Мобилно меню

Омбудсманът: Опасно е да се бърза със свободни цени на тока в средата на зимата!

Диана Ковачева възрази остро срещу част от планираните промени в Закона за енергетиката
Омбудсманът: Опасно е да се бърза със свободни цени на тока в средата на зимата!
547

 

"В проекта с промени на Закона за енергетиката не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани".

Това е категоричното становище на омбудсман Диана Ковачева, което тя изпрати до министъра на енергетиката Румен Радев във връзка с проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. 

Диана Ковачева остро възрази срещу някои от предложените промени. Основното притеснение на проф. Ковачева е, че законопроектът предвижда първи стъпки за либерализацията на пазара на електроенергия за населението от 1 януари 2024 г., т.е. по средата на отоплителния сезон.

Припомняме, че в края на 2022 г. парламентът прие решение, с което се възлага на Министерския съвет да гарантира регулирани цени на тока за домакинствата поне до 1 януари 2026 г.  

„Смятам определената дата за прибързана и необмислена, тъй като може да доведе до непредвидими ситуации преди излизането на битовите клиенти на свободния пазар. Предвидената поетапност към либерализация на пазара на електрическа енергия не бива да започва по средата на зимния период, без нормативна уредба за въвеждане на механизъм за предоставяне на финансова подкрепа на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност“, пише омбудсманът.

Според Диана Ковачева, ако се прекрати дейността на "Националната електрическа компания" (НЕК) като обществен доставчик от 1 януари 2024 г., както предвижда проектът, може да се окаже, че стотици хиляди домакинства, които се отопляват на ток, няма да могат да си плащат в срок задълженията, което е отчетено като възможност в оценката за въздействие.

На следващо място омбудсманът категорично възразява срещу фиксирането на минимален срок – една година, който гражданите са длъжни да подпишат с избрания търговец на ток.  

„Този срок е в полза на търговците на електрическа енергия, но не и на битовите клиенти, явява се пречка за смяна на доставчика и за конкуренцията на пазара“

Според проф. Ковачева фиксирането на срок за действие на договора в закона е вмешателство на държавата в свободното договаряне между страните.  От друга страна, Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС не поставя такова ограничително условие.

„Либерализацията на пазара на електрическа енергия на дребно не кореспондира със законодателни пречки за смяна на доставчика на ток, каквато е въвеждането на минимален срок на договора“, посочва омбудсманът.

Друг недостатък на проекта е, че предвижда критериите, условията и редът за определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия да бъдат определени в Наредба, приета от МС, за което обаче няма определен срок.

„Недопустимо е изготвянето на тази Наредба да се измества неясно кога в бъдещето“, посочва Диана Ковачева и подчертава, че предвиденият шестмесечен срок в проекта се отнася само за действащите подзаконови нормативни актове, но не и за новата наредба.

Друг проблем, във връзка с държавната подкрепа за хората в положение на енергийна бедност, е дефинирането на понятието "домакинство/а" – като „лице или повече лица, които живеят и са регистрирани в едно жилище или част от жилище, имат общ бюджет и общи разходи за потребление на енергия /и общи разходи за задоволяване на други потребности/“. Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) адресната регистрация на гражданите е по постоянен и по настоящ адрес, като не е задължително те да съвпадат. В Проекта не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид.

Проф. Ковачева обръща внимание, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 година е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

„Смятам също, че така дефинирано, понятието „домакинство“ не отразява многообразието от възможности, които животът представя и опасенията ми са, че като последица граждани ще бъдат ощетени или най-малкото няма да бъде представено реалното състояние“

Тя посочва също, че в Регламента за изпълнение (ЕС) 2019/2181 на Комисията от 16 декември 2019 г. е въведено и понятието „обичайно местопребиваване“, като в чл. 4 са посочени и конкретни случаи за прилагането му.

Омбудсманът категорично възразява и срещу намерението на битовите клиенти да се начислява „такса за прекратяване на договор“ и „такса при смяна“.

„Няма основание за начисляване на такса при прекратяване на срочен договор с изтичане на срока му. Още повече, че в договорите за доставка на електрическа енергия следва да бъдат предвидени неустойки при неспазване на договорените условия“, пише проф. Диана Ковачева.

Тя е против да се начислява и такса смяна, тъй като съгласно чл. 12, т. 2 от Директивата: „Държавите членки гарантират, че поне на битовите клиенти и малките предприятия не се налагат такси при смяна.“

Омбудсманът смята за съществен пропуск в проекта, че не е транспониран член 14 от Директивата „Инструменти за сравняване“ на офертите на доставчиците на ток, включително оферти за договори с динамична цена на електроенергията. По този начин не е гарантирано чрез закона правото на битовите потребители на достъп до точна, актуална и безплатна информация за офертите и инструментите, които  ще се предлагат  на електроенергийния пазар на дребно.

По повод предложените изменения на действащата забрана за демонтаж на радиаторите в жилищата, омбудсманът предлага тази забрана да отпадне изцяло, тъй като и в момента е неработеща.

Диана Ковачева отбелязва като пропуск и че в проекта не намира своето решение проблемът със справедливо определяне в ЗЕ на количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за отопление.

„В заключение, считам за необходимо да отбележа, че Мотивите към ЗИД на ЗЕ не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, съгласно който:

„Мотивите, съответно докладът, съдържат:

  1. причините, които налагат приемането;
  2. целите, които се поставят;
  3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
  4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
  5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.“

От Мотивите не става ясно какви финансови средства ще са необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати – като например намаление на цените на електрическа енергия при ефективна конкуренция.

Трайна е съдебната практика, че неизпълнението на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА е съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и е достатъчно основание за отмяна.

В частичната предварителна оценка за въздействие на Проекта няма представена информация относно изискванията на чл. 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка за въздействие за битовите потребители на електрическа енергия, относно:

  • представяне на резултатите от сравняване на вариантите за действие и техните потенциални въздействия по критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност /чл. 16, ал. 6/;
  • информация дали административната тежест за физическите лица ще се увеличи или ще се намали при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 8/;
  • информация дали ще се създават нови регулаторни режими, или дали се засягат съществуващи режими и услуги при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 9/;
  • информация дали се създават нови регистри при предприемане на действия по изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 10/;
  • информация за потенциалните рискове (ценови, финансови, социални и икономически последици върху бюджетите на домакинствата, информираност на потребителите, правна несигурност,  сигурност на доставките на електрическа енергия и др.) при изпълнението на препоръчителния вариант по всеки поставен проблем /чл. 16, ал. 12/.

С оглед на изложеното изразявам становище, че с Проекта не са защитени в достатъчна степен правата на гражданите и спорните текстове следва да бъдат преразгледани“, заключва общественият защитник."

2023 © Варна е / снимка: Пресцентър на Омбудсмана на Република България

Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Избрани бяха и шестима заместник председатели на 52-рото Народно събрание, следващото му заседание ще е на 7 май
Докторът по административно право Михаела Доцова е новият председател на Парламента

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.

2026 © Варна е / снимки: Пресцентър Продължаваме промяната