Мобилно меню

Мишер: С изкуството създавам мой красив свят, който никой не може да ми отнеме!

Пея от малка, а рисуването ми помогна в тежък момент, признава талантливата дама, популярна от участието си в „Гласът на България“
Мишер: С изкуството създавам мой красив свят, който никой не може да ми отнеме!
612

Мишер Руева е творец в пълния смисъл на думата. Тя танцува, рисува, а във вените ѝ тече музика. Родена през 1984 година в Горна Оряховица, на 18 години заминава за Варна, където учи журналистика, която никога не практикува поради факта, че пътят ѝ е осеян с изкуство. 

През 2009 година заминава да живее в София, където става част от танцовата формация Балет Нова, а преди около 7 години след тежък момент в живота си намира упование в художественото изкуство, като магията на акварела е тази, която Мишер намира за най-внушителна и близка до темперамента си. Моментите, когато рисува определя като най-добрата медитация, която е открила за себе си. Увлича се по абстракцията. 

Музиката също заема важна част от нейния живот. От дете се вълнува от сиатълската гръндж сцена и слуша предимно артисти, които свободно изразяват себе си, без страх дали ще бъдат разбрани от публиката. 

През 2020 година Мишер се запознава със Стоян Дойчев и така се ражда групата им ONE DAY LESS, а само 2 години по-късно излиза и първият им албум “Призми”

През ноември 2022 година Мишер стига до полуфинали в “Гласът на България”. Участието си в шоуто тя определя като голямо предизвикателство за себе си и място в което е открила много ценни приятелства. 

Мишер започва ударно 2024 година. На 20 февруари, в столичния бар Петък, предстои третата самостоятелна изложба с акварели “Хора и улици”, която този път Мишер ще съчетае с кратък акустичен лайв с авторска музика на бандата ѝ.

Освен музика и изобразително изкуство, Мишер много обича животните. Много топлина и любов ѝ дават нейните две котки и едно куче, които са важна част от семейството ѝ. 

За любовта си към изкуството, за свободния порив на душата, който чувства когато е на сцената или когато рисува, за желанието да изрази себе си чрез творчество, Мишер разказа в специално интервю за ВАРНА Е.


Мишер, предстои да представиш третата си самостоятелна изложба, а за откриването планираш и акустичен лайв с авторска музика на твоята група, лесно ли се съчетават музика и изобразително изкуство, когато човек е творец по душа?

Да си призная, до момента не съм правила подобно съчетание пред публика между различните ми артистични изяви, но отдавна го обмислям и се надявам, че ще се получи точно толкова непринудено, колкото съм го виждала в мислите си. Акустичният лайв ще е моят подарък към хората, които ще дойдат да уважат на място изложбата, която подготвям. Един вид ще им кажа “Благодаря ви, че сте тук”, поднесено под във формата на музика. 

Кога реши, че искаш да се занимаваш с изкуство?

Не си спомням точно как се случи, но помня, че като дете пеех непрекъснато и постоянно учех песни, които да си пея, за ужас на всички около мен (смее се)… Просто пеех постоянно. Виж рисуването дойде доста по-късно в живота ми и то в тежък момент за мен, когато се чувствах изгубена, не знаех по какъв път да поема и на всичкото отгоре бях в „токсична“ връзка. Буквално се чудех как да се съхраня. Благодарение на четката и платното, успях да създам един мой, красив свят, който никой не може да ми отнеме. Изкуството за мен е най-добрата храна за душата, най-доброто бягство от реалността. 

Има ли творци в рода ти, някой на когото да си “се метнала”?

В рода ми няма творци, родителите ми се занимаваха със семеен бизнес и като цяло съм от семейство на спортисти. По семейна линия на съпруга ми обаче има творци и то не един. Дядото на съпруга ми - Михаил Руев, е бил много добър илюстратор, бил е главен художник на издателство “Просвета” и съм сигурна, че доста деца от моето поколение имат веселата азбука с различни глави и тела на животни, която е негово дело. Великият Дечко Узунов също има родствена връзка със семейството на съпруга ми, както и  Васил Иванов – художник, на когото се възхищавам невероятно много. 

Какво те вдъхновява, когато твориш?

Когато творя за мен е най-важно да изчистя съзнанието си от проблеми, да освободя мислите и ръката си и никога да не рисувам с мисълта за “Дали някой ще хареса това, което рисувам”.

Никога не подхождам със съмнение пред платното.

Смятам, че е важно артистът да бъде смел и сигурен в това, което прави. Вдъхновението ми идва от много посоки. Понякога това може да бъде даден човек на който се възхищавам или просто красивият снеговалеж навън

Слушаш ли музика докато рисуваш?

И да и не. Понякога рисувам на абсолютна тишина, друг път си пускам или класическа музика или джаз, а понякога и мотаун блус от 60-те и 70-те. 

Само с акварел ли предпочиташ да работиш, С какво те привлича тази „водна магия“?

Предимно с акварел, да! Рисувала съм и с мастила и акрил, импровизирала съм с колажи, всякакви смесени техники, но

акварелът е най-голямата ми страст.

Обичам тази ефирност и прозрачност, която носи. Хората често казват “Това е най-трудната техника”, аз бих определила акварелната техника като спонтанна и непредсказуема и това е нещото, което най-много ме привлича. Харесвам бързите скици и тези, които целят да развият въображението, по-абстрактните и груби щрихи. Харесвам смелия и спонтанен замах в ръката. Не мога да си представя да рисувам една картина с месеци, това не е за мен. Това вероятно дори би ме побъркало (смее се).

С какво те привлича абстрактното в изкуството?

Абстрактното изкуство не е за всеки, това е една дълбочина до която не всеки достига. Хората непременно искат да видят реален образ в абстрактната картина, питат “Какво е това” и може би не си дават сметка, че се изисква

една душевност, която просто вибрира на друга честота.

Няма нищо лошо, ако човек не разбира този вид изкуство, проблемът е, ако не го разбираш, но въпреки това си позволиш да го осъждаш. Имам една молба към всеки един човек - “Никога не питайте автора на дадено абстрактно произведение “Какво е това?” 

Мислиш ли за това как хората ще приемат творчеството ти или се водиш единствено от вътрешния си порив?

Категорично никога не се чудя как хората биха възприели изкуството ми, както и не целя да завладея масата, дори напротив, далеч не искам това. Желанието ми е да бъда свободна да изразявам себе си и само това има значение. 

Стана известна за широката публика у нас с участието си в "Гласът на България", защо реши да се включиш в предаването? 

Ах, чак известна не съм станала (смее се), но за мен това беше много силен момент, от гледна точка на вълнението и адреналина, които изпитах. Открих много ценни хора в предаването. Реших се да участвам, за да се забавлявам и да преборя мои вътрешни страхове. Направих го и се гордея, че предприех тази крачка. 

Какви емоции пазиш от тогава, създаде ли добри контакти с треньори и други участници?

Създадох ценни приятелства, научих ценни съвети относно дишане и контрол. Емоциите, които пазя са само и единствено положителни и хубави. 

Проследи ли и последния сезон на шоуто, кой беше твоят фаворит?

За съжаление не успях да го гледам обстойно, но попаднах на няколко предавания и имаше доста силни артисти. Това, момиче което се класира на второ място (бел.ред. Димитрина Германова), пееше вълшебно. 

Какво е отношението ти към текста в песните? Важно ли е пеенето на български?

Много зависи дадена песен какъв заряд носи. Има музика, която те кара да танцуваш, да изпитваш емоции и без да се вслушваш в текста. При музиката с насочено послание обаче е много важно какво точно ще кажеш и как ще го кажеш. За мен лично, ако една песен докосва емоционално и е създадена с отношение, няма значение дали е написана на английски, китайски или български. 

Какъв е стилът в който свирите с твоята банда? Как стигнахте до него?

С ONE DAY LESS свирим алтернативен рок. Общо взето и четиримата от деца сме слушали по-тежка музика и всичко си дойде години по-късно по естествен начин. Имаме и лирични песни. Гледаме да не влизаме в рамка. 

Харесваш сиатълската гръндж сцена и звук от 90-те години, какво ги прави по-специални за теб?

Свободата и бунтарството, които струят от сиатълската гръндж сцена от 90-те, суровият неподправен звук и дълбок изказ в текстовете е нещо, което никога и при никой друг не съм виждала. Пуснете си в тоя момент “Love, Hate, Love” на Alice In Chains и сами ще разберете за какво говоря. То е честота на която или вибрираш с пълна сила или никога не усещаш като твоето. Средно положение няма. 

Трудно ли е да се прави авторска музика в България и да се пробие с нея?

Със сигурност не е лесно, но хубавите неща изискват инвестиране на време, желание и усилие за да се случат. Със сигурност стигнах до заключение през годините, че за да пробиеш и да се задържиш на “пазара” е нужна голяма доза консистентност и отдаденост в това, което правиш. 

Заобиколена си на сцената от мъже музиканти и доста „тежки“ звуци, това вид бунт ли е, за теб?

Като дете в компанията ми имаше 80% момчета и за мен този развой на събитията е абсолютно неизненадващ. Чувствам се добре в компанията на мъже музиканти, самата аз съм мъжко момиче, така да се каже (смее се). Тежките рифове си ме привличат от дете. Дали е вид бунт не знам, по-скоро въпрос на темперамент. 

Какви хора най-често идват на твоите концерти? Те същите ли са, които посещават изложбите ти?

На концертите ни идват яки, свежи и млади хора, които слушат такъв тип музика, като тази, която правим.

Случайни хора не идват и мен това ме радва много. Случва се, хора, които идват на концертите ни, да харесват и картините ми, но аудиторията, която ме следи като художник по-скоро е друга. 

Какви отзиви получаваш за творчеството си? Позволяват ли си хората да изказват мнения или дори да дават оценки?

Имам щастието повечето отзиви за изкуството ми да са предимно позитивни и най-ценно е, когато такива отзиви са от напълно непознати хора. Никога няма да забравя една случка в известен столичен клуб, бях на концерт като посетител и в този момент до мен се приближи едно момиченце на около 8 години, с майка си, и ми каза “Много харесвам ONE DAY LESS, аз имам вашия албум на диск”. Каза ми това и се гушна в майка си засрамена. Помня, че буквално ми се подкосиха капачките и останах безмълвна.

Когато получиш искрено признание за изкуството си дори и от един човек, това е най-голямото щастие.

Иначе да, получавала съм съвети, които винаги приемам, ако са от хора, които ценя и ако ми се струват адекватни и стойностни за усвояване, винаги ги приемам на драго сърце. 

Кои са съвременните български изпълнители и музиканти, които са интересни за теб?

Има един много сериозен подем на български артисти от ъндърграунд сцената, които вадят много качествена и интересна музика. Сега се сещам за Woomb

А световните имена? Кои са музикантите и художниците от които се вдъхновяваш най-силно?

Ужасно много са, особено музикантите, но ще изброя няколко художника, които харесвам и това са Джаксън Полък, Лий Краснер, Хуан Миро, Енри Матис, Кандински и др. В музикален план сърце не ми дава да не спомена Кърт Кобейн. Кобейн религията е нещо, което изповядвам от 9 годишна. 

Възможно ли е, според теб, човек да се издържа с изкуство в България? 

Абсолютно е възможно! Познавам много хора, които правят само изкуство и се издържат от това!

Получаваш ли необходимата подкрепа от най-близките си? Приятели, семейство, колеги?

Да и това е най-голямото ми щастие! И съпругът ми и семейството ми генерално, ме подкрепя безрезервно! 

Стремиш ли се към международната сцена?

Честно казано, не съм имала подобни амбиции, но човек никога не знае на къде ще го отвее вятъра (смее се).

Завършила си журналистика, но никога не си работила като журналист? Смяташ ли, че един ден това може да е добра възможност за теб? Имаш ли интерес към подобна реализация?

Преди години учих журналистика малко по неволя, за съжаление.. Никога не съм имала желанието да  бъда журналист, винаги съм искала са се изразявам, чрез изкуството, но живота е толкова непредвидим, че човек никога не знае какво ще иска да прави утре. 

На сцената си много интересна и провокативна. На какво се дължи отличният ти контакт с публиката?

За мен контактът с публиката е едно от най-важните неща. Обичам да се сливам с публиката, често скачам в нея и пея между хората. Обичам да наблюдавам емоциите на хората. Понякога си позволявам да потъна в транс на сцената, чувствам се уютно там.

Всичко е обмен на енергия между артист и публика…

Дали съумявам да направя този контакт добре не знам, оставям се емоциите да ме водят. 

Ако се наложи да избираш между рисуването и музиката, кое би надделяло?

Надявам се, че никога да не се наложи да избирам между рисуването и музиката. Обичам ги с еднаква сила по различен начин. 

Смяташ ли, че визията е от значение, когато човек иска да пробие в шоубизнеса?

Визията е важна, но не и основна. Все пак светът познава артисти, които не блестят с кой знае каква визия, но имат ненадмината харизма и са едни от най-големите звезди в шоубизнеса, благодарение на таланта си и вероятно други качества, отвъд визията. Историята го показва. 

Интересуваш ли се и от други форми на изкуство?

Увличам се по фотография и кино, но моите познания в тази сфера са  на лаик. Снимам понякога с лентов апарат и ми доставя удоволствие. Обичам смислено кино, с нестандартно заснети кадри, сюжети, които те хвърлят в размисли дни наред, не си падам по сладникави продукции. Любимите ми режисьори са Ларс фон Триер и Камерън Кроу. 

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

В свободното си време отново рисувам, готвя и гледаме със съпруга ми филми. Домошар съм, обичам да си стоя вкъщи, понякога излизаме с приятели, ходим по концерти. Нормалните хубави неща…

Какво си пожелаваш да ти се случи през Новата година?

Пожелавам си най-вече здраве и енергия, за да продължа да осъществявам мечтите си. Това, ако го има, значи всичко ще се случва!

А какво ще пожелаеш на читателите на ВАРНА Е?

И на вашите читатели пожелавам здраве и сили за да осъществяват крачка по крачка планове и мечти. Благодаря ви!!

Дебютният албум “Призми” на Мишер и групата ѝ, може да бъде поръчан на страницата на бандата.

Картините на Мишер може да бъдат разгледани на страницата ѝ във Facebook.

2024 © Варна е / снимки: Боби Кънчева, Личен архив

Започва 15-ото издание на "Опера в Летния театър"

Откриването ще е с Оперна гала със специалното участие на Александрина Пендачанска
Започва 15-ото издание на "Опера в Летния театър"

 

15-ото издание на фестивала "Опера в Летния театър" започва днес и ще продължи до 30 август. 20 спектакъла, сред които и осем премиерни заглавия са включени в програмата.

Организаторите от ТМПЦ - Варна отново са си поставили за цел да осигурят на зрителите тематично и жанрово многообразие, както и срещи със звезди от световна величина в спектакли на най-високо ниво.

Във фокуса на тазгодишното издание на фестивала са две важни годишнини в музикалния свят - 100-годишнината от смъртта на Джакомо Пучини и 160 години от рождението на Рихард Щраус. Поклон към тяхното творчество е оперният гала концерт, с който ще бъде открито 15-ото издание на "Опера в Летния театър". Той ще е тази вечер от 21 часа и ще поднесе на публиката емблематични откъси от безсмъртни творби на Джакомо Пучини и Рихард Щраус. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров ще прозвучат арии от "Тоска", "Бохеми", "Манон Леско", "Саломе", "Ариадна от Наксос", "Кавалерът и розата" и други. Те ще са в изпълнение на варненските солисти Александрина Михайлова - сопран, Валерий Георгиев - тенор, Иво Йорданов - баритон и със специалното участие на Александрина Пендачанска.

На 100-годишнината от смъртта на Джакомо Пучини са посветени още няколко вечери от 15-ото издание на "Опера в Летния театър".

На 26 юли ще бъде представена премиерата на Триптиха с едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Продукцията на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго, Италия дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, удостоен неотдавна от фондация "Пучини" със званието "Посланик на изкуството на Пучини". Спектакълът се реализира в колаборация с Националната опера и балет на Албания, в режисьорска адаптация на Ада Гура.

На 6 юли в програмата на "Опера в Летния театър" е включен Пучиниевият шедьовър "Бохеми". На диригентския пулт отново ще застане Якопо Сипари ди Пескасероли, а в главната роля е оперната прима Красимира Стоянова, чиято вокална техника критиците определят като съвършена.

Един месец по-късно, също в ролята на Мими от "Бохеми", под диригентската палка на Кръстин Настев, излиза и блестящата Соня Йончева, която наред с триумфа си по световните сцени, продължава да поднася красиви жестове и на своите сънародници.

За Опера в Летния театър Соня Йончева ще се превъплъти и в любимата си Чо-Чо-Сан от "Мадам Бътерфлай" (10 август), диригент Найден Тодоров, режисьор Нина Найденова.

За проекта, с който Варненската опера почита гения Пучини в годината на Пучини, директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова получи първия медал "Пучини", с който Центърът за изкуства "Антиноо" в Рим удостоява творци, допринесли за популяризирането на творчеството на великия композитор.

2024 © Варна е