Назначиха още един заместник кмет в община Варна

Ралица Герасимова ще поеме поста заместник кмет по културата на Община Варна, съобщи кметът Иван Портних. До момента ресорът беше поверен на Коста Базитов, отговарящ също за здравеопазване, социални дейности и туризъм.

"Имаме амбицията да работим активно за нова посока на културния живот във Варна – с развитие на творчески индустрии, с обвързване на културата с иновациите и туризма, с опазване и експониране на историческото наследство. Всичко това ще донесе добавена стойност на нашия град и развитието му като дестинация за 4 сезона. Предизвикателството е голямо и изисква нова енергия, за която ще разчитам на новия заместник кмет", каза по време на представянето кметът Иван Портних. Той припомни, че за първи път три министерства – на иновациите, на туризма и на културата, си сътрудничат с местната власт в лицето на Община Варна за създаване на нов продукт който ще носи добавена стойност на града.

"Ще изисквам от Ралица Герасимова стратегическо планиране за развитието на културата във Варна по сектори и ясни приоритети; конкретни дейности и срокове за реализирането им, мониторинг и оценка на постигнатите резултати до момента, широко експертно и гражданско участие и прозрачност в управлението на културните процеси", каза още кметът.

Ралица Герасимова благодари за възможността да работи за любимия си град.

"За мен Варна е най-добрият град за живеене в България, който се отличава с изключителна културна история и идентичност. Наричаме града "морската столица", защото е най-големият град по крайбрежието, но за мен Варна е, и трябва да бъде "културната столица на България" и ще работя в тази посока"

Ралица Герасимова е специалист в сферата на културата с над 20 годишен опит в България, САЩ и Хаити. Тя е била преподавател по културна антропология в Университета в Питсбърг, САЩ и ръководител на изследователски проекти от културно естество в България, Балканските страни и САЩ. Работила е по дългосрочни теренни изследвания в пост-военно Косово и в Хаити, като след земетресението през 2010 г., се занимава активно с хуманитарна дейност в островната държава. През 2016 година се завръща в родината, за да приложи натрупания опит.

Работи като куратор на свободна практика и има реализирани над 20 изложби с български и международни участници. Работи като арт директор на артистично пространство ReBonkers и председател на Сдружение „Таляна“. Тя е сред организаторите на значими проекти като "Нощ на музеите и галериите", фестивал "БУНА", "Ден без автомобили", артистичен квартал "Таляна", "Европейски дни на културното наследство" и др.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.