Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание.

Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

В законопроекта омбудсманът предлага създаването на нов чл. 130а, според който, ако някой „съзнателно използва спрямо другиго сила или причини другиму физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, или поставя другиму в положение или го държи в положение, което явно унижава човешкото достойнство на пострадалия, потиска го, предизвиква у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, се наказва с лишаване от свобода до осем години“. 

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.   

„От години настоявам за отпадане на системния характер в Наказателния кодекс, при който един насилник може да бъде наказан по-тежко само след подаването на три последователни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното насилие беше приет, но с доста сериозни компромиси. Партньорските връзки останаха извън обхвата на закона и случаи като тези в една интимна връзка продължават да не могат да бъдат наказани в хипотезата на домашното насилие“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

 „С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. 

Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев внесе пакет от изменения към предложението за нова европейска директива за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия и свързаните с него престъпления. Поправките поставят акцент върху по-ефективното противодействие на престъпните мрежи, по-добрия контрол по външните граници на ЕС и по-тясното сътрудничество между националните органи и европейските агенции.

Емил Радев предлага националните координационни звена по въпросите на огнестрелните оръжия да имат по-ясни функции за анализ на престъпните мрежи, каналите за трафик на оръжия и начините, по които действат.

"Изключително важно е тази информация да се обменя с Европол и да подпомага разследванията срещу престъпните мрежи. Военните конфликти по света допълнително разширяват нелегалния пазар на оръжия. В Европа вече се засича дори трафик на противотанкови ракети. Това показва колко сериозна е заплахата. Даже кортежите на президенти и премиери не могат да се приемат за недосегаеми", коментира Радев. 

Той цитира данни, според които организираната престъпност в Европа генерира около 139 млрд. евро печалби годишно. "Незаконните оръжия са част от тази престъпна икономика, но те са и средство, което позволява на престъпните мрежи да извършват трафик на наркотици, изнудване, грабежи и други тежки престъпления. Затова не е достатъчно да заловим едно оръжие или един извършител. Трябва да стигнем до мрежите, които стоят зад тях. В ЕНП подкрепяме по-строгите мерки срещу незаконния трафик на оръжия като част от борбата с организираната престъпност и тероризма в Европа", подчерта евродепутатът, който е зам.-председател на правната комисия в Европейския парламент. 

Във фокуса на внесените от него изменения е и контролът по външните граници на ЕС. За целта се предвижда по-тясно взаимодействие между правоприлагащите, граничните и митническите органи за ранно откриване и пресичане на незаконния трафик на оръжия, компоненти и боеприпаси. 

За да има по-добра координация на европейско равнище, Емил Радев предлага към сътрудничеството между държавите членки и европейските органи да бъде включена и Агенцията на ЕС за обучение в областта на правоприлагането – CEPOL. Целта е служителите, ангажирани с борбата срещу престъпления с огнестрелни оръжия, да преминават редовно специализирано обучение. 

"Новите технологии много бързо променят характера на заплахите, затова обученията трябва да се актуализират постоянно. Необходимо е те да обхванат и митническите служители, които също трябва да бъдат подготвени за новите предизвикателства като например незаконно произведените чрез 3D принтиране оръжия", смята Емил Радев.

Според него обаче трябва да има ясна граница между незаконния пазар и законната употреба. "Мерките срещу организираната престъпност не бива да се превръщат в допълнителна тежест за ловците, спортните стрелци, коректния бизнес или научните и технологичните разработки. Там, където дейността е законна, правилата трябва да дават сигурност и предвидимост", категоричен е евродепутатът. Той предлага изрично да бъде записано, че новата директива не трябва да засяга законното придобиване, притежаване и използване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за ловни и спортни цели. Същият принцип се отстоява и по отношение на законната научноизследователска и промишлена дейност, технологичното развитие и иновациите.

Сред внесените поправки е и възможността лица, осъдени за престъпления по директивата, временно да бъдат лишавани от правото да упражняват определена професионална дейност, свързана с огнестрелни оръжия, основни компоненти или боеприпаси. Предложението допълва вече заложената от Европейската комисия концепция за подобни мерки и я въвежда изрично сред възможните санкции.

Законодателната инициатива на ЕК цели да създаде първата общоевропейска наказателноправна рамка за престъпленията, свързани с огнестрелни оръжия, включително чрез сближаване на определенията и санкциите и чрез по-силно трансгранично сътрудничество. Процедурата по директивата продължава в Европейския парламент и Съвета.