Наказателна отговорност за изтезание и унизително отношение иска омбудсманът

Омбудсманът Диана Ковачева внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени в Наказателния кодекс за инкриминиране на деяния, унижаващи човешкото достойнство чрез причиняване на физическа болка или страдание.

Целта на предлаганите промени е въвеждане в нашето законодателство на нов състав на престъпление, който включва деяния, отговарящи на определенията за изтезание, мъчение, унизително третиране.

Конкретният повод за това предложение е бруталният случай от Стара Загора, при който 18-годишно момиче беше садистично нарязано с макетен нож от мъж и вследствие на нанесените му 24 рани получава 400 шева. А причината деецът да не понесе адекватно и справедливо наказание за стореното е именно празнината в българското наказателно право, отнасяща се до случаи на умишлено причиняване на тежко насилие, което не убива, но смазва човешкото достойнство.

В законопроекта омбудсманът предлага създаването на нов чл. 130а, според който, ако някой „съзнателно използва спрямо другиго сила или причини другиму физическо страдание или болка по начин или със средства, които явно унижават човешкото достойнство на пострадалия, потискат го, предизвикват у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, или поставя другиму в положение или го държи в положение, което явно унижава човешкото достойнство на пострадалия, потиска го, предизвиква у него силен стрес, душевна болка или чувство на малоценност, безпомощност или страх, се наказва с лишаване от свобода до осем години“. 

Проф. Диана Ковачева предлага и различни квалифицирани състави на деянието с оглед на извършителя, жертвата и начина на извършване.   

„От години настоявам за отпадане на системния характер в Наказателния кодекс, при който един насилник може да бъде наказан по-тежко само след подаването на три последователни сигнала от страна на жертвата. Законът за домашното насилие беше приет, но с доста сериозни компромиси. Партньорските връзки останаха извън обхвата на закона и случаи като тези в една интимна връзка продължават да не могат да бъдат наказани в хипотезата на домашното насилие“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава и необходимостта от дефиниране на насилието – физическо, психическо, икономическо, за задължителна терапия с насилниците, задължително обучение за полицаите, които да реагират с разбиране към проблема на жертвата.

 „С оглед направеното предложение за законодателна промяна ще посоча, че съгласно Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, терминът „изтезание“ означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него или от трето лице сведения или признания, за да бъде то наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или за да бъде то или трето лице сплашвано или принуждавано, или по каквато и да е причина, основаваща се на каквато и да е дискриминация, когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство или с негово явно или мълчаливо съгласие“, пише в мотивите си към законопроекта проф. Ковачева.

Тя подчертава, че още в решенията по делата „Мюмюн срещу България“ (жалба № 67258/2013) и „Гуцанови срещу България“ (жалба № 34529/2010) на Европейския съд по правата на човека е констатирано, че в българското наказателно право не съществува отделно дефинирано престъпление изтезание, а препоръки и критики в тази насока вече са отправяни спрямо страната ни. 

Припомня и че забраната на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне е абсолютна в международното право, а борбата срещу изтезанията и други форми на малтретиране е залегнала в правната и политическата рамка на ЕС.

Предизвикателствата, които връхлетяха Европа през последните години, ни дадоха ценен урок, че трябва да действаме заедно, вместо да се спасяваме поединично. Показаха ни колко е важно да реагираме изпреварващо, още по-координирано и ефективно, за да сме устойчиви при кризи. Така евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев коментира на пресконференция във Варна отиващия си мандат на Европейския парламент и трудностите, пред които се изправиха държавите членки на ЕС.

Евродепутатът представи пред медиите отчет за дейността си през мандат 2019-2024 г. и информира, че ще го публикува и в електронен вариант. „С българските колеги от представените в ЕП политически сили винаги сме успявали да преодолеем партийните си различия, за да защитаваме нашите национални каузи“, изтъкна Радев. Той даде за пример единните усилия за приемането ни в Шенген, за окончателното прекратяване на Механизма за сътрудничество и проверка, станал символ на двойните стандарти, и дори за включването на дългогодишната идея за изграждане на плавателен канал между Русе и Варна сред приоритетните проекти в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). „ГЕРБ се ползва с доверие в ЕНП, затова, отстоявайки позиции, винаги сме получавали подкрепата на най-голямото политическо семейство в Европа“, подчерта Емил Радев.

Той отчете пред журналистите акценти от работата си по 13 доклада и 14 становища като докладчик от страна на ЕП и ЕНП, 6 предложения за резолюции, 35 парламентарни въпроса към ЕК и Съвета, стотици речи и изказвания в пленарната зала и в парламентарните комисии. „Сухата статистика обаче не отразява обема на свършеното през мандата, защото например само по досието за създаването на новия орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AMLA), по което работих като докладчик, бяха подадени над 1000 изменения, а колеги пресметнаха, че разискванията по текста са продължили повече от 500 часа“, отбеляза Радев. Той уточни, че пакетът за борба с изпирането на пари, който предстои следващата седмица да се гласува окончателно на пленарна сесия, бе сред приоритети на ЕС през мандата. 

Евродепутатът напомни, че относно бъдещата агенция след решение на Съда на ЕС Европейският парламент за първи път участва при избора на седалище на равни начала със Съвета. Германският град Франкфурт бе избран за домакин на AMLA измежду кандидатурите на 9 държави. „Уви, България не бе сред тях – дори „не си пуснахме фиша“, въпреки че сме единствената страна членка, в която няма седалище на европейска агенция“, допълни Радев. Като слабост на страната ни в тази област той посочи и включването ѝ в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган за борба с изпирането на пари – Financial Action Task Force (FATF), в резултат на което сме под засилено наблюдение наред с други 22 юрисдикции по света. „Това е сериозен репутационен удар върху финансовата ни система и ясен знак за управленски пропуски през 2021–2022 г., когато са изготвяни докладите с тревожната оценка за България“, коментира евродепутатът.

Той обобщи пред медиите законодателния напредък, постигнат в ЕП по отношение на дигитализацията на съдебните системи – тема, по която активно работи, допринасяйки за съкращаване на сроковете на съдебното производство и намаляване на разходите по делата. „Пандемията ни принуди да реорганизираме работата си. Тя значително ускори цифровия преход и днес сред знаковите решения през мандата можем да отчетем и първия в света законодателен акт за изкуствения интелект, който проправя път за глобален и основан на риска подход към етичен, безопасен и надежден изкуствен интелект“, каза Емил Радев.

Той постави фокус и върху законодателните мерки за облекчаване на бюрократичните процедури за гражданите и бизнеса. По думите му с въвеждането на повече цифрови инструменти в дружественото право например се премахват формалности, които според прогнозите на Еврокомисията ще спестяват на компаниите в ЕС 437 млн. евро годишно. 

Сред личните си каузи евродепутатът, който е и посланик на библиотеките в ЕП, отчете ангажимента си към инициативи, насърчаващи интереса на младите хора към процесите в ЕС. Специално внимание обърна и на изложбата „Провадия-Солницата – най-древният солодобивен и градски център в Европа (5600–4350 г. пр. Хр.)“, която организира в ЕП, продължавайки усилията си от предходния мандат за популяризиране на богатото културно-историческо наследство на България.

По повод предстоящите на 9 юни евроизбори Емил Радев заяви, че

пълноправното членство в Шенген и еврозоната остава сред големите цели на страната ни.

„Със сигурност актуална ще бъде и темата за миграцията, по която доста се спекулира. Отдавна беше ясно, че Дъблинският регламент не работи добре, но до края на този мандат ще гласуваме новия пакт за миграцията, който дава възможност за по-силен и ефективен контрол на външните граници на ЕС, за по-адекватни действия при кризи и по-бързо връщане на икономическите мигранти към държавите, от които идват“, информира евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ. 

„Евроизборите у нас са с традиционно ниска избирателна активност, но в повечето страни членки се надига вълна от крайнодесен екстремизъм и популизъм, която може да бъде изключително опасна“, предупреди той, като добави, че не очаква рязък завой в политиката на ЕП след вота, тъй като според прогнозите ЕНП ще повиши резултата си и проевропейските сили отново ще имат мнозинство. 

Емил Радев изрази надежда следващото българско правителство да подобри комуникацията между изпълнителната власт и евродепутатите. „Тя е важна за добрата защита на националните интереси в ЕС, защото директивите, които днес приемаме в Европарламента, само до 2-3 години ще трябва да бъдат въведени в нашето законодателство“, поясни той и увери, че гласът на България се чува в европейските институции. „Не сме наблюдател на процесите, а равностоен участник във вземането на решения за бъдещето на Европа“, заключи Емил Радев.