Вход свободен във Военноморския музей във Варна за 6 май

В навечерието на Деня на храбростта и Празник на Българската армия Военноморският музей откри изложбата "Хладното оръжие в Българската армия – символ на доблест и чест (1878 – 1946)". В нея посетителите могат да се запознаят с образци на лично хладно оръжие от почти всички модели, съхранявани във фондовете на Националния военноисторически музей в София и на Военноморския музей.

Изложбата свидетелства за воинския дух на българина през годините, като проследява различните периоди, националните традиции и влиянията, оказани от другите армии. Освен изложените саби, шашки, шпаги и кортици посетителите ще имат възможност да се запознаят и как е изглеждал българският офицер в униформа с представително оръжие, благодарение на богатия графичен материал, който разказва и за промените в символиката на декорациите на хладното оръжие.

В изложбата са показани генералска и дипломатическа сабя, а един от малкото образци, на които е гравирано името на притежателя е сабята на генерал-майор Константин Кирков.

Изключителен интерес буди личната сабя на контраадмирал Вариклечков с изящната си изработка и с позлата на орнаментите.

Освен флотското оръжие, което се отличава със специфични морски мотиви, в изложбата са представени саби и кортици на артилерията, кавалерията, пехотата, въздушните войски и противопожарната служба.

На откриването на изложбата "Хладното оръжие в Българската армия – символ на доблест и чест (1878 – 1946)" присъстваха заместник-началникът на Щаба на ВМС капитан I ранг Ваньо Мусински, капитан II ранг Алберто Росати, представител на ВМС на Италия у нас, военнослужещи, офицери от запаса, колеги и приятели на Музея.

В празничния 6 май, изложбата и постоянната експозиция на Военноморския музей може да бъдат разгледани с вход свободен от 10 до 18 часа.

Изложба "Ваше благородие, госпожа Чужбина…" ще бъде открита на 23 септември - сряда, от 16:30 часа, в зала "Север" на Археологическия музей във Варна. Експозицията протича под наслова 105 години бяла емиграция в България. 

След трагичната Гражданска война на територията на разпадащата се Руска империя през 1917-1918 г. стотици военни и граждански лица емигрират в чужбина. След престой в Константинопол (Истанбул), основно през 1921 г., потокът бежанци от Русия се насочва към България (повече от 40 000 души). 

В трудните и за страната ни години, когато трябва да приемаме и нашите бежанци от загубените територии, правителството на БЗНС с премиер Александър Стамболийски създава "Комитет по въпросите на руските бежанци" като са отделени държавни средства за осигуряване на пристигналите с храна и подслон.

В доклад на министерството на външните работи на България от 1923 г. е отбелязано: "Признателната на руския народ България, макар и малка по площ и крайно обедняла след войните, прие по най-сърдечен начин многобройните руски бежанци и се зае веднага с обмисляне как да им помогне". 

Приносът на преминалите и останалите като в своя нова Родина представители на тази "Бяла руска емиграция" в стопанския, научния, културния, образователния, църковния живот е огромен. 

Варна е и градът, в който този принос е също много значим – отразен в десетки статии и в книгата "Руската следа във Варна" (София Букасова-Богословова) ще се помни десетилетия и изложбата е скромен знак на почит и уважение.

Информационните табла в експозицията представят архивни документи, снимки, лични истории и включването на емигрантите в културния, икономическия и обществения живот на България.