Стоимен Стоилов получи най-високото отличие на Министерството на културата

Министърът на културата Найден Тодоров връчи на именития български художник проф. Стоимен Стоилов най-високото отличие на Министерството на културата "Златен век" - огърлие, за неговия изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод неговата 80-та годишнина. 

На церемонията, която се състоя при откриването на юбилейната изложба на проф. Стоилов в Градската художествена галерия "Борис Георгиев", официални гости бяха канцлерът на Република Австрия за периода 2000 – 2007 г. д-р Волфганг Шусел, и съпругата му д-р Криста Шусел, Антония Бийрбаумер – заместник-ръководител на мисията в Посолството на Австрия у нас, областният управител на област Варна проф. Андрияна Андреева, зам.-кметът на Община Варна Павел Попов, Димитър Чутурков - председател на комисията по култура и духовно развития в Общински съвет Варна и председател на експертната комисия на Фонд "Култура". 

Стотици почитатели на изкуството препълниха на 27 октомври залите на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна, за да станат част от големия артистичен празник - откриването на юбилейната изложба на проф. Стоимен Стоилов - художник, който с таланта и енергията си поставя Варна на световната карта на изкуството още през 80-те години на ХХ век.

В обръщението си при връчването на отличието министър Найден Тодоров отбеляза:

"В последните години се говори за провала на дипломацията, но има една дипломация, която е успешна, това е дипломацията на културата и проф. Стоимен Стоилов е живият пример за това...

Има хора, които са надраснали родното си и са се превърнали в хора на човечеството.

Аз съм безкрайно щастлив, че  имам възможността да връча на проф. Стоилов най-високото отличие на Министерството на културата, но той няма нужда от тези отличия, защото е направил всичко, за да бъде самият той днес с присъствието си отличие за нас. Неговите картини са онова, което говори достатъчно и ние може само да сме горди, че живеем във времето на Стоимен Стоилов". 

Волфганг Шусел говори за Стоимен Стоилов като за посланик на българското изкуство и култура в чужбина: "Аз го намирам възхитителен, защото същинската тема в неговото творчество е човекът. Освен художник на образите, той е и художник на светлината, на историята, на пространството, тъй като неговите картини винаги разказват истории и те не свършват, като по този начин той полага грижи и за младите таланти, за следващото поколение". 

Областният управител проф. Андрияна Андреева припомни сътворените специално за Икономическия университет във Варна знакови платна на художника „Алегория на морето“ и „Алегория на брега“. „Когато човек се докосне до момента, в който той работи, вижда, че не само за него човекът е в центъра на Вселената, а самият той е център, защото това е личност, с която България може да се гордее, че е дала такъв велик творец в света на изкуството“ - каза проф. Андреева. 

Зам.-кметът Павел Попов посочи, че всички сме наследници на делото на Стоимен Стоилов в творческите ателиета във фабрика „Вулкан“, където се случва спойката на две поколения варненски художници: “Наследници сме и чрез реализирането на Международното биенале на графиката, което успешно поставя Варна на художествената карта на Европа”.

Изкуството на проф. Стоимен Стоилов представи директорът на Градската художествена галерия – Варна, изкуствоведът и културолог Доротея Павлова:

“Стоимен Стоилов принадлежи на творческото поколение, което навлиза в изкуството през 70-те години на 20. век, внасяйки нов пластичен език и автономно художествено изразяване. Още тогава той се утвърждава като талантлив художник с безкомпромисно висока професионална култура, създавайки метафорични композиции, в които присъстват експресивно предадени фигури на хора и животни. Всъщност през цялото си творчество художникът споделя принципите на фигуративната рисунка, подчинени на модерните европейски художествени традиции, които допускат изразителни деформации, сложни  времево-пространствени конструкции и повишена емоционална изразителност на линията.

Така се формира характерния „фигуративизъм“ на Стоимен Стоилов, който пренебрегва реалистичната правдивост и създава една иконография, един сложен и драматичен образен свят, които отпраща към сюжети, интерпретиращи философските теми за битието, за живота и смъртта, за властта, за борбата, силата и надмощието, за човешкото и божественото, за историята, за духовното и физическото. И макар художествени образи да изхождат от визуалните образци на Античността и Ренесанса, както и на византийското изкуство, авторът използва художествени похвати на модерното изкуство, например, на сюрреализма, като изгражда повтаряне на пластични форми – силуети и конструиране на различни ракурси на една фигура в картинно поле, за да предаде движението, да предаде напрежението в сюжета, да създаде така емблематичните за неговото изкуство образи-метаморфози – на човека-машина, човека-звяр, човека-риба и т.н. С чувството за мащаб той създава и монументални композиции във фресков стил, в които акцентира върху линеарните, колоритните и фактурните стойности. Без да се отказва от своята виртуозната линеарност, художникът рисува с тънко положена живописна материя фигури, притежаващи монументалната вглъбеност. Линията от тежка, плътна и материална става по-фина, по-лека, по-гъвкава, по-изразителна и по-свободна, за да откликне на класическата и неокласическата форма при създаването на женските и мъжките образи. Каноничността, с която той създава един театрален свят, в който персонажите стоят убедително в своите роли, търсещи интелектуалната игра, връща у зрителя вярното чувство за за картинното, поради което изкуството на Стоимен Стоилов винаги ще има своето място в изложбените зали на всички световни художествени музеи.”

Доротея Павлова благодари на проф. Стоимен Стоилов за направеното от него дарение, което ще обогати музейния фонд на Варненската галерия.

Изложбата, както и юбилейният каталог, свързан с нея, се реализират с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” на Община Варна. Изложбата е под патронажа на кмета на община Варна Благомир Коцев. Събитието е и с подкрепата на областния управител на Област Варна проф. д-р Андрияна Андреева. Официални партньори на изложбата са Министерството на културата - Българския културен институт - “Дом Витгенщайн” - Виена, и галерия “Средец” - София, Икономическият университет Варна и Художествената галерия - Добрич. 

Изложбата ще остане експонирана до 8 декември 2024 г.

След Варна част от нея ще гостува в галерия “Средец” на Министерството на културата в София и в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” - Виена.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.