Област Варна е трета в страната по брой на работещите

През третото тримесечие на 2023 г. общият брой на заетите лица в област Варна е 219 хиляди, от които 119.4 хиляди. са мъже, а 99.6 хиляди са жени. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г.
броят на заетите лица се увеличава с 0.7%, съобщават  от Териториално статистическо бюро Североизток. 

Коефициентът на заетост в областта през третото тримесечие на 2023 г. е 59.9% (при 53.9% за страната), съответно 68.8% за мъжете и 51.9% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. този коефициент е по-висок с 0.5 процентни пункта, като и при жените, и при мъжете има увеличение съответно с 1 и 0.2 процентни пункта.

По брой на заетите лица област Варна е на трето място в страната след област София (столица) и област Пловдив, а по коефициент на заетост е на второ място след област София (столица).

През третото тримесечие на 2023 г. заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 212.1 хиляди, като 114.9 хиляди от тях са мъже, а 97.2 хиляди. са жени. Спрямо третото тримесечие на 2022 г. общият брой на заетите лица в тази възрастова група намалява с 0.4 хил., или с 0.2%.

Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 64 навършени години е 77.6%, съответно 83.9% за мъжете и 71.2% за жените. В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. общият коефициент е по-висок с 0.3 процентни пункта, като при мъжете коефициентът намалява с 0.7 процентни пункта, а при жените се увеличава с 1.2 процентни пункта.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.