Значими дарения постъпиха във фонда на ГХГ през изминалата година

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, изпраща 2023 г. с благодарност към своите дарители, които допринесоха музейният фонд на културния институт да бъде обогатен със стойностни произведения на съвременното изкуство.

Вълнуващ беше благородният жест на изтъкнатия български галерист Борис Стателов -  създател на първата частна галерия в България след промените - варненската Галерия 8. Тази година той получи признание от Община Варна - Почетен знак „За заслуги към Варна“ – златен. Наградата беше връчена за приноса му в създаването и утвърждаването на Галерия 8 в продължение на 35 години като институция, която работи за престижа на Варна в областта на визуалните изкуства и издига авторитета ѝ като културна столица. Паричната равностойност на тази награда Борис Стателов дари на Градската художествена галерия - Варна, за да бъде откупена голямоформатната живописна творба на варненската художничка Албена Коева със заглавие „Изгубен“.

“Има много добри хора, много благотворителни каузи, в които се помага на деца, на бедни, на болни - споделя Борис Стателов. Аз реших да даря средствата от наградата си за изкуство,  защото то е моята слабост. Моят живот от 50 години насам е свързан с изкуството - 35 години от тях са с Галерия 8. Радвам се, че произведение на съвременен български автор ще остане във фонда на Градската галерия на Варна.”

Този дарителски жест насърчи и самата художничка Албена Коева, която дари друго свое произведение живопис - „Навътре“. Благодарение на дарението на Борис Стателов и Албена Коева и двете картини станаха част от фонда на ГХГ - Варна. Така автор и галерист допринесоха за обогатяването на музейния фонд на Галерията.

Още редица значими дарения постъпиха в музейния фонд на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, през изминалата година, която изобилстваше на благородни лични жестове.

Преди светлите коледни празници екипът на Градската художествена галерия във Варна се обръща с признателност към своите дарители, без които художественият музей не би имал забележителните постижения на настоящата година. Екипът благодари на художниците и на галериста Борис Стателов за това, че са извървели заедно пътя на изключителната изложбена програма. Благодари за доверието и за даренията, с които музейният фонд се обогатява с произведения, за може да бъде представена пред публиката по възможно най-пълноценен начин историята на съвременното българско изкуство. 

Още в началото на изминаващата година веднага след своята забележителна съвместна изложба “ЗафТра” знаковите фигури във визуалните изкуства Димитър Трайчев и Мария Зафиркова дариха произведенията „Стълба към небето“ на Трайчев и „Колело“ на Зафиркова.

Красимир Русев, който гостува със самостоятелна изложба - селекция от най-популярните му проекти от последните години  “Меланхолия” и “Това не е Америка”, дари две свои произведения  - „Меланхолия“ и “Носталгия по изчезващото изкуство“.

Георги Тодоров, гостувал в ГХГ-Варна с изложбата си „Години на странстване“, дари платното „Храмът“.

Силвио Томов дари химиграмата „Силуети“.

Светлин Савов, гостувал с изложба дигитална графика, дари своята работа „Абстрактно“.

Двама автори, участвали в общата изложба на фестивала “Август в изкуството”, също направиха дарения - Илия Янков - художествената инсталация „Светлинен ритъм“ и Пламен Братанов - две голямоформатни рисунки „Порив“ и „Метаморфоза“.

Гостът от САЩ Франк Уърдън, който представи изложба художествена фотография, направи парично дарение, което послужи за Образователната програма на Градската художествена галерия - Варна. Той дари също и фотографиите „Връзки“/“Connections“, „Изгубен Превод“/“Lost translation“, „Гоблен“/“Tapestry“ и „Невидими Рани“/“Invisible Wounds“.

Д-р Иван Войнов, съпруг на напусналата ни тази година обичана варненска художничка Маргарита Войнова (1952-2023), остави като памет за нея в музея колажа, изпълнен в акварелна художествена техника, „Композиция-2“.

Художествена фотография от различни периоди дари на Галерията признатият варненски автор Александър Маринов Николов - „Гонг“, „Спомен“ и „Гледна точка“.

Екипът на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, вярва, че за музея предстои една вълнуваща 2024 година, в която изкуството, художниците и публиката ще бъдат отново заедно.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.