Шабленският фар отваря врати за посетители на 18 август

Най-старият и висок фар по българското Черноморие - Шабленският фар отваря врати за посетители на 18 август (петък) по повод международния ден на морските фарове.

Съоръжението се намира на шест км от град Шабла и е един от най-посещаваните туристически обекти, поради атрактивното си разположение и богатата, над стогодишна история.

Морският фар е изграден в умален вариант по модел на едно от Седемте чудеса на света - Александрийския фар. Той изпълнява стратегическа функция да предпазва и насочва маршрута на корабите около морския бряг.

Любопитен факт е, че в Шабленския фар се съхранява послание от служители към бъдещите поколения, което ще бъде отворено, когато се отбелязва неговата 200-годишнина.

В близост до морското съоръжение интересна дестинация е плажът "Малкото море", който е предпочитан от туристите, търсещи тихо и спокойно място.

Двуезично издание за историята на фара в Шабла бе представено на широката публика през юни. Автори на книгата "Четири века фар Шабла. Най-старият действащ фар на Черно море" са историците от Регионален исторически музей - Добрич Цветан Сашев и Боян Тотев. Любопитното в нея са документи, които за първи път са публикувани и дават нов облик на историята на фара, отбелязва единият от авторите, историкът Цветан Сашев.

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.