Над 500 герои на Дисни в общ филм

От Мики през Елза до капитан Хук - повече от 500 герои на "Дисни" оживяват в късометражен филм под формата на любовно писмо до анимационното студио, което празнува стогодишнината си на фона на сътресения, предаде АФП.

Озаглавена "Имало едно време едно студио", тази забавна и трогателна деветминутна творба, съчетаваща цифрови изображения, рисунки на ръка и реални кадри, допълни каталога на стрийминг платформата "Дисни плюс" четири месеца след като беше отличена на фестивала на анимационните филми в Анеси, Франция.

Плод на продължила две години работа, творбата показва 543 персонажа от 85 пълнометражни и късометражни филма, които излизат от картините, изложени в коридорите на американските офиси на компанията, където се събират за семейна снимка след напускането на служителите.

"Беше като да наредиш най-големия пъзел в живота си", казва Трент Кори, сърежисьор на това художествено и технологично постижение, което мобилизира повече от сто души, както и бивши аниматори и 40 актьори, завърнали се специално за случая.

"Искахме всички герои да изглеждат и да звучат точно както в оригиналните си филми", добавя съавторът Дан Ейбрахам, който за целта използва и неиздаван досега запис на Робин Уилямс. Актьорът, починал през 2014 г., озвучава Джина в англоезичната версия на хитовия анимационен филм "Аладин".

Резултатът е завръщане към славните дни на традиционната анимация, която след "Мечо Пух" през 2011 г. е окончателно заменена от 3D за игралните филми на "Дисни".

"От 543-те героя във филма, около 450 са нарисувани на ръка, с молив върху хартия", казва художникът Ерик Голдбърг ("Аладин", "Покахонтас"), който ръководи 2D частта от продукцията.

Развлекателният гигант планира редица прояви, сред които концерти и изложби, за да подсили честванията на 100-годишнината, чиято кулминация е излизането през ноември на анимационния филм "Желание", вдъхновен от класиките на "Дисни".

Компанията, която през новия век се насочи към "Пиксар", франчайза "Междузвездни войни" и "Марвел", преминава през бурен период, белязан от проблеми като спад на абонатите на "Дисни плюс" и съкращения на работни места, на фона на продължаващата стачка на актьорите в Холивуд.

"Във всеки случай филмите на "Дисни" намират отклик у всички. Те често са първите, които гледаме в детството. Техните герои и истории са давали много радост и надежда и с малко късмет това ще продължи още 100 години", казва Ерик Голдбърг. 

25 години от създаването си чества емблематичното "Лондонско око". Неговият архитект Джулия Барфийлд е щастлива да наблюдава творението си четвърт век по-късно. "Никога не бих предположила, че то все още ще е тук, 25 години по-късно!", отбелязва тя, цитирана от агенция Франс прес.

Барфийлд проектира гигантското колело, издигнато на южния бряг на река Темза на 9 март 2000 г., заедно с покойния си вече съпруг Дейвид Маркс. Предполагаше се това да е петгодишна временна конструкция, чрез която да бъде отпразнувано новото хилядолетие, припомня АФП.

"Лондонско око" обаче се установи трайно като част от пейзажа на Лондон, превръщайки се в един от неговите символи. Днес характерният му 135-метров силует е отпечатан върху сувенири, рисуван от улични художници и е сниман от милиони туристи.

"Основната цел бе да се осигури спираща дъха гледка към града", разказа Джулия Барфийлд пред АФП. Тя е доволна, че 25 години по-късно хората все още се качват в кабинките на виенското колело.

Въпреки цената си (42 британски лири или около 50 евро за стандартен билет, закупен на място), "Лондонско око" е една от най-посещаваните платени атракции във Великобритания.

Всяка година около 3,5 милиона туристи правят половинчасовата обиколка с панорамни гледки.

"Беше впечатляващо", казва Леонардо Мануел, 13-годишен турист от Перу, посещаващ Европа със семейството си за първи път. "Да дойда в Лондон беше една от мечтите ми. Успяхме да разгледаме целия град, бавно, отделяйки време да му се възхищаваме", обяснява той.

Със своите 32 кабинки, всяка от които представлява един от кварталите на град Лондон и може да побере до 25 души, "Лондонско око" е истински стоманен гигант.

Проектирайки колелото, архитектите искат да създадат усещане за чудо у посетителите. "Идеята беше, когато видят структурата, да си кажат: "Уау, как го направиха?", разказва Барфийлд.

И все пак "раждането" на прочутото виенско колело не е без проблеми.

Първоначално проектът е отхвърлен при поканата за предложения за създаване на нов паметник в града за отпразнуването началото на 21 век. Джулия Барфийлд и Дейвид Маркс обаче не се отказват и работят усилено години наред, за да получат финансиране, спомня си архитектката.

Необичайната структура освен това изисква редица иновации - както технически, така и материални.

Специално извито стъкло за кабинките се налага да бъде внесено от Венеция, като различните части са транспортирани по река Темза.

Работниците дори влизат във водата, за да сглобят колелото. Накрая, вдъхновено от технологиите, използвани при инсталиране на петролни платформи в Северно море, колелото бавно е повдигнато в изправено положение... два пъти, защото при първия опит кабелите поддават заради твърде голямата тежест на конструкцията.

Други технически проблеми принуждават посетителите да изчакат с няколко месеца, преди да могат да се качат за първи път на Колелото на хилядолетието.

"Лондонско око" се присъедини към редица други конструкции, които бяха издигнати в британската столица, за да отбележат зората на нова ера, сред които купола "Милениъм Доум" (или Купола на хилядолетието, построен на полуостров Гринуич в Югоизточен Лондон), "Милениум Бридж" (пешеходен висящ мост над река Темза) и галерията за модерно изкуство "Тейт Модърн".

В началото на новото хилядолетие "Лондонско око" бе най-голямото виенско колело в света. От тогава обаче то отстъпи водещата си позиция, която в момента се държи от виенското колело в Дубай, допълва АФП, цитирана от Радио Варна.