Близо 200 свободни работни места в сферата на образованието във Варна през септември

На работа в област Варна през септември 2023 г. са постъпили 633 безработни лица. 98,74% от тях са устроени на работа на първичния трудов пазар (625). През месеца в трудова заетост са устроени 88 младежи на възраст до 29 години, както и 38 продължително безработни лица (с регистрация в бюрата по труда над 1 година).

През септември 2023 г. в бюрата по труда от областта са заявени 539 работни места. На първичния пазар са обявени 536 работни места. Най-много от заявените през месеца места са от сферата на образование (188) и търговия (85) и хотелиерството и ресторантьорство (63). Следват административни и стопански дейности (59), преработваща промишленост (38), хуманно здравеопазване (24) и държавна администрация (17). По схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са обявени 3 работни места. 

Равнището на безработица във Варненска област през септември 2023 г. е 3% . Броят на регистрираните безработни в бюрата по труда от областта е 5 966, с 46 повече спрямо месец август на 2023 г. (5920). През текущия месец равнището на безработица  запазва нивото си от предходния месец. 

В град Варна броят на регистрираните безработни през септември 2023 г. е 3078 – със 71 лица повече спрямо август 2023 г. (3 007). Равнището на безработица в града е 2%.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.