Мобилно меню

Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит

Изложбата "22 години по-късно" може да бъде разгледана от 26 септември до 12 октомври
Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит
505

Експозиция с избрани рисунки и фотографии, озаглавена "22 години по-късно", представят във варненската галерия Графит художникът Доника Кирова и фотографът Димитър Петров. Изложбата ще бъде открита на 26 септември - четвъртък, от 18:30 часа и може да бъде посетена до 12 октомври. В камерната зала на галерия Графит ще бъдат експонирани средноформатни творби на Доника Кирова – 28 рисунки и 14 фотографии на Димитър Петров. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. "Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, на места с размиване или щрих, бял гваш върху тъмен картон в графитено черно. Фотографиите са заснети на класически черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art", отбелязват организаторите.

Експозицията е озаглавена "22 години по-късно", тъй като през 2002 година в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна Доника Кирова и Димитър Петров реализират заедно изложбата "Разкрачени картинки", която също включва рисунки и фотография.

"Еротичната тема многократно и многопластово е третирана в творчеството и на двамата автори, идваща за пореден път да даде поле за откритост и откровение, честност в отношенията между половете, стремеж за общуване, връзка, съвместност.

Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, но рядко враждебна.

Произведенията в изложбата са заявка за подкрепата и претворяването на свят, в който надделява ласката, свободата на волята, играта – като акт на възприятие и отношение към живота, себеопознаването, което води до стремеж към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към толерантност и човечност", изтъкват анализатори.

"Целта бе да изложим творбите си като реална експозиция в галерия, особено това важи за фотографиите, тъй като в съвремието ни все по-рядко снимките "виждат" хартия. Произведенията на изкуството "потъват" или се размиват в социалните мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се слагат под един знаменател с порнографията.

Стремежът картините ни да са на живо, а не на екран е логичен според нас.

Това вменява у зрителя отношение към произведението на по-високо ниво и е много по-осезаем и истински начин за възприемането му.

Какво е различното от тогава? Парадоксалното е, че светът днес – все по-развит и технологичен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), като че ли се е превърнал в място, където естествените потребности и отношения са своего рода табу, а кървавите сцени, вулгарният език и използването на оръжие, достъпни навсякъде във филми, виртуални игри, риалити програми и прочие, са сякаш свръхнормални.

Предишната – не, но тази изложба е отбелязана със знак 18+ заради изображенията с голи тела.

Имахме трудности и с намирането на експозиционно пространство, заради тематиката на творбите. Защо? Хората от векове се обичат и възпроизвеждат по един и същ начин и това, слава Богу, все още е така. Необяснимо сред обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и природни неща, претворявани от хилядолетия в произведенията на изкуството. Сега официално те са срамни, пошли, непрегледни, „заметени под килима”. Може би наистина искаме да сме изгонени от Рая…

Иначе сега, 22 години по-късно, ние сме си все същите, макар и да сме били малко по-млади тогава", обобщават Доника Кирова и Димитър Петров.

Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва НХА в София, специалност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г. е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Има 17 самостоятелни изложби, участия в международни и национални проекти, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”, катедра Изкуства. donikakirova.wordpress.com

Димитър Петров е роден през 1956 г. във Варна. През 1984 г. защитава звание Фотограф-художник. Отличен е със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор е на Фотографски Салон Варна. Организатор е на фотографски пленер на тема голо тяло "Шкорпиловци", който се провежда от 2005 г. до днес, всяко лято през месец юни. Участва в самостоятелни и групови изложби в градове на Европа. Негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима предимно на класически черно-бял филм. Основна тема във фотографиите му е голото женско тяло. Друга любима тема за снимане са автентични християнски храмове, има заснети повече от 800 храма в цялата страна.

2024 © Варна е

С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

Експозицията "Художниците и галерията" може да бъде разгледана до 2 март
С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

75-ата годишнина от създаването на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна се отбелязва с празнична изложба, озаглавена "Художниците и галерията". Тя беше открита на 6 февруари и може да бъде посетена до 2 март. Експозицията е разположена в сградата на ГХГ на на ул. "Любен Каравелов" 1.

В нея са включени творби на 75 варненски художници.

В рамките на инициативата "Художниците и галерията" са обособени две самостоятелни изложби. Те са на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години, посочва изкуствоведът Румен Серафимов, който е главен уредник в ГХГ-Варна.

"Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен "Вулкан" - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева", разказва Румен Серафимов.

"Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването.

Почти всички са част от "Вулкан", те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства.

От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България", подчертава Румен Серафимов.

"Изложбата се нарича "Художниците и галерията" и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет", допълва Румен Серафимов.

Повече за историята на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна разказва нейният директор Доротея Павлова, изкуствовед и културолог:

"Предисторията на Галерията започва през 1943 г. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. "Мусала" 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. "Любен Каравелов" 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев."

По време на откриването на празничната изложба бяха връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна, Яков Шустов