Отбелязваме Световния ден на пчеларя

Напоследък с тревога си задаваме въпроса какво би станало, ако пчелите изчезнат. Тези малки, но незаменими опрашители са скритата сила зад богатото биоразнообразие на нашата планета. Без тях светът, който познаваме, би се променил драматично. Това определя особената значимост на Деня на пчеларя, 10 февруари. Празникът е израз на признание за усилията на хората, които се грижат за ципокрилите пазители на природата.

Пчелите са безкрайно трудолюбиви. Умни и дисциплинирани. Едно природно чудо.

Трудът на неуморните пчели има специална роля за поддържането на екологичното равновесие, защото осигурява опрашването на огромен брой растения. Пчелите спомагат за растежа на плодове, зеленчуци и цветя. Ако ги загубим, ще станем свидетели на спад в реколтите и изчезване на растителни видове, което ще нанесе сериозни щети на биоразнообразието. Без опрашването, което пчелите „изнасят на гърба си“, земеделието ще се изправи пред тежки предизвикателства – намалено производство на храни, икономически загуби и криза в снабдяването с основни продукти. Освен това ще се наруши балансът в природата, което може да отключи непредвидими екологични последици.

За да има здрави и силни пчелни семейства, са необходими не само благоприятни условия, но и хора с познания, загриженост и всеотдайност. Чрез приложението както на традиционни, така и на съвременни методи за отглеждането на може би най-полезните насекоми, пчеларите наблюдават отблизо и опазват пчелните популации.

Работата на пчеларя е не просто занаят, а мисия в полза на природата и обществото.

Здравето на пчелите е пряко свързано със състоянието на околната среда. Чистотата на въздуха, почвата и водата оказват огромно влияние върху тях. Пчелите служат като своеобразна система за ранно известяване, както и като помощник за евентуални мерки, които да предотвратят замърсяване.

На 10 февруари отдаваме заслужено признание на пчелите и пчеларите. Заедно те са стожери на природното равновесие и нашите най-ценни съюзници в поддържането на здравословен и устойчив свят. Нека не забравяме, че всеки от нас може да помогне – чрез засаждане на медоносни растения, избягване на вредни химикали и подкрепа за местното пчеларство. Грижата за пчелите е грижа за бъдещето ни. Нека заедно направим света по-зелен, по-балансиран и по-благоприятен за тези невероятни малки "гиганти" на природата!

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.