Емил Радев настоя за повече евросредства за справяне с увеличения мигрантски натиск

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за спешна подкрепа и повече евросредства за справяне с мигрантския натиск в държавите на първа линия, каквато е България. Той мотивира належащата нужда от адекватни, бързи, солидарни и финансово обезпечени мерки за укрепване на външните граници на ЕС, така:

Докато европейските институции са зациклили в преговорите, в страни като България, които първи посрещат мигрантския натиск, полицаи загиват в изпълнение на служебния си дълг.

"Контролът срещу незаконната миграция няма да стане по-ефективен нито с гръмки призиви, нито с дискриминационни бариери пред разширяването на Шенген”, изтъкна Радев, като припомни, че именно мигрантският натиск стана повод Австрия да наложи вето за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство.

Щом има воля, трябва да се намери и начин.

 „Мощният рестарт, който всички искаме по отношение на цялостната политика по миграция, не може да се осъществи без допълнителни финансови ресурси”, убеден е Емил Радев. Според него повече евросредства са необходими както за укрепване на защитната инфраструктура по външните граници, така и за подобряване на процедурите за връщане на нелегалните мигранти, за интеграция на бежанците, а също и за инициативи с фокус върху първопричините за миграцията. „Ако не искаме да допуснем поредно кризисно лято, не трябва да губим повече време”, заяви в заключение българският евродепутат.

Позицията на Европейската комисия беше представена от еврокомисар Марейд Макгинес, която отговаря за ресор „Финансови услуги, финансова стабилност и съюз на капиталовите пазари”. Тя отчете постигнатото от евролидерите съгласие да се работи в две посоки – законодателна и оперативна.

„Външните граници не са просто национални, те са европейски”, коментира еврокомисарят, като подчерта необходимостта те да бъдат укрепени. В този контекст Марейд Макгинес акцентира върху усилията да се спре незаконната миграция, да се засили присъствието на Фронтекс, да се покажат добри практики, да се реализират пилотни проекти. От ЕК увериха, че разполагат с набор от мерки за по-ефективно функциониране на външните граници, но е важно да се определят приоритетите за финансиране. „Държавите членки най-добре знаят как да охраняват границите си, но това трябва да става при пълно спазване на европейското законодателство и зачитане на правата на човека”, отбеляза още Марейд Макгинес. 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.