Портних: Наближат ли избори, всички се сещат за Аспаруховия мост!

"Ремонтът на Аспаруховия мост не трябва да е предизборно упражнение! Наближат ли избори, темата изведнъж става „актуална“, всеки започва да дава акъл, да снима моста отгоре и отдолу, и да прави най-различни внушения. Да, мостът трябва да бъде ремонтиран! Готови сме да съдействаме за създаване на необходимите проекти, защото такива към момента очевидно няма."

Това заяви кметът Иван Портних по повод темата, която очаквано предизвиква значителен граждански интерес поради факта, че Аспаруховият мост е ключова пътна артерия.

Той направи кратка хронология на свършеното до момента от Община Варна:

"През 2015 г. Община Варна осигури финансиране и възложи изготвянето на технически паспорт на Аспаруховия мост и идеен проект за основен ремонт, след което те бяха предадени на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

През 2016 година МРРБ и АПИ възложиха, осигуриха, финансираха и изпълниха ремонт на  мостови съоръжения с номера 1,3,5, а през 2017 и на мостове 2, 4, 6.

През есента на 2020 г. бяха организирани от страна на Община Варна работни срещи с КАБ, САБ и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за определяне на изискванията към заданието за проектиране на ремонта на останалата част от Аспаруховия мост.

Бяха обсъдени предложения относно пешеходната конзола, възможността за велоалея, запазване и изместване на тролейбусните стълбове, видеонаблюдение, системите за безопасност и други. Всички предложенията бяха предоставени на АПИ за съставяне на задание за проектиране за ремонта на моста.

На 18 май 2021 г. Община Варна получи искане от АПИ за осигуряване на сумата от 8 237 755 лв с ДДС, само за лявото платно на пътното съоръжение.

С писмо от 28 май 2021 г. Община Варна е изискала от АПИ техническото задание за проектиране и изготвената проектна документация за обекта - за запознаване и съгласуване с администрацията и с Общинския съвет, предвид исканото финансиране.

До момента обаче от АПИ не са предоставени проекти за ремонт на Аспаруховия мост.

През месец май т.г. служебният министър на МРРБ Иван Шишков, предложи Община Варна да подпише Споразумение с АПИ за „реализиране на споделени услуги или дейности“, във връзка с ремонта на Аспаруховия мост.

Такова споразумение обаче не може да бъде подписано, тъй като съгласно чл. 63 ал. 8 от ЗМСМА Общинският съвет може да приема решения за провеждане на политика за реализиране на споделени услуги до изтичането на 39 месеца от неговото избиране. В конкретния случай този срок е изтекъл".

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.