Мобилно меню

Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Диана Ковачева внесе предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс
Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание.

Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

В законопроекта омбудсманът предлага създаването на нов чл. 130а, според който, ако някой „съзнателно използва спрямо другиго сила или причини другиму физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, или поставя другиму в положение или го държи в положение, което явно унижава човешкото достойнство на пострадалия, потиска го, предизвиква у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, се наказва с лишаване от свобода до осем години“. 

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.   

„От години настоявам за отпадане на системния характер в Наказателния кодекс, при който един насилник може да бъде наказан по-тежко само след подаването на три последователни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното насилие беше приет, но с доста сериозни компромиси. Партньорските връзки останаха извън обхвата на закона и случаи като тези в една интимна връзка продължават да не могат да бъдат наказани в хипотезата на домашното насилие“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

 „С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. 

Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.

2023 © Варна е / снимка: Омбудсман на Република България

Обявиха имената на избраните народни представители

Вижте кои ще са депутатите, излъчени от Варненския избирателен район
Обявиха имената на избраните народни представители

Централната избирателна комисия обяви имената на избраните народни представители в Петдесет и второто Народно събрание. От Варненския избирателен район излъчените депутати са общо 16. Девет от тях са от Прогресивна България. Това са водачът в листата Илин Димитров, който е и рекордьор по преференции в морската столица - 8481 гласа , както и Георги Илиев, Олга Борисова, Мария Тодорова, Миролюб Адамов, Марио Смърков, Николета Тодорова, Пламен Белов и Ясен Щерев

По трима представители в парламента, излъчени от Трети варненски многомандатен избирателен район, ще имат коалициите ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната - Демократична България. 

Депутатите от ГЕРБ-СДС ще са водачът на листата Владислав Горанов, събралата достатъчно преференции Мария Димитрова и Евгени Дянков

Представителите на ПП-ДБ ще са водачът Павел Попов, получилата преференциален вот Стела Николова и Калоян Иванов

Един депутат в следващия парламент от Варна ще има Възраждане. Вторият в листата Коста Стоянов намери място в Народното събрание след като водачът Костадин Костадинов избра да влезе от София. 

Общо 14 депутати бяха избрани в два района и обявиха решенията си кой от тях ще представляват, преди ЦИК да обяви окончателния списък с депутати. Това са Асен Василев от ПП-ДБ (Пловдив), Николай Денков от ПП-ДБ (Благоевград), Цончо Ганев от Възраждане (София), Бойко Борисов от ГЕРБ-СДС (Пловдив), Делян Добрев от ГЕРБ-СДС (София), Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС (Габрово), Димитър Аврамов от ДПС (Плевен), Халил Летифов от ДПС (Смолян), Делян Пеевски от ДПС (Кърджали), Румен Радев от ПБ (София), Иван Демерджиев от ПБ (Кърджали), Александър Пулев от ПБ (Стара Загора) и Катя Панева от ПП-ДБ (София). 

2026 © Варна е