Отбелязваме Световния ден на пчеларя

Напоследък с тревога си задаваме въпроса какво би станало, ако пчелите изчезнат. Тези малки, но незаменими опрашители са скритата сила зад богатото биоразнообразие на нашата планета. Без тях светът, който познаваме, би се променил драматично. Това определя особената значимост на Деня на пчеларя, 10 февруари. Празникът е израз на признание за усилията на хората, които се грижат за ципокрилите пазители на природата.

Пчелите са безкрайно трудолюбиви. Умни и дисциплинирани. Едно природно чудо.

Трудът на неуморните пчели има специална роля за поддържането на екологичното равновесие, защото осигурява опрашването на огромен брой растения. Пчелите спомагат за растежа на плодове, зеленчуци и цветя. Ако ги загубим, ще станем свидетели на спад в реколтите и изчезване на растителни видове, което ще нанесе сериозни щети на биоразнообразието. Без опрашването, което пчелите „изнасят на гърба си“, земеделието ще се изправи пред тежки предизвикателства – намалено производство на храни, икономически загуби и криза в снабдяването с основни продукти. Освен това ще се наруши балансът в природата, което може да отключи непредвидими екологични последици.

За да има здрави и силни пчелни семейства, са необходими не само благоприятни условия, но и хора с познания, загриженост и всеотдайност. Чрез приложението както на традиционни, така и на съвременни методи за отглеждането на може би най-полезните насекоми, пчеларите наблюдават отблизо и опазват пчелните популации.

Работата на пчеларя е не просто занаят, а мисия в полза на природата и обществото.

Здравето на пчелите е пряко свързано със състоянието на околната среда. Чистотата на въздуха, почвата и водата оказват огромно влияние върху тях. Пчелите служат като своеобразна система за ранно известяване, както и като помощник за евентуални мерки, които да предотвратят замърсяване.

На 10 февруари отдаваме заслужено признание на пчелите и пчеларите. Заедно те са стожери на природното равновесие и нашите най-ценни съюзници в поддържането на здравословен и устойчив свят. Нека не забравяме, че всеки от нас може да помогне – чрез засаждане на медоносни растения, избягване на вредни химикали и подкрепа за местното пчеларство. Грижата за пчелите е грижа за бъдещето ни. Нека заедно направим света по-зелен, по-балансиран и по-благоприятен за тези невероятни малки "гиганти" на природата!

Икономическият и социален съвет изразява безпокойство от продължаващия дисбаланс на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа. Това се посочва в Резолюция на ИСС относно необходимост от механизъм за преодоляване на дисбаланса на европейския пазар на електроенергия и постоянните свръхвисоки цени в Югоизточна Европа, която Съветът прие на пленарна сесия.

ИСС работи последователно в подкрепа на индустрията и домакинствата в България, анализирайки процесите на либерализация, системна и пазарна интеграция, в които страната ни участва, като изготви и прие редица актове.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаването на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, се посочва в акта на консултативния орган.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсация от свръхвисоки цени и да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства у нас добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия. През 2023 г. средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома в Европа е 10.6%, докато в България същата година този дял е 20.7%.

У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек.

Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10% по данни от 2022 г. Това са коренните причини, поради които България не може да приложи в пълен размер реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес.

Индустриалните предприятия в България въвеждат последователно най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на БВП в България, в т.ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия също има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху  трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.

Съществува дефицит на ефективна подкрепа за работещите родители и достатъчна инфраструктура (например детски ясли), което усложнява съчетаването на служебни и лични ангажименти.

ИСС смята, че е необходим мултидисциплинарен подход, включващ индивидуални стратегии, инициативи на работното място, корпоративна социална отговорност, съдействие от неправителствени организации, социалните партньори и мерки на държавни органи. Сред препоръките на Съвета са засилване на контрола, въвеждане на по-строги санкции за неспазване на установените норми, редовни проверки, финансови и регулаторни стимули за създаване на гъвкави модели на труд, които да отговарят на нуждите на семействата и други.