Във Варна отбелязаха тържествено Деня на народните будители

С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал, във Варна отбелязаха Деня на народните будители. Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия. Церемонията беше пред паметника на Отец Паисий на Алеята на възрожденците в Морската градина. 

На общоградското честване присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общински съвет Христо Димитров, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-кметовете на Община Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, началникът на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, представители на ръководството на ОД на МВР, районни кметове, политически партии, почетни консули, районното мюфтийство, неправителствени организации и граждани. 

По време на празничната церемония варненци си припомниха думите на Отец Паисий:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…". 

Роден преди три века със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, само с една тояга в ръка и една торба през рамото Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

България бавно осъзнава значението на Хилендарския летописец. По времето на Възраждането името му не е познато дори в българските училища. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий, едва след като навършва двадесет години от едно българско списание, издавано в Браила. Първото публикуване на "История славянобългарска" е 82 години след написването ѝ, като името на автора не се споменава. Дори Българската православна църква не бърза да канонизира Паисий като светец – прави го с писмен акт на Светия синод през 1962 г. 

Днес хилендарският монах и неговото основополагащо дело се считат за начало на българското Възраждане. В днешния ден България отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности и превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

По време на церемонията бе припомнено, че Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище, самият той – ученик на възрожденския просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко също учителства във Варна; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.  

На 1 ноември се прекланяме пред житейския подвиг на онези, които водят българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности. 

С общоградско поклонение пред паметника арка на Осми приморски полк във Варна, тържествено бяха отбелязани 113 години от превземането на Одринската крепост от Българската армия по време на Балканската война (1912–1913 г.). Историческата дата е вписана в календара на Република България като „Ден на Тракия“ с решение на Министерския съвет от 24 март 2006 година. 

Датата е пряко свързана с една от най-големите победи на българската армия, когато на 26 март (13 март по стар стил) след мощна атака е превзета смятаната за непревземаема Одринска крепост. На този ден почитаме подвига на българските воини по време на Балканската война и паметта на хилядите тракийски бежанци, потърсили спасение в пределите на страната. 

Честването бе организирано от Тракийско дружество „Капитан Петко Войвода“ – гр. Варна, съвместно с Военноморските сили на Република България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Съюза на ветераните от войните. Инициативата се реализира с подкрепата на дирекция „Култура и духовно развитие“ към Община Варна.

По традиция в отбелязването на историческите събития участваха и ученици от ОУ „Капитан Петко войвода“ в кв. Галата. Второкласникът от училището Пламен Христов рецитира стихотворение на Ивайло Балабанов, посветено на подвига на Приморци. Паметта на загиналите воини бе почетена с минута мълчание и заупокойна молитва, отслужена от свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия. Официални лица и граждани поднесоха венци и цветя в знак на почит. 

Като част от съпътстващата програма премиерно снощи бе излъчен документалният филм „Осми Приморски“, реализиран от Национално движение „Традиция“ (клон Варна) и медийната платформа TV21. Продукцията е посветена на героичния Осми пехотен Приморски полк – на нейно величество Княгиня Мария Луиза, участвал във всички войни за освобождение, обединение и защита на България. 

Честванията за 113 години от превземането на Одринската крепост продължават с тържествен концерт от 18 часа тази вечер в Дом „Тракия“.