Мобилно меню

Испания пое председателството на Съвета на ЕС на официална церемония във Варна

Представители на 18 посолства у нас присъстваха на концерт на Виенския камерен оркестър, част от най-дълголетния музикален фестивал в България – ММФ „Варненско лято“
Испания пое председателството на Съвета на ЕС на официална церемония във Варна
564

Председателството на Съвета на Европейския съюз бе символично предадено от Швеция на Испания на специална церемония във Варна. То се сменя на ротационен принцип между държавите - членки на ЕС на всеки 6 месеца, като Испания застава начело от 1 юли. 

Тържествената церемония бе проведена във Фестивалния и конгресен център в морската столица, преди концерта на Виенския камерен оркестър, част от Международния музикален фестивал "Варненско лято". Специални гости на събитието бяха посланици и зам.-посланици от 18 посолства у нас – Испания, Швеция, Германия, Финландия, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния,  Португалия, Франция, Нидерландия, Кипър, Албания, Словакия, Дания, Италия, Аржентина, Монголия, както и принц Виктор фон Изенбург от Германия. Присъстваха министърът на туризма Зарица Динкова и  зам.-министърът на външните работи Тихомир Стойчев.

Приветствие отправи кметът на Варна Иван Портних.

"Чест и гордост е за Варна, че чрез най-дълголетния музикален фестивал в България и един от най-старите в Европа - ММФ "Варненско лято", активно подкрепян от Община Варна, стана символичната смяна на председателството на Съвета на ЕС! Нека музиката се превърне в символ на единството и културното разнообразие между нас."

Портних благодари на артистичния директор на  ММФ „Варненско лято“ Марио Хосен, на всички организатори, на дипломатическите представители и гости, както и на почитателите на класическата музика.

Посланикът на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко Мата изрази признателност към българските институции, които са помогнали за организацията на събитието. Той посочи, че мотото на испанското председателство е „Европа по-близо“, като идеята е събитията да се случват извън столиците на държавите, а концертът във Варна е пример за това.

Шведският посланик Н. Пр. Катарина Рангнит отбеляза, че лично за нея ЕС е нещо много повече от механизъм за вземане на общи решения, а е общи ценности и принципи, усещането да се чувстваш у дома си навсякъде в Европа.

От името на вицепремиера Мария Габриел послание поднесе заместник-министърът на външните работи Тихомир Стойчев, който заяви, че България приветства приоритетите, които Испания изтъква, и ще работи конструктивно за тяхната реализация. Той посочи, че в рамките на испанското председателство България може да се присъедини към Шенген, защото страната ни заслужава това.

След официалната част прозвуча специално написана за ММФ „Варненско лято” творба от испанския композитор Естебан Санс в изпълнение на Виенския камерен оркестър с диригент Педро Халфтер. Звучаха още “Адажио” на Красимир Кюркчийски, а пианистът Даниел Внуковски изпълни авторския камерен вариант на Първия концерт на Шопен.

В "Ода на радостта" от Деветата симфония на Бетовен, която е химн на Европейския съюз, се включиха и солисти, хор и оркестранти от Държавна опера Варна с диригент Надежда МакКюн и хор „Морски звуци” с диригент Росица Щерева. Изпълненията вдигнаха на крака публиката в залата, които извикаха на бис талантливите музиканти.

Организатор на ММФ „Варненско лято“ е Община Варна, а концертът на Виенския камерен оркестър се проведе под патронажа на испанския посланик у нас.

2023 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна

Емил Радев: Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността

Технологичната зависимост носи стратегически риск, подчерта варненският евродепутат
Емил Радев: Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.  

2026 © Варна е / снимка: Офис - Емил Радев