Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит

Експозиция с избрани рисунки и фотографии, озаглавена "22 години по-късно", представят във варненската галерия Графит художникът Доника Кирова и фотографът Димитър Петров. Изложбата ще бъде открита на 26 септември - четвъртък, от 18:30 часа и може да бъде посетена до 12 октомври. В камерната зала на галерия Графит ще бъдат експонирани средноформатни творби на Доника Кирова – 28 рисунки и 14 фотографии на Димитър Петров. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. "Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, на места с размиване или щрих, бял гваш върху тъмен картон в графитено черно. Фотографиите са заснети на класически черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art", отбелязват организаторите.

Експозицията е озаглавена "22 години по-късно", тъй като през 2002 година в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна Доника Кирова и Димитър Петров реализират заедно изложбата "Разкрачени картинки", която също включва рисунки и фотография.

"Еротичната тема многократно и многопластово е третирана в творчеството и на двамата автори, идваща за пореден път да даде поле за откритост и откровение, честност в отношенията между половете, стремеж за общуване, връзка, съвместност.

Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, но рядко враждебна.

Произведенията в изложбата са заявка за подкрепата и претворяването на свят, в който надделява ласката, свободата на волята, играта – като акт на възприятие и отношение към живота, себеопознаването, което води до стремеж към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към толерантност и човечност", изтъкват анализатори.

"Целта бе да изложим творбите си като реална експозиция в галерия, особено това важи за фотографиите, тъй като в съвремието ни все по-рядко снимките "виждат" хартия. Произведенията на изкуството "потъват" или се размиват в социалните мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се слагат под един знаменател с порнографията.

Стремежът картините ни да са на живо, а не на екран е логичен според нас.

Това вменява у зрителя отношение към произведението на по-високо ниво и е много по-осезаем и истински начин за възприемането му.

Какво е различното от тогава? Парадоксалното е, че светът днес – все по-развит и технологичен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), като че ли се е превърнал в място, където естествените потребности и отношения са своего рода табу, а кървавите сцени, вулгарният език и използването на оръжие, достъпни навсякъде във филми, виртуални игри, риалити програми и прочие, са сякаш свръхнормални.

Предишната – не, но тази изложба е отбелязана със знак 18+ заради изображенията с голи тела.

Имахме трудности и с намирането на експозиционно пространство, заради тематиката на творбите. Защо? Хората от векове се обичат и възпроизвеждат по един и същ начин и това, слава Богу, все още е така. Необяснимо сред обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и природни неща, претворявани от хилядолетия в произведенията на изкуството. Сега официално те са срамни, пошли, непрегледни, „заметени под килима”. Може би наистина искаме да сме изгонени от Рая…

Иначе сега, 22 години по-късно, ние сме си все същите, макар и да сме били малко по-млади тогава", обобщават Доника Кирова и Димитър Петров.

Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва НХА в София, специалност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г. е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Има 17 самостоятелни изложби, участия в международни и национални проекти, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”, катедра Изкуства. donikakirova.wordpress.com

Димитър Петров е роден през 1956 г. във Варна. През 1984 г. защитава звание Фотограф-художник. Отличен е със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор е на Фотографски Салон Варна. Организатор е на фотографски пленер на тема голо тяло "Шкорпиловци", който се провежда от 2005 г. до днес, всяко лято през месец юни. Участва в самостоятелни и групови изложби в градове на Европа. Негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима предимно на класически черно-бял филм. Основна тема във фотографиите му е голото женско тяло. Друга любима тема за снимане са автентични християнски храмове, има заснети повече от 800 храма в цялата страна.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.