Мобилно меню

В деня на Варна: Изложба живопис на Светла Косева представя галерия Ларго

Откриването на изложбата, с участието на авторката, ще е на 15 август 2024 от 18:30 часа в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8 във Варна
В деня на Варна: Изложба живопис на Светла Косева представя галерия Ларго

В празничния ден на Варна – 15-ти август, в галерия Ларго ще се открие самостоятелна изложба живопис на Светла Косева. Това е втората изява на Светла в „Ларго“ след 10 години пауза. Варненката представя 14 живописни платна, повечето създадени специално за представянето ѝ в родната Варна. 

Косева е позната на публиката със своя класически, импресионистичен рисунък, с пастелната, изчистена палитра, с композициите, търсещи ефекта на запечатан миг.

Темите и образите в настоящата експозиция са характерни за нея – морето, птиците, самотната фигура на брега, музикантът. В картините на Светла винаги ще открием игра на въздуха и светлината, интимност и съзерцателност на героите ѝ, все характеристики, създали в годините нейния разпознаваем стил. 

И в настоящата колекция от картини ще се насладим на едно перфектно лятно настроение, уловено и пресъздадено по вълшебен начин от Светла Косева. Тук е красивата непозната, седнала самотна в крайбрежното кафене, загледана в далечния бряг, може би очакваща някого, в компанията на чаша „Вино на свечеряване“. Тук е и детето, препускащо с колелото през пръските морска пяна, „пътуващо с гларуси“ някъде далеч, далеч. Ето го и малкото момиченце, тичащо с развявани от вятъра пшенични коси, към простора с чайките, реещи се в небето и към „Фарът, който още си е там“. И може би много от нас ще открият себе си в малката история за двойката, вървяща подръка в светлината на разсънващия се град, по тихия, празен булевард. Пристигнали току що, вдъхващи с наслада морския въздух, зареяли поглед в небето и в чайките, разперили криле, понесени от вятъра, те като че ли с почуда се питат „Били ли сме тук“.

Като истински магьосник варненката започва своята рисунка на платното, продължавайки я в нашите мисли и в нашите сърца. Защото само истинският творец може да започне историята така, че да успее да събуди сетивата на своята публика и да я накара сама да довърши неговия разказ.

Откриването на изложбата, с участието на авторката, ще е на 15 август 2024 от 18:30 часа в Зала 1 на галерия Ларго, ул. Хан Крум 8, Варна. Повече снимки от изложбата можете да видите на на www.largogallery.com

Светла Косева е родена на 5 август 1970 г. във Варна. През 1990 г. завършва Художественото училище за изящни изкуства „Цанко Лавренов“ в Пловдив. Има над 30 самостоятелни изложби в страната и чужбина. По-важните от тях са: Лондон, галерия Чорак (1997), Пловдив, галерия Ларго, Варна (2014), галерия Възраждане, Пловдив (2005, 2007, 2011, 2017, 2019, 2022), галерия Конингсби, Лондон (2000, 2002, 2005) и др. През 2008 г. Светла Косева печели номинация за участие в Националната изложба на Алианц- България за живопис. Живее и работи във Варна. 

2024 © Варна е

С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

Експозицията "Художниците и галерията" може да бъде разгледана до 2 март
С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

75-ата годишнина от създаването на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна се отбелязва с празнична изложба, озаглавена "Художниците и галерията". Тя беше открита на 6 февруари и може да бъде посетена до 2 март. Експозицията е разположена в сградата на ГХГ на на ул. "Любен Каравелов" 1.

В нея са включени творби на 75 варненски художници.

В рамките на инициативата "Художниците и галерията" са обособени две самостоятелни изложби. Те са на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години, посочва изкуствоведът Румен Серафимов, който е главен уредник в ГХГ-Варна.

"Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен "Вулкан" - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева", разказва Румен Серафимов.

"Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването.

Почти всички са част от "Вулкан", те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства.

От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България", подчертава Румен Серафимов.

"Изложбата се нарича "Художниците и галерията" и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет", допълва Румен Серафимов.

Повече за историята на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна разказва нейният директор Доротея Павлова, изкуствовед и културолог:

"Предисторията на Галерията започва през 1943 г. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. "Мусала" 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. "Любен Каравелов" 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев."

По време на откриването на празничната изложба бяха връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна, Яков Шустов