С изложба и ново дарение от книги Варненската библиотека празнува Деня на народните будители

В Деня на Народните будители - 1 ноември, Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна посреща археолога Александър Минчев и неговата колекция от уникални издания на български вестници и списания.

Изложбата „Наковалня за сладкодумство. Първите български вестници и списания, издавани извън страната“ е съчетана с интересни екземпляри от фондовете на библиотеката. От ръчно писани статии до първите типографски издания, експозицията запознава с усилията на българските издатели, писатели, редактори и журналисти, които дават началото на българската преса. Събитието е прекрасна възможност да се докоснете до оригинални заглавия от първите стъпки на журналистиката в България, подчертават от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков".

"Възрожденската периодика е онова, което определя демографските граници на страната и конструира чувството за общност в зората на създаването на българската държавност. От страниците ѝ ясно личи стремежът на българите за нова светска просвета и култура, за църковна независимост и политическо освобождение. Благодарение на първите вестници и списания се ражда и съвременната българска литература – с текстовете на Ботев, Чинтулов, Славейков, Каравелов и Раковски."

Изложбата може да бъде посетена до края на месец ноември, а официалното ѝ откриване ще е в Деня на народните будители - 1 ноември, от 11 часа, в изложбеното фоайе в основната сграда на библиотеката. По време на събитието, за 11 поредна година варненският евродепутат и посланик на библиотеките в Европейския парламент - Емил Радев ще дари книги за фонда на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков". Благородният жест на Емил Радев към четящите хора в морската столица е традиционен за Деня на народните будители. Той ще отправи и своите поздравления към екипа на библиотеката по повод празника.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.