1058 безработни са започнали работа във Варна през юни

На работа в област Варна през юни 2023 г. са постъпили 1058 безработни лица. 84,31% от тях са устроени на работа на първичния трудов пазар (892). През месеца в трудова заетост са устроени 217 младежи на възраст до 29 години, както и 52 продължително безработни лица (с регистрация в бюрата по труда над 1 година), съобщават от Дирекция „Регионална служба по заетостта” Варна.

През юни 2023 г. в бюрата по труда от областта са заявени 840 работни места. На първичния пазар са обявени 838 работни места. Най-много от заявените през месеца места са от сферата на хотелиерството и ресторантьорство (354), образование (128) и   търговия (72). Следват преработваща промишленост (71), държавното управление (50), транспорт, складиране и пощи (29), строителство (24) и административни и стопански дейности (19).

Равнището на безработица във Варненска област през юни 2023 г. е 2,9% . Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда от областта е 5 711, с 343 по-малко спрямо месец май на 2023 г. (6054). В сравнение с май 2023 г. (3,1%) се отчита намаление от 0,2% пункта на равнището на безработица.

В град Варна броят на регистрираните безработни през юни 2023 г. е 2895 – със 101 лица по-малко спрямо май 2023 г. (2 996). Равнището на безработица в града е 1,9%. В сравнени с май 2023 г. (2,0%) се отчита намаление с 0,1 проценти пункта.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.