Планират изграждането на Черноморски младежки център във Варна

С проект за Черноморски младежки център община Варна ще кандидатства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно след последната за 2022-ра година сесия на местния парламент, на която предложението на кмета Иван Портних бе одобрено от Общински съвет – Варна.

Черноморският младежки център ще предоставя подкрепа на млади хора до 29 г. В него трябва има разнообразие от дейности, включително международни, които да отговарят на нуждите и желанията на младежите. Едно от изискванията е центърът да осигури поне 10 работни места, от които най-малко 5 младежки работници, 2 ромски медиатори, както и психолог, социален работник, педагог и други подходящи специалисти за обезпечаване на образователните дейности.

Чрез центъра Община Варна ще осигури образователна подкрепа на младежи, които ходят на училище, но са изложени на риск от отпадане. Ще се предоставят индивидуални услуги за социално включване на младежи от уязвими групи. Предвижда се също така организиране на обмени и съвместни събития с други младежки центрове в България и в чужбина.

Безвъзмездната финансова помощ по проекта е 100%, като общата стойност е до 4,3 млн. лева. Крайният срок за електронно подаване на апликационния пакет е 30 декември 2022 г.

Сезонната заетост е съществен елемент от пазара на труда в България и има редица области, изискващи целенасочени законодателни и управленски решения. Те засягат необходимостта от подобряване на събирането, анализа и разпространението на статистически данни, свързани със сезонната заетост за нуждите на ефективното управление и разработване на политики. 

Недекларираният труд остава едно от най-сериозните проявления на проблемите при сезонната заетост. 

Поради нарастващата зависимост от работници от трети страни в определени сектори се налага и ефективно регулиране на този процес, съобразно нуждите на икономиката и правата на работниците, както и преглед на секторите, в които работата зависи от смяната на сезоните. 

Това са част от изводите на Анализ на Икономическия и социален съвет на тема: „Проблеми на сезонната заетост в България – продължителност, трайна заетост, доходи и социално осигуряване, квалификация на заетите лица“, разработен по предложение на Председателя на 51-вото Народно събрание. Документът беше приет от Пленарната сесия на ИСС. 

Данните на Агенцията по заетостта показват, че за последните 6 години средният дял на сезонните работни места при търсенето на труд през бюрата по труда съставлява между 10 и 13%. 

Работата без трудов договор при сезонната заетост, е трайно явление в България - по данни от Главна инспекция по труда през последните 3 години тя e около 10% в случаите на извършени проверки. Тревожни са и данните за установените нарушения, свързани с възникване на трудовото правоотношение. ИСС отбелязва, че Европейският орган на труда и Европейската мрежа по миграция извеждат редица констатации, които са от значение за привличане на сезонни работници и спазване на техните права, насочени към: осигуряване на достойни условия на труд, справедливо заплащане и подходящо настаняване, ефективно прилагане на трудовото законодателство и редовни инспекции за предотвратяване на експлоатацията, осигуряване на леснодостъпна информация за правата и задълженията на сезонните работници на разбираем език, както и необходимост от регулиране и качествен контрол върху дейността на посредническите агенции, с оглед предотвратяване на злоупотреби.

ИСС намира за важно насърчаването на диалога между работодатели, работници и държавни институции с цел намиране на устойчиви решения на проблемите, свързани със сезонната заетост.

На заседанието си ИСС прие и Анализ „Регионални дисбаланси в търсенето на работна сила, общо и по основни икономически сектори, мерки и действия за тяхното намаляване, включително с помощта на новите технологии“. 

В него ИСС анализира проблема, свързан с регионалните дисбаланси в търсенето на работна сила и предлага политики и мерки за преодоляването им. Необходими са реални икономически мерки, насочени към решаване на структурните проблеми като липсата на инвестиции, остаряващата инфраструктура, демографския спад и недостига на квалифицирани кадри в слаборазвитите райони и в отделни икономически сектори, се казва в документа.