Изложба живопис на Валери Чакалов и Стефан Божков представя Арт галерия Le Papillon до 9 април

Най-новите живописни творби на Валери Чакалов и Стефан Божков, обединени в експозицията "Тишина", представя варненската Арт галерия Le Papillon до 9 април. Общото между двамата автори е неконвенционалният им индивидуален подход към чувствителността на зрителя. Те създават собствен автентичен прочит на заобикалящата ги действителност. "Събират ги не само множеството съвместни изяви, дългогодишното приятелство, но и умението да извлекат същественото над тривиалното, да съзерцават мимолетността, но и да катализират подобно развитие в подсъзнанието на зрителя", изтъкват от Арт галерия Le Papillon.

"Изложбата е диалог между двама изследващи импровизацията на жеста артисти, като свободен джем сешън, създаващ усещането за сетивност, автентичност и първична жизненост. В тишина и застиналост на пигмента, като движение на цветен прах на стоп кадър, поглъщат вниманието релефите и знаковите форми в композициите на Валери Чакалов. Тихи са и метафорите на Стефан Божков, които деликатно излизат като контрастни символи от нюансите на черните основи и очертават бряг, платноходка, трева, женски силует.. В тишината можем да чуем вътрешния шепот на душата, в тишина се ражда новия ден и в тишина се отмива със застъпването на тъмнината...

Валери Чакалов твори в областта на графиката, живописта и разчупващо традиционните форми изкуство. Неговите абстрактно-геометрични картини, с вплетени знаци, образи и натрупвания както с различни материи и пигменти, така и от различни култури и епохи, създават особена естетическа и емоционална среда. Тяхната тишина поражда дзен състояние за осъзнаването на текущия момент и изследва вечните въпроси за създаването и трансформацията. Творбите му се отличават с великолепните балансирани композиции с изящен стил и водят по необикновен начин към опознаване на света и себе си, към съзерцанието и към осмислянето на вечните човешки истини.

Магията, която излъчват творбите на Стефан Божков, привлича окото с доминиращия си тайнствен черен цвят, от който като от мъгла изникват нежни линии, образи изследващи символа отвъд реалността на формата. Семантични послания, знакови разпознаваеми изображения, подсказващи разказ, деликатна загадъчна еротика откриваме дори там, където отсъства носителят й. Използвайки черното с неговите производни, художникът успява да провокира зрителя, да го накара да вникне в творбите, да предизвика дискусии и да остави трайни следи в съзнанието му. „Търся онова съчетание от знаковост и реализъм, в което с отделния детайл се прониква навътре в идеята“. Творенията на Божков са по-скоро продукт на въображението му, което пресича реалността по странни начини. Метафоричният прочит на разпознаваеми детайли от реалността претърпява развитие и изкристализира в персонална митология, която идва не от подсъзнанието, а намира своето основание в полето на познаваемия хоризонт", разказват от от Арт галерия Le Papillon.

Изложбата живопис "Тишина" на Валери Чакалов и Стефан Божков може да бъде разгледана до 9 април в основата изложбена зала на галерията, както и в пространството на Le Petit Papillon Art Gallery във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на artpapillon.com.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.