Във Варна отбелязаха тържествено Деня на народните будители

С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал, във Варна отбелязаха Деня на народните будители. Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия. Церемонията беше пред паметника на Отец Паисий на Алеята на възрожденците в Морската градина. 

На общоградското честване присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общински съвет Христо Димитров, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-кметовете на Община Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, началникът на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, представители на ръководството на ОД на МВР, районни кметове, политически партии, почетни консули, районното мюфтийство, неправителствени организации и граждани. 

По време на празничната церемония варненци си припомниха думите на Отец Паисий:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…". 

Роден преди три века със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, само с една тояга в ръка и една торба през рамото Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

България бавно осъзнава значението на Хилендарския летописец. По времето на Възраждането името му не е познато дори в българските училища. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий, едва след като навършва двадесет години от едно българско списание, издавано в Браила. Първото публикуване на "История славянобългарска" е 82 години след написването ѝ, като името на автора не се споменава. Дори Българската православна църква не бърза да канонизира Паисий като светец – прави го с писмен акт на Светия синод през 1962 г. 

Днес хилендарският монах и неговото основополагащо дело се считат за начало на българското Възраждане. В днешния ден България отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности и превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

По време на церемонията бе припомнено, че Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище, самият той – ученик на възрожденския просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко също учителства във Варна; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.  

На 1 ноември се прекланяме пред житейския подвиг на онези, които водят българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности. 

Във Варна тържествено отбелязаха Деня на Европа и Деня на победата над хитлерофашизма. Пред паметника-портал на Осми приморски полк в знак на признателност към загиналите във Втората световна война бяха поднесени венци и цветя с военен ритуал от името на Община Варна, Областна администрация, ВМС и други институции, политически партии, неправителствени организации, културни и образователни институции, както и граждани. Свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия отслужиха заупокойна молитва, а почетният караул премина в тържествен марш.

По време на церемонията бе припомнено, че през 1944–1945 г. хиляди варненци се включват в състава на Осми пехотен приморски полк и 31-ви пехотен варненски полк, като мнозина от тях оставят живота си по бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия. Това е ден, в който Европа и светът възкръсват за нов живот преди 81 години, прозвуча в словото по време на поклонението.

След края на военния ритуал започна празнично шествие към сградата на Община Варна, където по-късно се състоя и церемонията по отбелязването на Деня на Европа

Точно в 12:00 часа бяха издигнати националният флаг и знамето на Европейския съюз, а оркестърът изпълни "Мила Родино" и "Ода на радостта". С честването морската столица се включи в общонационалната инициатива на Представителството на Европейската комисия в България по повод Деня на Европа. Инициативата е посветена на предстоящата 20-годишнина от присъединяването на България към Европейския съюз.

По време на церемонията бе подчертано значението на европейското единство и мястото на България в общото европейско семейство. Неслучайно девизът на Европейския съюз е "Единни в многообразието". Ние, българите, със своята история, традиции, писменост и древна култура, допринасяме със собствен цвят към многообразната палитра на европейското бъдеще, бе изтъкнато по време на тържеството.

Сред официалните гости на двете церемонии беше 103-годишният Иван Караджов – ветеран от Втората световна война. Едва 21-годишен, той е сред младите мъже от Варна, които се сражават за родината си.