Със сборна изложба "Събуждането на града" започва Арт Галерия Ларго 2023-та

Сборна изложба живопис, скулптура, графика и дигитален принт „Събуждането на града“ е първото събитие на варненската Арт Галерия Ларго за 2023 година. Експозицията беше открита на 20 януари и може да бъде посетена до 20 февруари. В двете зали на галерията са изложени повече от 60 творби, а виртуално са представени общо над 100 произведения на авторите Альоша Кафеджийски, Васил Василев, Васил Стоев, Веселин Начев, Георги Динев, Гергана Лалова, Гълъб Гълъбов, Димитър Петров, Димитър Трайчев, Емил Попов, Иван Нинов, Иван Обретенов, Йордан Ангелов, Кина Петрова, Кирил Стефанов, Любен Генов, Мария Зафиркова, Мария Чакърова, Мартина Караиванова, Милчо Талев, Михаил Лалов, Николай Янакиев, Петра Димитрова, Пламен Аврамов, Румен Нечев, Стефан Кулев, Стилияна Узунова, Стоимен Стоилов, Тодор Димитров, Христо Христов. Отдаваме почит и на двама големи майстори, оставили трайна следа в историята на българската живопис – Володя Вълчев и Тома Трифоновски.

"Мотото на изложбата „Събуждането на града“, символно препраща към началото – началото на деня, началото на годината, надеждата за едно ново начало за света. Първите часове на деня, когато мракът полека-лека бива разкъсан и изтласкан от светлината. Първите дни на новата година, когато човек обръща нова страница и се надява да промени своя живот, а може би и себе си към по-добро. Това време свързваме с надеждата за промяна, с упованието в едно по-светло бъдеще за нас и за нашите деца. Местообиталищата в съвременния свят са най-вече градовете. Те са като един огромен, жив организъм, със забързания си ритъм като едно туптящо сърце, с хилядите човешки съдби, фокусиращи в него енергия на своите мечти, стремежи и търсения. Ето защо в настоящата изложба градът символизира нас, хората", отбелязват от Арт Галерия Ларго.

"Събуждането на града в едноименната картина на Милчо Талев е здраво свързано със земята – един прекрасен, пластичен, пастелен пейзаж от покрайнините на града. Като неин контрапункт ще усетим картината на Любен Генов „Импровизиран пейзаж“ – един поглед към събуждането на земята от горе, от птичи поглед. От там земята изглежда чиста, прозирно-синя, изумрудено-зелена, готова за ново начало. Утрото, красотата на началото, когато златната светлина на деня започва да се разлива във всички посоки, ще видим в картините на Стефан Кулев „Краят на нощта“ и на Мария Чакърова „Светло“. Но утрото, познато на много от нас по съвсем различен начин, ще открием в картините на младия варненец Кирил Стефанов „Паркинг“, „Подлез“ и „Тролейбус“. Този момент, в който градът все още спи, но в трепкащите светлини на уличните лампи виждаме, сгушен в палтото си, Човека, устремен и забързан към новия ден, към нови победи или нови провали, към нови срещи или раздели, към новите предизвикателства на простичкото нещо, наречено живот, което го очаква", разказват от галерията.

"В творбите в настоящата изложба зрителите ще могат да открият още много лица на съвременния град. Храмът и вярата, неразривно свързани с всяко човешко обиталище, ще преоткрием в скулптурата на Альоша Кафеджийски „Разпятие“ и картините на Йордан Ангелов от Бургас – „Храм I“ и „Храм II“. Крехката уязвимост и илюзорна устойчивост на нашите домове символизира стъклената пластика на Тодор Димитров „Стъклени убежища“. Другото лице на града, с неговите урбанизирани, промишлени гледки или с моменти от съвременното ни ежедневие, които ни съпътстват всеки ден, ще видим в картините на младата варненка Петра Димитрова – заводски кранове, надраскани крайпътни билбордове, казани, преливащи от боклук – и това е част от пробуждането на града. Философски поглед и скрит подтекст има в дигиталния принт на Димитър Трайчев, наречен „Линия на оцеляване“ и изобразяващ стилизирано брега на морския град (може би Варна, може би не), с неговия фар, буните, плискащите се в бреговете му морски вълни и една тънка, но не червена, а златно-жълта линия на хоризонта – линията на оцеляването на нашите мечти", споделят още от Арт Галерия Ларго по повод първото си събитие за 2023-та, сборната изложба „Събуждането на града“.

Съвместна изложба на Доника Кирова и Стефка Георгиева ще бъде открита на 12 май от 18 часа в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Двете авторки събират в един проект своите интерпретации, озаглавен "Сладкобойни изкуства". Концепцията им е свързана с изследване на интимните битки, женската стихия и еротиката, поднесени с доза ирония и метафорична "сладост".

Изложбата може да бъде разгледана в  Градската художествена галерия до 1 юни. 

Според анализатори, това е експозиция, в която интимното и универсалното се преплитат. 

"В този визуален разказ на контрасти се срещат мекота и съпротива, крехкост и сила, лекота и дълбочина. Две авторки. Две визии. Една обща, силно лична територия."

"От една страна, проектът изследва любовта като бойна територия. Тук войната не е историческо събитие, а вътрешно състояние. Лична битка. Сблъсък със себе си и с Другия, който често е наше отражение. Иронията е оръжие. Несериозното - стратегия за оцеляване. От другата страна стои женствеността като митологизирана и силно променлива територия. Образите носят усещане за ефирност, но и за скрита тежест. Повърхностите - едновременно органични и живописни - създават асоциации с крем, глазура, сладост, която прикрива или трансформира напрежението. Резултатът е специфична фактура и тримерност, която подсилва концептуалния заряд на творбите".

Доника Кирова е художник, който в творчеството си съчетава класически художествени техники с маслени бои и експериментални повърхности, изследвайки фигуралната композиция и натюрморта.

Стефка Георгиева е артист с подчертано концептуален почерк. Нейните инсталации превръщат нестандартни и рециклирани материали в мащабни обекти, които провокират сетивата и мисълта.

В експозицията Доника Кирова представя осем творби селективна живопис върху текстил и няколко ескиза в допълнение. Работите са правени през 2024, с изключение на една от 2023 година. 

Техниката е характерната селективна живопис върху текстил, с която авторката експериментира от близо двадесет години. Повърхността е грундирана избирателно и живописана чрез класическа техника с маслени бои. Запазен е естественият вид и текстура на плата в отделни фрагменти от картината, използвана е релефна акрилна паста за допълнителна фактура. Създава се специфичен естетичен ефект, контраст и различно взаимоотношение между отделните повърхности – цветовете от живописваното, органичността на тъканта и тримерният ефект от пастата. Последният целенасочено импонира на тематиката и названието на експозицията и прави асоциация с вещественото присъствие на крем или глазура за сладкиши.

"Войната, като понятие и събитие от глобален мащаб в реалността, тук е пренесена като конфликт или съприкосновение в рамките на отделния индивид. Тя не е просто пренесена, а може да се каже привнесена, защото се отнася в същността си за вътрешните войни и битки, които всеки от нас всекидневно води със себе си и / или непосредствения до себе си човек, който до голяма степен е негов огледален образ.

Конфликтът тук е представен с "несериозен", ироничен, по-въздушен или шеговит, косвен, поставен с главата надолу, ако щете, поглед. Това е форма, която би могла да предложи степен на оцеляване в смисъла на това да човек да запази същността си като се открие или преоткрие в дълбочина. Това е своего рода стратегия за обезоръжаване на противника и в крайна сметка

победа в името на живота с главно Ж.

Това обаче би могло да се осъществи само и единствено ако човек, познавайки се, успее да пребори себе си – вътрешните си врагове", коментира Доника Кирова.

Стефка Георгиева представя в съвместната изложба четири мащабни инсталации в типичния за нея стил - скулптурни композиции, изработени подобно ръкоделие с вплетени в тях ленти от найлонови торбички, прежда, мъниста и други материали. Три от работите са правени през последните години и са представяни в различни комбинации и пространства във Варна и София. Сега те са модифицирани и преобразени в нови и различни пространствено-светлинни решения. Последната инсталация е изцяло нов проект, с който публиката ще се срещне за първи път.

Тази изложба отново изследва женствеността като митологизирана и променлива категория.

Фокусът пада върху усмиряването на женската стихия, видяна като пламък, а не пожар.

Не като даденост, а като процес. Като дълбоко несъзнавано. Като магия, която не търси обяснение. Подходът залага на интуитивното възприемане, защото разбирането често разрушава магията. Стефка Георгиева остава последователна в своя некомерсиален и експериментален път, превръщайки всяка работа в личен акт на съществуване и осъзнаване.

Стефка Георгиева е добре познато име за варненската публика – артист, който винаги изненадва с нестандартен и концептуален подход към изкуството. Тя е сред малкото творци, които остават верни на некомерсиалното и експерименталното, превръщайки всяка своя работа в дълбоко личен акт на изразяване. Нейните пищни пространствени инсталации впечатляват не само с мащаба си, но и с неочаквания избор на материали – найлонови торбички, пластмасови отпадъци, хартия и светлина. Изработването им често е дълъг и прецизен процес, но именно чрез него Стефка преживява и споделя своето разбиране за изкуството – като начин на съществуване и осъзнаване.