Изложба "Фрагменти" на Ганчо Карабаджаков открива Арт Галерия Le Papillon

Изложба "Фрагменти" на Ганчо Карабаджаков ще бъде открита в Арт Галерия Le Papillon на 24 юни. До 2 юли в експозиционната зала на галерията оживяват приказно-ироничните истории и характерните персонажи на уважавания художник и общественик.

Аз не искам да изненадвам публиката. Искам да отправям послания за устойчивост и спокойствие.

Картините ми са един малък катарзис, който показва сюжети от балканския бит и култура – съвсем прости и човешки неща, които всъщност са изконни!", споделя за творчеството си приживе Ганчо Карабаджаков, който ни напусна през 2021 година.

От Арт Галерия Le Papillon представят експозицията така:

"Ганчо Карабаджаков остави след себе си богато наследство, закодирано в послания за съвсем обикновени, но в същото време общовалидни и вечни ценности. В експозицията са включени творби от няколко колекции от различни периоди и подреждайки отделните "Фрагменти" ще се потопим в сладкодумните му притчи. Опирайки се на традициите на иконописта, картините на автора имат силно емоционално въздействие, предизвиквайки усмивки, щастие, радост чрез персонажите, изобразени в тях. Цветовата гама, настроението и темите са типично разпознаваеми – вибриращо свежи, жизнеутвърждаващи и общочовешки. Неговите герои живеят в един паралелен свят, който не се променя и всичко следва своя естествен ход. Различни са само персонажите и техните емоции, поставени в конкретна ситуация и зрителят съпреживява с тях ежедневните, на пръв поглед не толкова значими събития, които обаче са парченца от калейдоскопа на човешкия живот – „Задявка“, „Първа среща“, „Семейство“, „Очакване“, „На път“.

С характерния си ярък колорит и наивистичен подход, Ганчо Карабаджаков грабва вниманието и пресъздава не само битови и еротични сюжети, типични за балканските народи, но и прекрасни библейски и исторически сцени. Отличителна за стила му е меката и ненатрапчива гротеска, с която изгражда облика на своите герои. А те – мъже, жени, деца, кучета, котки, кози и птици се въртят в оригинални композиции, обичат се и се радват на живота, извън времето и пространството. Попаднал веднъж в приказния свят на неговите персонажи, зрителят ги усеща близки и ги припознава при всяка следваща среща, а характерната стилизация и повтаряемост на образите ги прави запомнящи се. Личността с нейните емоции и преживявания е центъра на неговите композиции, а главното чувство е радостта от живота. Дори и в ежедневна битова сцена усещането е за приповдигнато настроение и в съзнанието на зрителят съвсем естествено и непринудено изникват въпросите за важните „малки“ неща и личната нагласа и възприятия на всеки човек. Защото макар със средствата на наивистичния подход, на пръв поглед с весело и безгрижно отношение, стойностното изкуство винаги въздейства чрез отправените послания, стига човек да притежава сетива за тях. Или както споделя самият автор: „Изкуството трябва да носи радост както на самия творец, така и на неговата публика.“

Определян като един от най-добрите фигурални живописци, Ганчо Карабаджаков е от художниците, оставящи трайна следа във времето и съхраняването на паметта на такива творци е една от мисиите на галерията".

Експозицията "Фрагменти" може да бъде разгледана, както в изложбената зала на галерията във Варна на ул. Драгоман 12, до Кукления театър, а също и онлайн на сайта artpapillon.com.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.