Обявиха български винар с френска диплома за енолог на годината

След двегодишно прекъсване Съюзът на енолозите в България раздаде Годишните си отличия в четири категории – "Млад енолог", награда "Христо Дерменджиев", приз за цялостен принос във винарството и "Енолог на годината" за 2022 г. 

„Щастлив съм да ви посрещна отново на живо. Много предизвикателства стояха пред всички ни, но въпреки всичко не направихме компромис с качеството на продуктите, които създаваме. Вече 23 години нашата мисия е не само да продължаваме да изучаваме и популяризираме историята и традициите на българското винарство, дейността на българските енолози, да създаваме и поддържаме контакти със сродни организации в чужбина, но и да повишаваме културата на консумация на вино и спиртни напитки“, посочи в приветствието си председателят на УС на Съюза на енолозите в България инж. Станимир Стоянов. 

За 7-и пореден път бе присъден приз "Млад енолог", като знак на подкрепа за труда и усилията на навлизащите в професията млади винари. Наградата е израз на желанието за осъществяване на приемственост сред професионалистите в бранша. За "Млад енолог на 2022" бе обявен инж. Калоян Пенев, който вече 7 години работи в семейната винарна "Върбовка" заедно с майка си технолога инж. Светлана Пенева и сестра си Лора, която е ангажирана с маркетинга. „Благодаря от сърце на всички колеги, гласували ми доверие и ще се радвам да продължавам да се уча от професионалистите в бранша, които работят за качеството на напитките у нас и утвърждават винения бранд на България по света“, посочи Калоян Пенев. Макар и млад, създава великолепни лимитирани серии вина с местните сортове Тамянка, Гъмза, Рубин и Кайлъшки Мискет, които вече се радват на престижни отличия.

С приза "Христо Дерменджиев", който Съюза връчва за 23 поредна година, бе удостоен инж. Спас Русев, завършил с отличие специалността "Технология на виното и пивото" в УХТ. В семейното стопанство той отглежда 9 сорта грозде, разположени на 30 дка. Винарският му опит е обогатен и със знанията му по аграрна икономика от Аграрния университет в Пловдив.

По традиция членовете на Съюза на енолозите в България гласуват и определят кой ще вземе приза "Енолог на годината". 

"Номинациите се правят от няколко организации в нашия сектор и следва гласуване, като се отчитат както професионалните и личностни качества, така и вината, които колегата е създал през последните години", обясни инж. Станимир Стоянов. 

Тази година енолози от винарски изби от Поморие, Пловдив, Сакар, Велико Търново, Шумен и Свиленград се съревноваваха за престижните отличия – инж. Даниела Стаматова (ВИ "Тохун"), инж. Мариана Гълъбова (дестилерия "Сийуайнс Спирит"), инж. Мария Стоева (ВИ "Братанов"), инж. Димитър Димов (ВИ "Ялово"), инж. Мирослав Гинев (ВИ "Катаржина Естейт") и инж. Николай Кръстев (ВИ "Царев брод"). 

За носител на приза "Енолог на 2022 година" бе обявен инж. Димитър Димов. Той създава вина със собствен почерк у нас и в чужбина. Завършва УХТ, а след специализация във Франция получава френска национална диплома за енолог. Работил е във винарни в Лангедок, Шампан и Бордо, Нова Зеландия, както и за различни проекти в България. Професионалните му компетенции обхващат всички аспекти на винарството – от лозата до бутилката, включително винен маркетинг и развитие на винен туризъм. Основен приоритет в дейността му е запазване на старите местни сортове, както и биологичното лозарство.

„Благодаря за отличието и се надявам всички заедно да посрещаме новите предизвикателства пред производството на качествени вина“, каза при награждаването си инж. Димитър Димов. Отличието му бе връчено от миналогодишния носител на приза "Енолог на годината" Мадлена Кузманова от "Шато Копса". Инж. Димов получи плакет и бронзовия Дионисиев венец – символ на приза, изработен от скулптора Адриан Новаков, който се предава всяка година на най-добрия енолог от миналогодишния отличен.

За 3-та поредна година Съюзът на енолозите в България връчи награда за цялостен принос в българското винарство. Носител на този приз стана инж.  Марко Георгиев. 50-годишната му професионална дейност е свързана с модернизиране на винарската индустрия в България. Повече от 20 години като научен сътрудник в Института по винарска промишленост участва в разработването и внедряването на машини и инсталации за винарския сектор, а след това е известен като представител на чуждестранни производители на оборудване за бранша. Неслучайно в гилдията го определят като "човекът, който допринесе за осъвременяване на технологията за производство на вино у нас". 

"Заедно със Съюза на енолозите в България работим от години и вярвам, че ще продължим по новата магистърска програма под егидата на Международната организация по лозата и виното OIV – "Технология на виното и високоалкохолните напитки". Знаете, че по нея се обучават студенти само в l’Institut Agro Montpellier, Франция и UC Davis, САЩ", посочи в приветствието си към енолозите ректорът на Университета по хранителни технологии проф. Пламен Моллов. 

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."