Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание.

Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

В законопроекта омбудсманът предлага създаването на нов чл. 130а, според който, ако някой „съзнателно използва спрямо другиго сила или причини другиму физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, или поставя другиму в положение или го държи в положение, което явно унижава човешкото достойнство на пострадалия, потиска го, предизвиква у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, се наказва с лишаване от свобода до осем години“. 

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.   

„От години настоявам за отпадане на системния характер в Наказателния кодекс, при който един насилник може да бъде наказан по-тежко само след подаването на три последователни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното насилие беше приет, но с доста сериозни компромиси. Партньорските връзки останаха извън обхвата на закона и случаи като тези в една интимна връзка продължават да не могат да бъдат наказани в хипотезата на домашното насилие“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

 „С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. 

Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.

Сигурността на ЕС, икономическите предизвикателства и ползите за България от членството в еврозоната бяха сред ключовите теми в дискусия между евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев и ученици от варненската Първа езикова гимназия, която е училище посланик на Европейския парламент. Срещата се състоя в Областния информационен център във Варна.

"През последните 80 години Европа инвестира в благосъстоянието на своите граждани и се превърна в най-привлекателното място за живот, но по отношение на сигурността си остава силно зависима от външни съюзници. Който обаче не храни своя армия, рано или късно храни чужда", подчерта Радев в отговор на въпросите на учениците относно нарастващата геополитическа нестабилност и решенията, с които ЕС ще гарантира собствената си сигурност, особено в контекста на руската агресия в Украйна и променящите се външнополитически приоритети на САЩ.

Евродепутатът коментира, че ЕС изостава в превъоръжаването, но има потенциал да навакса в рамките на 5-6 години, ако вложи усилия в развитие на своята отбранителна индустрия. "Военните конфликти вече не се водят само с танкове и автомати, а с дронове, роботи, хиперзвукови ракети, а се оказа например, че Европа няма с какво да замести американското сателитно наблюдение", заяви Емил Радев. Според него инвестициите в европейската оръжейна промишленост са значително по-изгодни от внос на въоръжение от трети страни, но предизвикателство остава и недостигът на квалифицирани кадри.

Той определи като стратегическа необходимост създаването на обща европейска армия.

По думите му това ще направи Европа фактор в глобалната сигурност и ще засили позициите ѝ в полето на дипломацията.

"С редовното правителство страната ни се върна на европейската сцена като предвидим и добър партньор. Никой не иска да преговоря с кабинет, който има хоризонт на работа едва 2-3 месеца, така че политическата нестабилност у нас изигра роля за забавянето на присъединяването ни към Шенгенското пространство. След Шенген остава още една решителна стъпка за пълното ни интегриране в структурите на ЕС – влизането в еврозоната", отбеляза Радев.

Учениците проявиха интерес към готовността на България за приемане на еврото и мерките срещу евентуални спекулации на пазара. Евродепутатът информира, че с конвергентния доклад през май страната ни очаква дата за присъединяването си. Той изтъкна, че членството в еврозоната ще гарантира стабилност и предвидимост в икономиката ни. "Еврото ще донесе повече чуждестранни инвестиции, повече сигурност в банковия сектор, по-ниски лихви, отпадане на таксите при превалутиране и ще изкара сивата икономика на светло", каза евродепутатът. Попитан за перспективите за въвеждане на дигитално евро, той поясни, че не става дума за криптовалута, а за финансов инструмент, който да допълва парите в брой. "Идеята предизвиква сериозни дебати и се посреща с голяма съпротива в страни като Германия и Австрия, така че ЕС е много далеч от постигането на необходимия консенсус", уточни Радев.

По отношение на търговската политика със САЩ, той увери, че ЕС има пълна готовност за контрамерки срещу наложените високи мита, но изтъкна

нуждата от диалог и стабилни икономически отношения със стратегическите партньори.

Акцент в дискусията бяха също фалшивите новини и заплахите в киберпространството. Според Радев България трябва значително да подобри своята киберсигурност, тъй като заплахите не се изчерпват само с хакване на сайтове – необходими са сериозни мерки в защита на стратегически обекти като летища, язовири, електропреносни мрежи и др.

Учениците поставиха въпроси и за дейността на Европейския парламент, изоставането ни по Плана за възстановяване и устойчивост, конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ и Китай, защитата на личните данни, плановете за ревизия на Зелената сделка и др.

Емил Радев насърчи младите хора да мислят критично и да участват активно в процесите, които определят бъдещето на ЕС. Той се ангажира да продължава да подкрепя инициативите на училището, сред които е и съвместният конкурс, посветен на Деня на Европа. В знак на благодарност за доброто партньорство при организацията на Националния ученически конкурс за историческа памет "Будител" евродепутатът бе удостоен с почетна грамота. Като възпитаник на гимназията той получи официална покана за честването на нейния 60-годишен юбилей. С предстоящите тържества училището ще отбележи и 145 години от създаването на Първа мъжка гимназия, на която е приемник.