Мобилно меню

Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Диана Ковачева внесе предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс
Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът
533

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание.

Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

В законопроекта омбудсманът предлага създаването на нов чл. 130а, според който, ако някой „съзнателно използва спрямо другиго сила или причини другиму физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, или поставя другиму в положение или го държи в положение, което явно унижава човешкото достойнство на пострадалия, потиска го, предизвиква у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, се наказва с лишаване от свобода до осем години“. 

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.   

„От години настоявам за отпадане на системния характер в Наказателния кодекс, при който един насилник може да бъде наказан по-тежко само след подаването на три последователни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното насилие беше приет, но с доста сериозни компромиси. Партньорските връзки останаха извън обхвата на закона и случаи като тези в една интимна връзка продължават да не могат да бъдат наказани в хипотезата на домашното насилие“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

 „С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. 

Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.

2023 © Варна е / снимка: Омбудсман на Република България

За по-строг контрол върху рекламите на онлайн хазарт настояват евродепутати

Младежите може да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари, обърна внимание варненският евродепутат Емил Радев
За по-строг контрол върху рекламите на онлайн хазарт настояват евродепутати

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.

2026 © Варна е / снимка: Пресцентър Емил Радев