Мобилно меню

Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит

Изложбата "22 години по-късно" може да бъде разгледана от 26 септември до 12 октомври
Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит

Експозиция с избрани рисунки и фотографии, озаглавена "22 години по-късно", представят във варненската галерия Графит художникът Доника Кирова и фотографът Димитър Петров. Изложбата ще бъде открита на 26 септември - четвъртък, от 18:30 часа и може да бъде посетена до 12 октомври. В камерната зала на галерия Графит ще бъдат експонирани средноформатни творби на Доника Кирова – 28 рисунки и 14 фотографии на Димитър Петров. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. "Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, на места с размиване или щрих, бял гваш върху тъмен картон в графитено черно. Фотографиите са заснети на класически черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art", отбелязват организаторите.

Експозицията е озаглавена "22 години по-късно", тъй като през 2002 година в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна Доника Кирова и Димитър Петров реализират заедно изложбата "Разкрачени картинки", която също включва рисунки и фотография.

"Еротичната тема многократно и многопластово е третирана в творчеството и на двамата автори, идваща за пореден път да даде поле за откритост и откровение, честност в отношенията между половете, стремеж за общуване, връзка, съвместност.

Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, но рядко враждебна.

Произведенията в изложбата са заявка за подкрепата и претворяването на свят, в който надделява ласката, свободата на волята, играта – като акт на възприятие и отношение към живота, себеопознаването, което води до стремеж към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към толерантност и човечност", изтъкват анализатори.

"Целта бе да изложим творбите си като реална експозиция в галерия, особено това важи за фотографиите, тъй като в съвремието ни все по-рядко снимките "виждат" хартия. Произведенията на изкуството "потъват" или се размиват в социалните мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се слагат под един знаменател с порнографията.

Стремежът картините ни да са на живо, а не на екран е логичен според нас.

Това вменява у зрителя отношение към произведението на по-високо ниво и е много по-осезаем и истински начин за възприемането му.

Какво е различното от тогава? Парадоксалното е, че светът днес – все по-развит и технологичен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), като че ли се е превърнал в място, където естествените потребности и отношения са своего рода табу, а кървавите сцени, вулгарният език и използването на оръжие, достъпни навсякъде във филми, виртуални игри, риалити програми и прочие, са сякаш свръхнормални.

Предишната – не, но тази изложба е отбелязана със знак 18+ заради изображенията с голи тела.

Имахме трудности и с намирането на експозиционно пространство, заради тематиката на творбите. Защо? Хората от векове се обичат и възпроизвеждат по един и същ начин и това, слава Богу, все още е така. Необяснимо сред обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и природни неща, претворявани от хилядолетия в произведенията на изкуството. Сега официално те са срамни, пошли, непрегледни, „заметени под килима”. Може би наистина искаме да сме изгонени от Рая…

Иначе сега, 22 години по-късно, ние сме си все същите, макар и да сме били малко по-млади тогава", обобщават Доника Кирова и Димитър Петров.

Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва НХА в София, специалност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г. е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Има 17 самостоятелни изложби, участия в международни и национални проекти, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”, катедра Изкуства. donikakirova.wordpress.com

Димитър Петров е роден през 1956 г. във Варна. През 1984 г. защитава звание Фотограф-художник. Отличен е със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор е на Фотографски Салон Варна. Организатор е на фотографски пленер на тема голо тяло "Шкорпиловци", който се провежда от 2005 г. до днес, всяко лято през месец юни. Участва в самостоятелни и групови изложби в градове на Европа. Негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима предимно на класически черно-бял филм. Основна тема във фотографиите му е голото женско тяло. Друга любима тема за снимане са автентични християнски храмове, има заснети повече от 800 храма в цялата страна.

2024 © Варна е

Изложба с акварели на Елица Карабашлиева открива галерия Графит

Експозицията е озаглавена "Хора и улици, град - мой свят" и може да бъде разгледана до 9 ноември
Изложба с акварели на Елица Карабашлиева открива галерия Графит

Изложба "Хора и улици, град - мой свят" на варненката Елица Карабашлиева представя галерия Графит. В експозицията са включени творби на авторката, изпълнени в характерната ѝ акварелна техника. Изложбата ще бъде открита на 18 октомври - петък, от 18:30 часа и може да бъде посетена до 9 ноември. Ето как представя самата Елица Карабашлиева своята експозиция:

"Коренячка варненка съм и от дете гледам на града си като живо същество, което диша, променя се, често и страда. Преживявам загубата на всяка прекрасна сграда, радвам се на всеки успех и добра промяна в града си. Гледам го с очите на влюбена жена – диханието на морето – сутрин блестящо като огледало, вечер обляно в злато, бризът, парка с изобилието на различни дървета и храсти, паметниците и листата в краката ми есенно време, шумолящи като рокля от коприна. Всяко кътче е отбелязано със случки от живота ми – детството с млечния сладолед и пуканки, юношество със смеха на съучениците, зрелостта с раждането и отглеждането на децата, срещи с приятели и безброй емоции.

 Виждам камъните в сградите, но и сърцата на хората и отдавна мечтаех да посветя изложба на град Варна. Не бих могла да живея никъде другаде по света. Може и да съм пристрастна, но това е специално място в света.

Надявам се да ви предам чувствата, които изпитвам, не само цветовете и формите. Бих рисувала още много кътчета и моменти, но нека оставим нещо и за бъдещето".

2024 © Варна е