Във Варна отбелязаха тържествено Деня на народните будители

С церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал, във Варна отбелязаха Деня на народните будители. Тържествен молебен бе отслужен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в съслужение със свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия. Церемонията беше пред паметника на Отец Паисий на Алеята на възрожденците в Морската градина. 

На общоградското честване присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, председателят на Общински съвет Христо Димитров, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, заместник-кметовете на Община Варна Илия Коев и Снежана Апостолова, началникът на ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, представители на ръководството на ОД на МВР, районни кметове, политически партии, почетни консули, районното мюфтийство, неправителствени организации и граждани. 

По време на празничната церемония варненци си припомниха думите на Отец Паисий:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? … Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи! От целия славянски род най-славни са били българите. Толкова години са царували и са били прочути по цялата земя…". 

Роден преди три века със светското име Петър Баханов, наричан Пенко, само с една тояга в ръка и една торба през рамото Паисий тръгва от град на град, от село на село, от къща на къща, от черква на черква, за да разнесе своята книга с посланието "…и ний сме имали царе, патриарси, ний сме кръстили целий славянский род".

България бавно осъзнава значението на Хилендарския летописец. По времето на Възраждането името му не е познато дори в българските училища. Иван Вазов споменава, че се е запознал с делото на Паисий, едва след като навършва двадесет години от едно българско списание, издавано в Браила. Първото публикуване на "История славянобългарска" е 82 години след написването ѝ, като името на автора не се споменава. Дори Българската православна църква не бърза да канонизира Паисий като светец – прави го с писмен акт на Светия синод през 1962 г. 

Днес хилендарският монах и неговото основополагащо дело се считат за начало на българското Възраждане. В днешния ден България отдава признателност на цяла плеяда от славни исторически личности и превръща Деня на народните будители в ден не само на писмеността и културата ни, но и на родовата ни памет.

По време на церемонията бе припомнено, че Варна също има своите будители: Никола и Сава Георгиевич – основатели на  първата българска община; Константин Арабаджиев – първият учител в първото българско училище, самият той – ученик на възрожденския просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко също учителства във Варна; щедрият спомоществовател на школското здание хаджи Стамат Сидеров; големият книжовник Сава Доброплодни,  образовани люде като Георги Живков и Никола Бацаров, Димитър Станчев, Сава Геренов, Стефан Деребеев, Христо Самсаров; свещеникът на първата българска църква "Св. Архангел Михаил" отец Константин Дъновски, а след него – Иван Геренов и Христо Върбанов; Янко и Димитър Славчеви, по чиято инициатива се учредява първото варненско читалище "Възрождение"; диригентът Коста Тодоров – основател на варненското симфонично дружество и още местни родолюбци, благодарение на които Варна бързо се превръща в истински културен и образователен център, какъвто е и до днес.  

На 1 ноември се прекланяме пред житейския подвиг на онези, които водят българския народ и младите ни поколения към просветата, към свободата на духа, към културата, към съхраняването и развитието на духовните идеали и ценности. 

Изложба "Варна – 105 години курортен град" бе открита в Музея за нова история на Варна. Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей – Варна и проследява развитието на Варна като морска дестинация от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването беше прочетен оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

В приветствието си към гостите заместник-кметът Снежана Апостолова подчерта, че преди повече от век Варна е направила един от най-важните избори в своята модерна история, насочвайки развитието си към морето и туризма. След тежките години на войни и икономически трудности тогавашната варненска управа поглежда към морето не просто като към природна даденост, а като към бъдеще. Това е бил смел и далновиден избор. Още тогава амбицията е била Варна да се развива като модерен морски курорт, който да се нареди до известните европейски туристически градове, посочи Апостолова.

Тя отбеляза, че Морската градина, започнала своето развитие още в края на XIX век и свързана с имената на Михаил Колони и Антон Новак, е част от душата на Варна, а Морските бани, чието изграждане започва през 1925 година и които са открити през 1926 година, дават на града модерния облик на европейски морски курорт.

Историята на Варна не се изчерпва само с градския център и Морската градина. Тя живее и в курортите край града – "Св. св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Слънчев ден", "Ривиера", "Чайка" и всички туристически зони, които посрещат гости от България и света. Те са неразделна част от туристическата идентичност на Варна. Те носят нейното име, нейното гостоприемство и нейния образ пред света, каза още заместник-кметът.

Апостолова изрази признателност към всички хора, работещи в сферата на туризма, които с труда и професионализма си допринасят за добрия имидж на града и за развитието му като предпочитана туристическа дестинация. Преди 105 години Варна е имала смелостта да си представи бъдеще, по-голямо от своето настояще. Днес ние сме длъжни да направим същото. 105 години са повод за гордост, но и за амбиция, каза още Апостолова.

Сред най-ценните експонати в изложбата са оригиналната покана до цар Борис III за откриването на Морските бани през 1926 г., бански костюми и плажни аксесоари от 30-те години на миналия век, както и редки фотографии и пощенски картички, разкриващи облика на Варна като курортен град преди повече от век.

Посетителите имат възможност да разгледат още оригинални документи, рекламни материали, брошури и бюлетини, свързани с развитието на курортното дело и морелечението. Специално място в експозицията е отделено на курортните комплекси "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", които през годините се утвърждават като символи на българския морски туризъм.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до края на месец септември.

По повод годишнината Община Варна направи дарение за фонда на музея от юбилейни книги, албуми и рекламни материали, свързани с историята на Варна като курортен град.