Мобилно меню

Клиника призовава управляващите да дарят по една заплата за развитието на детското здравеопазване

Платена публикация
Клиника призовава управляващите да дарят по една заплата за развитието на детското здравеопазване

Единственият сериозен напредък в детското здравеопазване през 2023 г. е откриването на 1 юни на новопостроената високотехнологична клиника за майчино и детско здраве “Мама и Аз”. Болницата е препълнена. Много хора говорят, само ние показваме на дело и лекуваме най-тежките случаи.

Проектирана, построена и развита с най-напреднала медицинска експертиза – без една стотинка държавна инвестиция и без никаква подкрепа от дарителски кампании – „явлението“ “Мама и Аз” сега разгръща фронта срещу детската смъртност и инвалидизацията на деца и юноши в България. Със или без протести или с дарителски кампании, инициативи, мрежи, сдружения или обществени съвети нищо друго реално не се случва. Даже топла вода и ток няма в някои отделения.

Ежедневно множество родители събират средства чрез телевизионни предавания, социални мрежи и фондации за лечение на децата си в чужбина. Някои успяват да посрещнат високите разходи, повечето никога. А защо ние в България да не развием собствена мрежа за педиатрична помощ и грижа с водеща световна експертиза и да я направим достъпна за всички? Национална детска болница няма. Няма и да има скоро, защото след като проектът за “Мама и Аз” в София преди 20 месеца обедини лекари и пациентски организации, държавата стигна до избирането на терен. Интересите на политиците и родителите все още се разминават. Затова ние взехме развитието в свои ръце. Чуждият опит е пътеводен даже за нашия скромен мащаб – един по-близък и едни недостижим пример:

Над 40 млн. евро са набрани от дарения (350 хил. физически лица и над 8 хил. компании) в Румъния за специализирана онкологична детска болница със 187 легла. Проектът е реализиран в рамките на четири години и лечебното заведение вече работи. Над 850 млн. швейцарски франка са събрани от частната фондация „Елеонор“ в Цюрих за детска болница с 230 легла, която ще отвори в края на 2024 г.  Болницата не е нито държавна, нито принадлежи на кантоналната университетска болница: „Въпреки това ние сме университетска детска болница, защото работим в полза на обществото, обучаваме и развиваме научни изследвания“, споделя директорът.

Затова е време е да се премине към директно дарителство, за да издигнем нашата национална експертиза на световно ниво и покрием териториално страната.

Дарявам сега!

Приемаме единствено поименни дарения, прозрачно,  само по банков и електронен път на преводите -  с пълен отчет към дарителите.

ЗАЩО ДИРЕКТНИ ДАРЕНИЯ В "МАМА И АЗ"

Пациентите отговарят:

  • Защото развиваме „експертиза и образец за управление – национална гордост!”
  • Защото чуваме всеки ден стотици „огромно БЛАГОДАРЯ за грижите, които полагате! Страхотни сте!“
  • Защото сме „екип от висококвалифицирани специалисти, отдадени на професията си и на грижата за малките пациенти“
  • Защото разполагаме и развиваме „чудесна материална база… Всичко блести от чистота, леглата в стаите са много удобни, както за децата, така и за възрастните придружители.“
  • Защото инвестираме в и поддържаме „Модерна апаратура като в американска или френска болница [...] и със специализирана линейка за транспортиране на деца в критично състояние”
  • Защото е „без значение в кой час на денонощието… Не знам от къде да започна! .. от индивидуалния подход и отношение към всяко дете, от това, че освен да лекува, персоналът ти вдъхва доверие и спокойствие…или чувала бях само страхотни неща за болницата, но вече се убедих, че наистина е страхотна!”
  • Защото „доживяхме тази благодат, това чудо на чудесата да го има в Плевен, а трябва да се разпространи във всички градове – ще започнем да се справяме с демографската криза ...така ще оживее и пребъде българския народ“
  • Защото имаме хиляди емоционални положителни отзиви от преминали пациенти и защото: „Да не говоря, че идваха по няколко пъти през деня да видят как сме, да прегледат детето. Задала съм сигурно над 100 въпроса, на всеки един ми беше отговорено, не с половин дума, не да ми се обяснява, че много питам, „защото съм майка за първи път, а просто защото имаха желание и работят с кеф и любов тази така трудна професия!”

2023 © Варна е / Платена публикация, текст и снимки: Клиника “Мама и Аз”
Още по темата:
Още по темата:

Диян Божидаров: "Представяне на книга" – най-голямото унижение на света

Абсурдна е сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели, споделя журналистът в своя блог
Диян Божидаров: "Представяне на книга" – най-голямото унижение на света

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.

2025 © Варна е