С празнична изложба честват 75 години от създаването на Градската художествена галерия във Варна

75-ата годишнина от създаването на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна се отбелязва с празнична изложба, озаглавена "Художниците и галерията". Тя беше открита на 6 февруари и може да бъде посетена до 2 март. Експозицията е разположена в сградата на ГХГ на на ул. "Любен Каравелов" 1.

В нея са включени творби на 75 варненски художници.

В рамките на инициативата "Художниците и галерията" са обособени две самостоятелни изложби. Те са на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години, посочва изкуствоведът Румен Серафимов, който е главен уредник в ГХГ-Варна.

"Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода от 20-те до 50-те години на ХХ век. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен "Вулкан" - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева", разказва Румен Серафимов.

"Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването.

Почти всички са част от "Вулкан", те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства.

От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България", подчертава Румен Серафимов.

"Изложбата се нарича "Художниците и галерията" и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята ѝ за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията ѝ за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите ѝ за съхраняване и представяне на художествената памет", допълва Румен Серафимов.

Повече за историята на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна разказва нейният директор Доротея Павлова, изкуствовед и културолог:

"Предисторията на Галерията започва през 1943 г. Тогава са основани Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. "Мусала" 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. "Любен Каравелов" 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев."

По време на откриването на празничната изложба бяха връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.