ana Torroja. Също така работих и с един от най-добрите татуисти в света Robert Hernandez, който е от смесен произход - наполовина испанец, наполовина поляк, а работата му продължава да е на върхово ниво и до днес. И разбира се Испания е футболна държава, татуирал съм футболисти, рок изпълнители.

- Изградил си собствена система как да "огрееш" и в Мадрид и във Варна.

Да, социалните мрежи много помагат за това, знам си графика с месеци напред, всичко е планирано и без изненади.

- А почивката как я планираш?

Това е много важно за мен и моето семейство. След всяко ходене и работа в Испания гледам задължително да имаме заслужена почивка някъде с моето семейство.

- Разкажи нещо за паеята.

Забелязал съм, че в България паея се прави по всевъзможни начини, включително и практиката да се слага царевица, а дори и свински ребра. В Испания няма такова нещо, това не е паея. В Испания се използва само пиле и морски дарове. Аз съм ги научавал рецептите от едни колоритни испански сеньори, които се доверяват само на традициите, не обичат интерпретации. Според тях ароматът на паеята се придава основно от напоени в бира чесън и магданоз, с които заливат ястието. Аз правя най-често паея Валенсиана - с пилешко и морски дарове.

- Един въпрос, като за полумадричанин - Реал или Атлетико?

Атлетико Мадрид. Твърдо Атлетико! Аз съм общувал много с фенове от агитките на Атлетико. И основната ми клиентела е скинхед движението в Мадрид. Още като отидох там се събрах със скинове и пънкари, просто такава ми е била средата, за която и продължавам да работя, като дизайнер за тяхна марка за дрехи.

- Музиката какво място заема в твоя живот?

Основна част, както и рисуването. Но с татуирането си изкарвам парите. Свиря на ударни инструменти. Доскоро бях част от група, която имаше контракт с голяма музикална компания, с която правехме турнета и всичко беше на високо ниво. В момента имам скинхед банда, с която репетираме по два пъти седмично, правим кавъри, нови парчета но го караме малко по лежерно.

- Имаш две дъщери, някоя от тях проявява ли интерес към музика или рисуване?

И двете рисуват страхотно, което всъщност е очаквано за деца в артистично семейство, тъй като жена ми е интериорен дизайнер.

- Съпругата ти също е доста “нашарена”, тя има ли професионално отношение към татуировките или е само почитател? Твое дело ли са нейните татуировки?

Всичките и татуировки до една са мое дело. Със София се запознахме през 1998-ма година. Беше ми клиентка още преди да замина за Испания. Постепенно се харесахме, поканих я да дойде с мен в Мадрид, където почти веднага се оженихме. Там се родиха и двете ни дъщери. Жена ми е артистичен човек. Тя е най-добрият ми съветник и ме разбира и подкрепя, без да е професионален художник или татуист. Има невероятен вкус и ми дава най-ценните съвети.

- Разкажи ни повече за стиловете в бранша. Ти в кой стил твориш?

Стилове има много, почти всичко което съществува като стил в изобразителното изкуство може да се татуира. Но основният стил си остава реализма, като най-често правен и разпознаваем при татуирането. Съществуват също анимационни, илюстративни, японски, тибетски, трайбъл и т.н. Абстрактните стилове също навлязоха доста напоследък, нещо което беше немислимо допреди години. Правил съм татуировки във всички стилове, и според мен всеки добър творец трябва да може да работи във всички стилове. Комбинацията между Old School и New Traditional е стилът, в който най-често творя. Татуировките ми се характеризират с хубава рисунка и здрава изразителна линия. Повлияни са в значителна степен от американския стил.

Имах привилегията да работя с племенни татуисти, които идваха от Самоа, Нова Гвинея. Бяха големи имена и работеха от поколения с традиционни техники, предавани от баща на син.

- Цветни или монохромни татуировки предпочиташ да рисуваш?

Цветни, определено. Откакто емигрирах в Испания ми се отвориха очите за стилове и начини на работа, а това включва и работа с цвят.

- Какво е отношението ти към татуирането на някои забранени символи? Правил ли си и такива татуировки?

Отношението ми е негативно. Особено към тематики свързани с криминални групировки и банди. Не искам и не правя такава татуировки. Не съм правил и нищо свързано с Хитлер, както и с други дейци на тези нацистки и расистки движения. Имал съм клиенти, които са искали подобни тематики, но гледам да ги отбягвам.

- А на български герои и исторически личности?

Това е нещо, което винаги ще бъде на мода! Българинът винаги ще копнее за историческото си минало и сила. Наскоро правих цяла серия на българи герои от войни на ръцете на един българин в Англия. Татуирал съм хора с България на три, пет и повече морета. Кирилицата, глаголицата и българските шрифтове също са търсени. Интересно ми е че, от скоро и българската шевица започва да привлича все повече внимание.

- Разкажи ни повече за хигиената и материалите които се използват при татуирането.

Да си призная, през първите години в България нямахме никаква представа как да работим. Ние не ползвахме ръкавици, дори. По това време брат ми, който е лекар ми каза нещо много важно, което помня и следвам до днес: "Брат ми, гледай да пазиш първо себе си, а после и хората които татуираш"! В началото беше доста зле наистина. Татуирахме с една игла. Малко обгаряне със запалка или свещ считахме за достатъчна дезинфекция. Общо взето хигиена нулева.

- Как се промениха стандартите и изискванията през годините?

Високите стандарти в работата си ги наложих в Кралство Испания. Като отидох там започнах да се уча на всичко - работа с престилки, с маски, еднократни игли и накрайници, налагане на максимална хигиена, както в една хирургическа зала. Дотолкова добре се запознах с всички изисквания, че когато се върнах в България дори сътрудничих на РЗИ-Варна и извършвах инструктажи за това какви норми трябва да се спазят при отваряне на студио за татуировки. В България липсва нормативна уредба и аз донесох и преведох европейските изисквания за това как трябва да функционира и какви изисквания да спазва едно студио.

- Разкажи малко повече и за машинките за татуировки?

Най-добрите са старите машинки с бобини, аз съм им фен, въпреки че са по-тежки, наистина бръмчащи, а и не всеки съумява да работи с тях. С времето се появиха и нови, които са капсулирани, бръмчат по-малко, по-леки са, не се отварят, не подлежат на ремонт. Едни от най-добрите са германските и американски машини. За мен като татуист е най-важно машината да е с много голяма потентност, да е силна машина, да може бързо да се работи.

- Какво би посъветват всички, които тепърва се захващат с тази артистична професия?

Според мен преди да станат татуисти, първо трябва да се научат да рисуват. Много хора пренебрегват това умение, което е неправилно. Затова нашето студио Madrid Ink Varna провежда курсове за татуисти, но много от хората, които идват нямат никаква подготовка. Много е трудно да се обясни на един човек, който няма никакви познания в областта на рисуването, какво и как точно трябва да направи. На практика татуирането е рисуване върху човешка кожа, а не върху платно или хартия. Трябва много голяма воля и упорство. И много много рисуване...

- Имаш ли цели, които все още не ти е останало време да реализираш?

Една от най-големите ми мечти е да се науча да пилотирам малък самолет. Отдавна мечтая за това, жена ми се смее и ми казва, че може би първо трябва да се науча да шофирам автомобил и тогава да мечтая за самолет…

- Татуировките, които правиш, само по авторски проекти ли са, използваш ли понякога и готови модели от Интернет?

За мен най-важен е прецизният рисунък. Без значение от къде е моделът – дали аз съм го измислил или съм го заимствал от някъде, винаги го адаптирам и прецизирам, за да се получи по най-добрия начин при татуиране. Разбира се предпочитам да работя с мои авторски модели, които вече са се наложили и са разпознаваеми сред моите почитатели. Гордея се с това, че всяка моя татуировка е уникална, никога не повтарям модел, който съм разработил.

- Има ли някакъв риск при татуирането? Какво би посъветвал тези, които все още се колебаят дали искат да го направят?

Риск за здравето няма, боите не предизвикват почти никакви алергии, всичко е тествано и е легално. Решаващо при вземането на решение е човек да не прибързва. Рискът е в това да си направи татуировка на място, което впоследствие да му попречи на неговата социализация и реализация в обществото. Обществото до голяма степен си остава консервативно, което може би е за добро, и всеки трябва много добре да си обмисли и прецени риска който поема, когато избира място от тялото си което да "украси".

- На кое място от тялото би препоръчал да се насочат за първа татуировка и над каква възраст е приемливо да е направят?

Най-безопасно е татуировки да се правят на рамото или на други места, които лесно може да се прикрият с дрехите, когато това е нужно. Що се касае до възрастта – има неписано правило, че татуирането е за големи хора и не защото е рисковано, а поради факта, че трудно едно дете на 15 години би взело най-доброто решение за бъдещето си, а татуировката определено е нещо дългосрочно. Разбира се, всичко е индивидуално, има и изключения. Например дъщеря ми, която е на 17 години, вече има 4 татуировки, всичките направени от мен, но по добре да е това, отколкото други пороци, нали така?!

- Каква е твоята рецепта, която препоръчваш клиентите да спазват, за да намалят болката при татуиране?

Винаги съветвам хората, които записвам за татуировка, да дойдат добре отпочинали, да са хапнали и да се чувстват спокойни. На място в студиото използвам кремове и препарати, които помагат за справяне с дискомфорта и болката. Това, което съм забелязал в работата си до момента, е че жените повече търпят на болка, ние мъжете сме по-кекави (смее се)…

- Точно на рождения си ден, на 4 януари, откри в галерия „Графит“ първата си самостоятелна изложба „Un mundo sin fin“ ("Един безкраен свят"). Разкажи ни за нея, какво те провокира точно сега да представиш творчеството си пред публика, доста многобройна публика, при това!

Да, доста хора дойдоха на откриването на изложбата, около 200-250 души, някои от галеристите, дори споделиха, че толкова хора на изложба не са виждали от времето на соца. В галерия “Графит” през януари представих 60 свои графични творби, в които са отразени повечето от темите и образите, които са ме интересували в живота като окултизъм, езотерика… Включих в изложбата и някои женски портрети, както и портрети на любими мои рок изпълнители… Все интересни неща, които са ми на душата…

Причината точно сега да отделя време и енергия, за да представя своя самостоятелна изложба е, че пролетта на миналата година претърпях 4 медицински сърдечни интервенции, което ми даде тласък да се поразбързам малко и да направя и представя нещата, върху които съм работил и които са ми в главата. Посъбраха се доста работи, повечето правени последните десет години, а някои от тях и съвсем нови.

- "ВАРНА Е" е най-новия информационен сайт в морската столица, а твоето интервю ще е първото, което ще представим в медията. Какво искаш да пожелаеш на екипа и на всички наши читатели?

Пожелавам успех на новата варненска медия “ВАРНА Е”. А пожеланието ми към всички читатели и всички хора е да се интересуват от наистина стойностните неща в живота!

2023 © Варна е / снимки: Личен архив, Яков Шустов (https://www.facebook.com/MorskiPhotoKuker)

Творби, постигнати с рядка и загадъчна техника, представят в галерия Графит

Експозицията "Цветна фантазия" на Диян Златев може да бъде разгледана до 6 юни
Творби, постигнати с рядка и загадъчна техника, представят в галерия Графит

Изложба ебру на Диян Златев, озаглавена "Цветна фантазия", открива тази вечер варненската галерия Графит. Експозицията, в която творбите са постигнати с рядка и загадъчна техника, може да бъде разгледана до 6 юни. 

"Със своите прекрасни цветове и невероятни форми, тези произведения на изкуството ви ще отведат в свят на въображение и красота" отбелязват от галерия Графит.

Ето какво разказва за произведенията си Диян Златев:

"Рисуването е не просто моята страст, а начинът, по който изразявам себе си. От най-ранните ми дни се занимавам с изобразителното изкуство, а днес с гордост ви представям третата си самостоятелна изложба.

"Цветна фантазия" е не само заглавието на изложбата, но и описание на това, което ще видите.

Творбите, които ще срещнете, са създадени с древната техника на рисуване "Ебру". През последните девет години съм разучавал тази техника, която ме вълнува и вдъхновява с неизчерпаемия си потенциал за изразност". 

Авторът подчертава, че уникалната техника ебру е не просто начин за рисуване. "Това е изкуство, което произлиза от дълбоката история на Средна Азия, като е тясно свързано с красотата и символиката на цветовете. Всяко ебру е уникално и неповторимо, както всеки миг от живота ни. Заповядайте да се потопим заедно в този цветен свят на фантазията, където цветовете танцуват във вода и се сливат в единство. Ще се радвам да споделя този магически момент с вас и да ви запозная с творбите си, които отразяват моите собствени вътрешни светове", допълва Диян Златев.

Ебру или на японски Суминагаши е техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на изображението на хартия, плат или друга основа.

Тази техника от векове е популярна в източна и централна Азия, а също в ислямския свят. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за композицията ѝ. 

В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар по дефиниция и наглед да изглежда просто и лесно. При него не може да предположи точно каква шарка ще се получи и рисункът е неповторим. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти. 

2024 © Варна е