60% от населението на Варна е в трудоспособна възраст

Към 31 декември 2023 г. населението на област Варна е 434 191 души, което представлява 6.7% от населението на България и нарежда областта на трето място по брой на населението след областите София (столица) (1 287 хил. души) и Пловдив (634 хил. души), и преди област Бургас (384 хил. души). В сравнение с 2022 г. населението на областта се увеличава с 3 344 души, или с 0.8% отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток.

Мъжете са 208 422 (48%), а жените - 225 769 (52%), или на 1 000 мъже се падат 1 083 жени. С нарастване на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областта.

В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 93 402, или 21.5% от населението на областта. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея е по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2023 г. децата до 15 години са 63 973, или 14.7% от общия брой на населението в област Варна. Спрямо 2022 г. делът на населението в тази възрастова група намалява с 0.2 процентни пункта.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която през 2023 г. достига 43.8 години.

Променя се броят и относителният дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2023 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за жените и 64 години и 6 месец за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст в област Варна към 31.12.2023 г. е 262 057 души, или 60.4% от населението в областта, като мъжете са 134 986 души, а жените - 127 071 души.

Към края на 2023 г. над трудоспособна възраст са 103 464 души, или 23.8%, а под трудоспособна възраст - 68 670 души, или 15.8% от населението на областта.

Към 31.12.2023 г. в градовете на област Варна живеят 365 995 или 84.3%, а в селата - 68 196, или 15.7% от населението на областта.

Към края на 2023 г. населените места в област Варна са 159, от които 11 са градове и 148 - села.

Към края на годината няма населени места без население. В 13, или в 8.2% от населените места на областта живеят до 49 души.

В съответствие с административно-териториалното устройство област Варна е разделена на 12 общини. Най-малка по население е община Бяла, в която живеят 3 284 души, или 0.8% от населението на областта, а най-голяма е община Варна - 323 386 души (74.5%).

Да бъдеш независим, да поемаш отговорност, да имаш успешна кариера – това са ценностите на младите хора между 15 и 29 години, които живеят, учат и работят на територията на Община Варна. Здравословното хранене, получаването на висше образование, сключването на брак и родителството също са сред приоритетите им и всички те са свързани с индивидуалистичните нагласи и личното благоденствие. Много назад в ценностната система са ангажираността в обществения живот и активната политическа позиция. 

Тези изводи налагат данните от проведено по поръчка на Община Варна проучване за нагласите на младите хора в града. Зад него стои екипът на фондация "Силогия", който извърши серия от дейности на терен с цел установяване на особеностите, нуждите и проблемите на младежите на територията на Община Варна.

Изследването обхваща ключови теми като образование, заетост, културен живот, спорт, дигитални умения, социално включване и бъдещи перспективи за развитие, като целта е да се установят нагласите и да се подобрят условията за тяхното развитие.

Изследването е проведено в периода 30 април - 23 юли 2025 г., като са използвани разнообразни изследователски инструменти. Редом с класически методи като анкетно проучване, интервюта и фокусни групи то залага във висока степен и на качествени методи, които активно да въвлекат младите хора в ролята на интерпретатори на събраните данни, да формулират хипотези и препоръки. Постигната е представителност в изводите, като се очаква те да послужат в бъдещата работа на местната власт. 

Отчетен беше икономическият натиск върху младите хора – всеки четвърти студент работи на пълен работен ден, дори 8% от гимназистите вече са в пазара на труда.

Налага се да работят, докато учат, но считат заплатите за ниски, а цените за високи. Естественият стремеж към икономическа независимост и достоен живот, установени и в проведеното изследване, налага и една от ключовите препоръки – за по-адекватни трудови условия, за насърчаване на диалога между местната власт, работодателските организации, младежките организации (студентски съвети), синдикатите; категорични действия на Инспекция по труда и други помощни институции за контрол над условията на трудещите се млади хора във Варна; повишаване на трудовата им култура (обучения по защита на трудови права, сключване на КТД и др.). 

Много от младежите изграждат силна връзка с Варна и отчитат големия ѝ потенциал – културен, икономически и не на последно място като община, която може да предоставя желаните от тях благоприятни условия за живот и развитие. Същевременно тези нагласи касаят по-скоро бъдещето, отколкото настоящето им, а оптимистичните възгледи са обвързани с разгръщането на ключови фактори, сред които като най-значими изпъкват прозрачното и демократично управление, условията на труд и възможностите за заетост, развитието на градската среда, пътно-транспортна инфраструктура, зелените площи и замърсяването.