Работа без трудов договор при сезонна заетост е трайно явление в България

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.

Обобщените резултати от годишния отчет по труда за 2024 г. на стопанските субекти от финансовия и нефинансовия сектор в област Варна показват, че средногодишният брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е 153 552, което представлява 6.6% от общия брой на наетите в страната. В сравнение с 2023 г. броят на наетите се увеличава с 2 822 души или с 1.9%. Увеличение се наблюдава в 13 от общо 19 икономически дейности, като по- значително е в "Операции с недвижими имоти" (11.0%), "Административни и спомагателни дейности" (10.0%) и "Професионални дейности и научни изследвания" (8.3%). Намаление на наетите лица е регистрирано в 6 икономически дейности, като най-голямо е в "Селско, горско и рибно стопанство" (8.5%), "Финансови и застрахователни дейности" (7.9%) и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" (3.9%), съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" и "Преработваща промишленост" - съответно 18.1 и 12.3%.

По брой наети лица по трудово и служебно правоотношение област Варна заема трето място сред 28-те области в страната.

Най-голям е броят на наетите в областите София (столица) - 788.8 хил. и Пловдив - 230.5 хил., а най-малък в област Видин - 16.2 хиляди.

Средната брутна годишна работна заплата в област Варна за 2024 г. е 26 007 лв., при 27 898 лева средно за страната.

В сравнение с 2023 г. средната работна заплата в област Варна нараства с 15.1%, в обществения сектор - с 13.8%, а в частния сектор - с 15.6%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение са "Професионални дейности и научни изследвания" - с 41.3%, "Култура, спорт и развлечения" - с 18.4% и "Други дейности" - със 17.8%.

Икономическите дейности с най-високо средногодишно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2024 г. са: "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" - 48 085 лева; "Професионални дейности и научни изследвания" - 40 557 лева; "Финансови и застрахователни дейности" - 35 177 лева.

Най-ниско платени са били наетите лица в икономическите дейности: "Други дейности" - 17 411 лева; "Хотелиерство и ресторантьорство" - 18 304 лева; "Операции с недвижими имоти" - 19 910 лева.

По размер на средната работна заплата за 2024 г. област Варна е на второ място спрямо другите области в страната.

Най-високо е заплащането в областите София (столица) - 38 728 лв., а най-ниско в област Смолян - 18 909 лева.