Изложба живопис на Валери Чакалов и Стефан Божков представя Арт галерия Le Papillon до 9 април

Най-новите живописни творби на Валери Чакалов и Стефан Божков, обединени в експозицията "Тишина", представя варненската Арт галерия Le Papillon до 9 април. Общото между двамата автори е неконвенционалният им индивидуален подход към чувствителността на зрителя. Те създават собствен автентичен прочит на заобикалящата ги действителност. "Събират ги не само множеството съвместни изяви, дългогодишното приятелство, но и умението да извлекат същественото над тривиалното, да съзерцават мимолетността, но и да катализират подобно развитие в подсъзнанието на зрителя", изтъкват от Арт галерия Le Papillon.

"Изложбата е диалог между двама изследващи импровизацията на жеста артисти, като свободен джем сешън, създаващ усещането за сетивност, автентичност и първична жизненост. В тишина и застиналост на пигмента, като движение на цветен прах на стоп кадър, поглъщат вниманието релефите и знаковите форми в композициите на Валери Чакалов. Тихи са и метафорите на Стефан Божков, които деликатно излизат като контрастни символи от нюансите на черните основи и очертават бряг, платноходка, трева, женски силует.. В тишината можем да чуем вътрешния шепот на душата, в тишина се ражда новия ден и в тишина се отмива със застъпването на тъмнината...

Валери Чакалов твори в областта на графиката, живописта и разчупващо традиционните форми изкуство. Неговите абстрактно-геометрични картини, с вплетени знаци, образи и натрупвания както с различни материи и пигменти, така и от различни култури и епохи, създават особена естетическа и емоционална среда. Тяхната тишина поражда дзен състояние за осъзнаването на текущия момент и изследва вечните въпроси за създаването и трансформацията. Творбите му се отличават с великолепните балансирани композиции с изящен стил и водят по необикновен начин към опознаване на света и себе си, към съзерцанието и към осмислянето на вечните човешки истини.

Магията, която излъчват творбите на Стефан Божков, привлича окото с доминиращия си тайнствен черен цвят, от който като от мъгла изникват нежни линии, образи изследващи символа отвъд реалността на формата. Семантични послания, знакови разпознаваеми изображения, подсказващи разказ, деликатна загадъчна еротика откриваме дори там, където отсъства носителят й. Използвайки черното с неговите производни, художникът успява да провокира зрителя, да го накара да вникне в творбите, да предизвика дискусии и да остави трайни следи в съзнанието му. „Търся онова съчетание от знаковост и реализъм, в което с отделния детайл се прониква навътре в идеята“. Творенията на Божков са по-скоро продукт на въображението му, което пресича реалността по странни начини. Метафоричният прочит на разпознаваеми детайли от реалността претърпява развитие и изкристализира в персонална митология, която идва не от подсъзнанието, а намира своето основание в полето на познаваемия хоризонт", разказват от от Арт галерия Le Papillon.

Изложбата живопис "Тишина" на Валери Чакалов и Стефан Божков може да бъде разгледана до 9 април в основата изложбена зала на галерията, както и в пространството на Le Petit Papillon Art Gallery във Варна, ул. Драгоман 12, а също и онлайн на artpapillon.com.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.