Съвременни български пътеписи представят във Варненската библиотека „Пенчо Славейков“

На 10 януари Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна посреща Наталия Бояджиева, автор на „Лицата на Филипините“ и Васил И. Попов, автор на „Следвайки слънцето. 1311 дни през трите океана“ в третата среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“. Библиотечният дискусионен клуб бързо се превърна в любима инициатива на читателите, а в първия месец от 2024 г. съвременните български пътеписи ще предизвикат участниците да пропътуват четирите посоки на света чрез творчеството на знакови родни автори.

Тази сряда „ЧИТАТЕЛница“ събира двама варненски пътешественици.

Наталия Бояджиева, преподавател и журналист на свободна практика, ще представи книгите си „Светлина от Изтока” (с разкази за Китай) и „Лицата на Филипините“. 

Дискусията няма да пропусне и морските приключения. Васил И. Попов ще разкаже какво е да направиш околосветско пътешествие с яхта за 1311 дни и да прекосиш три океана. През 2020 г. именно книгата му „Следвайки слънцето“ печели наградата „Тинко Трифонов“ за журналистика на морска и ветроходна тематика.

Срещата „С атлас в ръка“ ще представи пътеписи и на четирима от най-популярните съвременни писатели, журналисти и изследователи – Йордан Радичков („Малка северна сага“), проф. Христо Пимпирев („Антарктически дневници“), Изабела Шопова („Подир сянката на кондора“) и Георги Милков („Истории от ръчния багаж“). Чрез творчеството им участниците ще научат не само интересни факти, но и ще открият какви са различните похвати при създаването на пътепис.

Третата среща на клуб „ЧИТАТЕЛница“ отново е с вход свободен за всички желаещи. Форумът „С атлас в ръка“ ще се проведе на 10 януари от 18:00 ч. в читалнята „Регионална история“ в Основна сграда на библиотеката (бул. „Сливница“ № 34).

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.