Традиционна сборна изложба "Из Колекциите" откри Арт Галерия Le Papillon

За 15-а поредна година Арт Галерия Le Papillon, по традиция през януари, откри сборна изложба "Из Колекциите". Инициативата има за цел да представи пред ценители произведения на обичани, утвърдени и награждавани художници, изразяващи се с различните техники на графиката, на рисунката с въглен, молив, в черно бели нюанси или в цветна литография и акварел. Експозицията може да бъде разгледана до 7 февруари в галерията до Кукления театър в центъра на Варна, както и онлайн на artpapillon.com.

Фокусът в селекцията на 15-ото издание на традиционната изложба е поставен върху утвърдени имена в българското изкуство, доайени в своята област. Ето какви са акцентите в експозицията, посочени от Арт Галерия Le Papillon:

"Много интересни и ценни екземпляри, част от цяла колекция, са няколко рисунки с молив, както и два акварела на Христо Каварналиев, създадени в периода 1943-1947 година. Селекцията включва както няколко портрета с графит и цветен молив, така и скици от различни, любими места – Камен бряг, Балчик, Каварна. Васил Стоилов е включен в настоящата изложба с една творба – прецизно изпълнен „Акт“ с молив, доказващ висок и категоричен талант, рисувачески умения и перфекционизъм във всеки щрих. Отлично доказателство за непреходността на изкуството и това, че класиката може да звучи модерно и да вълнува различни поколения във времето. С една рисунка в туш и акварел е представен и Димитър Казаков – Нерон. 

Носителят на Хердерова награда – проф. Стоимен Стоилов ще ни зарадва с офорти от добре познатия на почитателите му цикъл „Echoes“, монографирани в различни печатни издания. Също и офорт, част от илюстрираната с негови произведения стихосбирка на Пенчо Славейков, „Пътуване с риба“, номинирана за награда на международен форум и няколко рисунки. Друг ярък представител на варненската графична школа и „Вулкан“, независимо, че е роден във Велико Търново е Петьо Маринов, включен с един офорт. Варна е представена с още двама емблематични творци – Роберт Баръмов, с няколко офорта и сухи игли и Ванко Урумов с цветен офорт от 1983 година. Свързано с Варна е и името на Милко Божков, чийто офорти от 1982 година от цикъл „Огледало“ и цветни литографии са селектирани за експозицията.

Разнообразното творчество на Любен Диманов е представено чрез няколко офорта в разпознаваемия за автор стил, както и „Изход“ и „Глава със сълзи“, монографирани в изданието „Съвременна българска графика“. За радост на почитателите, в селекцията са включени и няколко творби на Стоян Цанев – три офорта от 1984 година и три прекрасни цветни литографии от 90-те години, внасящи много настроение, свежест и цвят в преобладаващата черно-бяла експозиция. Цветни, както обикновено, са и литографиите на Димо Колибаров, разказващи за полета на мисълта и силата на човешкия дух, чрез символните послания, закодирани в композициите му. Жизнерадостно и празнично настроение носят литографиите на Недко Итинов от цикъла "Карнавал“, като участващите произведения ни позволяват да преоткрием автора и в графичното поприще. Многообразието на графичните техники е допълнено с две творби, изпълнени в техниката суха игла на проф. Петър Чуклев, дал основите на голяма част от българските графици като преподавател в НХА след 1990 година. Именно той получава специалната награда за цялостен принос в областта на книжната графика на Първото международно биенале за екслибрис в България.

Освен доайени в графичното изкуство, в селекцията попадат и именити творци на съвременното изкуство като цяло, какъвто е Георги Чапкънов – Чапа, силно разпознаваем автор в областта на скулптурата, а почеркът му е също толкова автентичен и в рисунката. В типичния му провокативен маниер на осмиване и критика към човешки качества са изпълнени и двете участващи литографии. Изненада може би ще бъдат и включените рисунка с въглен на акад. Светлин Русев – „Дамски портрет“ от 1986 година, както и един „Акт“, изпълнен с акварел от 1965 година.

Живко Мутафчиев е автор, чието творчество следим с любопитство и обикновено представяме в графичната изложба с най-новите му творби, които имат своята своеобразна премиера пред публика. Той отново присъства и в тазгодишната селекция, но в унисон с фокуса на това издание, са включени и негови литографии от 1998 година, интересно допълнение към цялостния обзор на неговото творчество. Анна Тихонова – Йорданова е включена с два „златни“ нежни офорта, а Юлиян Йорданов с офорт в типична и разпознаваема за автора тематика.

Убедени в силата на творчеството да приобщава нови и да събира стари приятели на изкуството, в пространството на Арт Галерия Le Papillon ще представим произведения на следните автори: Анна Тихонова - Йорданова, Ванко Урумов (1941-2020), Васил Стоилов (1904-1990), Георги Чапкънов, Димитър Казаков - Нерон (1933-1992), Димо Колибаров, Живко Мутафчиев, Любен Диманов (1933-2023), Милко Божков, Недко Итинов (1956-2021), Петър Чуклев, Роберт Баръмов (1966 - 2021), Петьо Маринов, Светлин Русев (1933-2018), Стоимен Стоилов, Стоян Цанев (1946-2019), Христо Каварналиев (1894-1951), Юлиян Йорданов". 

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.