Над 50% от новите жилища във Варна са двустайни

По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Варна през третото тримесечие на 2024 г. е 131, а новопостроените жилища в тях са 722.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2024 г. със стоманобетонна конструкция са 84.7%, с тухлена - 12.2%, а с друга - 3.1%. 

Област Варна е на четвърто място в страната по въведени в експлоатация жилищни сгради. Преди нея са областите Пловдив - 156 сгради с 431 жилища, София (столица) – 153 сгради с 1 086 жилища и Бургас - 137 сгради с 681 жилища.

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи - 53.9%.

Следват тези с три стаи (28.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.8%, отбелязват от Териториално статистическо бюро Североизток. 

Общата полезна площ на новопостроените жилища през третото тримесечие на 2024 г. в област Варна е 59.6 хил. кв. м, а жилищната площ - 45.1 хил. кв. метра.

Средната полезна площ на едно новопостроено жилище в област Варна е 82.6 кв. метра.

Варна е шеста сред областите с най-малка средна полезна площ на едно новопостроено жилище. Първа е област Шумен - 65.3 кв. метра. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Смолян - 162.3 кв. м и Видин - 162.0 кв. метра.

ВЪПРОСИ:

1. С какво двустайните жилища са по-предпочитани от варненци, според вас?
2. А за имот с цел инвестиция, колко стаи бихте препоръчали да има? Малък или голям апартамент, или пък къща?
3. Технологията на строителство доколко трябва да е от значение за избора на ново жилище?
4. Средната площ на новопостроените жилище във Варна е 82.6 квадрата, това достатъчно ли е за комфортен живот, според вас?

В пълния с абсурди и унижения човешки живот има едни особени абсурд и унижение, на културния фронт. Отнасят се до вид събитие, мероприятие, проява. Абсурдът не e единствено в самото случване, а и в тоталното му несъзнаване. Унижението е естетическо – не толкова за участниците (не го схващат), а като наблюдавана картина. Защо го има този унизителен абсурд? Защото.. – прието е да не се счита за унизителен абсурд, задоволява суетата.

Събитието е "Представяне на нова книга".

Какво точно представлява едно "Представяне на нова книга"?. То е: сбирка между автор и хора, които не са чели книгата му, а той разяснява на тях колко хубава е тя; те благоговеят пред книгата, която… не са чели. Накрая гостите се чувстват приятно, одухотворени, културни (без ирония – така се чувстват)… все тъй без да се чели въпросната книга.

Е, не е ли унижение за автора? Всички му харесват непрочетената книга. Радват му се, поздравяват го за…. прекрасната непрочетена книга. Дори автограф му вземат заради нея. А той? – "Много съм добър, да ви кажа, много яко пиша!".

Кое би било неабсурд? Кое би било неунижение? Кое би било истинска култура?! Би било, ако всички тия хора се съберат, поздравяват го и обсъждат развълнувани… книгата, след като я прочетат.

Кое не е така? Всичко е така. А защо никой не се сеща, че е точно така? Не знам. Но си е така.

"Добър ден, опитайте от моя нов салам!", казва месарят. Тази покана към хората не е лицемерна, не е скандална. Месарят никога не е имал претенцията да се грижи за нещо повече от вашите черва срещу пари. Но авторът на книга има. Да си хвали сам сърцето, духа (които се втъкават в една книга) е адски самообидно. Дваж повече – да му я харесват непрочели хора (истински полезни идиоти). В крайна сметка, ако наистина предлагаш култура, духовност, нещо ценно, себе си… – стой на положение – не може да бъдеш месар.

Разбира се, има автори на книги, които нищо никога не влагат от себе си. Те са месари.

Месари или немесари… – няма по-жалка картина от тази, в която автор, чиято единствена цел е да пробута книгата си (винаги това е целта), говори всичко друго, но не и за тази единствена цел – а наоколо му се усмихват. В месарницата нещата са по-честни.

"Ама гладен ли да стоя? Аз нали заради продажбите се правя на маймуна" – опонира авторът – "И как, като не си рекламирам книгата, хората ще узнаят за нея?". Отговорът – ти не разбра ли след толкова опити, че правенето на маймуна не носи пари. А дали хората ще разберат за книгата или не, не зависи от теб. Зависи от непонятни за всички ни логики, явления, случайности. След 200 години хората може да изнамерят книгата ти и да кръстят училище на твое име – това е залогът.