Доника Кирова и Димитър Петров представят рисунки и фотографии в галерия Графит

Експозиция с избрани рисунки и фотографии, озаглавена "22 години по-късно", представят във варненската галерия Графит художникът Доника Кирова и фотографът Димитър Петров. Изложбата ще бъде открита на 26 септември - четвъртък, от 18:30 часа и може да бъде посетена до 12 октомври. В камерната зала на галерия Графит ще бъдат експонирани средноформатни творби на Доника Кирова – 28 рисунки и 14 фотографии на Димитър Петров. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. "Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, на места с размиване или щрих, бял гваш върху тъмен картон в графитено черно. Фотографиите са заснети на класически черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art", отбелязват организаторите.

Експозицията е озаглавена "22 години по-късно", тъй като през 2002 година в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна Доника Кирова и Димитър Петров реализират заедно изложбата "Разкрачени картинки", която също включва рисунки и фотография.

"Еротичната тема многократно и многопластово е третирана в творчеството и на двамата автори, идваща за пореден път да даде поле за откритост и откровение, честност в отношенията между половете, стремеж за общуване, връзка, съвместност.

Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, но рядко враждебна.

Произведенията в изложбата са заявка за подкрепата и претворяването на свят, в който надделява ласката, свободата на волята, играта – като акт на възприятие и отношение към живота, себеопознаването, което води до стремеж към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към толерантност и човечност", изтъкват анализатори.

"Целта бе да изложим творбите си като реална експозиция в галерия, особено това важи за фотографиите, тъй като в съвремието ни все по-рядко снимките "виждат" хартия. Произведенията на изкуството "потъват" или се размиват в социалните мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се слагат под един знаменател с порнографията.

Стремежът картините ни да са на живо, а не на екран е логичен според нас.

Това вменява у зрителя отношение към произведението на по-високо ниво и е много по-осезаем и истински начин за възприемането му.

Какво е различното от тогава? Парадоксалното е, че светът днес – все по-развит и технологичен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), като че ли се е превърнал в място, където естествените потребности и отношения са своего рода табу, а кървавите сцени, вулгарният език и използването на оръжие, достъпни навсякъде във филми, виртуални игри, риалити програми и прочие, са сякаш свръхнормални.

Предишната – не, но тази изложба е отбелязана със знак 18+ заради изображенията с голи тела.

Имахме трудности и с намирането на експозиционно пространство, заради тематиката на творбите. Защо? Хората от векове се обичат и възпроизвеждат по един и същ начин и това, слава Богу, все още е така. Необяснимо сред обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и природни неща, претворявани от хилядолетия в произведенията на изкуството. Сега официално те са срамни, пошли, непрегледни, „заметени под килима”. Може би наистина искаме да сме изгонени от Рая…

Иначе сега, 22 години по-късно, ние сме си все същите, макар и да сме били малко по-млади тогава", обобщават Доника Кирова и Димитър Петров.

Доника Кирова е родена през 1974 г. във Варна. Завършва НХА в София, специалност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в областта на живописта, рисунката, фигуралната композиция, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като ироничен романтизъм или романтичен иронизъм. От 2008 г. е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 г. завърша ВСУ Черноризец Храбър, специалност Архитектура. Има 17 самостоятелни изложби, участия в международни и национални проекти, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър”, катедра Изкуства. donikakirova.wordpress.com

Димитър Петров е роден през 1956 г. във Варна. През 1984 г. защитава звание Фотограф-художник. Отличен е със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор е на Фотографски Салон Варна. Организатор е на фотографски пленер на тема голо тяло "Шкорпиловци", който се провежда от 2005 г. до днес, всяко лято през месец юни. Участва в самостоятелни и групови изложби в градове на Европа. Негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима предимно на класически черно-бял филм. Основна тема във фотографиите му е голото женско тяло. Друга любима тема за снимане са автентични християнски храмове, има заснети повече от 800 храма в цялата страна.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.