241 000 са работещите варненци

През четвъртото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в област Варна е 241 хиляди, от които 132 хиляди са мъже, а 109 хиляди са жени. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица се увеличава с 5.7%, съобщават от Териториално статистическо бюро Североизток. 

Коефициентът на заетост в областта през четвъртото тримесечие на 2022 г. е 60.6% (при 54.9% за страната), съответно 69.2% за мъжете и 52.7% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. този коефициент е по-висок с 3.2%, като при мъжете увеличението е с 1.6%, а при жените - с 4.7%. 

През четвъртото тримесечие на 2022 г. заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 235.9 хил., като 128.3 хил. от тях са мъже, а 107.6 хил. са жени. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група се увеличава с 12.8 хил., или с 5.7%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 77%, съответно 83% за мъжете и 71% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2021 г. общият коефициент е по-висок с 4.1%, като при мъжете коефициентът се увеличава с 1.6%, а при жените - с 6.8%.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.