Със сборна изложба "Събуждането на града" започва Арт Галерия Ларго 2023-та

Сборна изложба живопис, скулптура, графика и дигитален принт „Събуждането на града“ е първото събитие на варненската Арт Галерия Ларго за 2023 година. Експозицията беше открита на 20 януари и може да бъде посетена до 20 февруари. В двете зали на галерията са изложени повече от 60 творби, а виртуално са представени общо над 100 произведения на авторите Альоша Кафеджийски, Васил Василев, Васил Стоев, Веселин Начев, Георги Динев, Гергана Лалова, Гълъб Гълъбов, Димитър Петров, Димитър Трайчев, Емил Попов, Иван Нинов, Иван Обретенов, Йордан Ангелов, Кина Петрова, Кирил Стефанов, Любен Генов, Мария Зафиркова, Мария Чакърова, Мартина Караиванова, Милчо Талев, Михаил Лалов, Николай Янакиев, Петра Димитрова, Пламен Аврамов, Румен Нечев, Стефан Кулев, Стилияна Узунова, Стоимен Стоилов, Тодор Димитров, Христо Христов. Отдаваме почит и на двама големи майстори, оставили трайна следа в историята на българската живопис – Володя Вълчев и Тома Трифоновски.

"Мотото на изложбата „Събуждането на града“, символно препраща към началото – началото на деня, началото на годината, надеждата за едно ново начало за света. Първите часове на деня, когато мракът полека-лека бива разкъсан и изтласкан от светлината. Първите дни на новата година, когато човек обръща нова страница и се надява да промени своя живот, а може би и себе си към по-добро. Това време свързваме с надеждата за промяна, с упованието в едно по-светло бъдеще за нас и за нашите деца. Местообиталищата в съвременния свят са най-вече градовете. Те са като един огромен, жив организъм, със забързания си ритъм като едно туптящо сърце, с хилядите човешки съдби, фокусиращи в него енергия на своите мечти, стремежи и търсения. Ето защо в настоящата изложба градът символизира нас, хората", отбелязват от Арт Галерия Ларго.

"Събуждането на града в едноименната картина на Милчо Талев е здраво свързано със земята – един прекрасен, пластичен, пастелен пейзаж от покрайнините на града. Като неин контрапункт ще усетим картината на Любен Генов „Импровизиран пейзаж“ – един поглед към събуждането на земята от горе, от птичи поглед. От там земята изглежда чиста, прозирно-синя, изумрудено-зелена, готова за ново начало. Утрото, красотата на началото, когато златната светлина на деня започва да се разлива във всички посоки, ще видим в картините на Стефан Кулев „Краят на нощта“ и на Мария Чакърова „Светло“. Но утрото, познато на много от нас по съвсем различен начин, ще открием в картините на младия варненец Кирил Стефанов „Паркинг“, „Подлез“ и „Тролейбус“. Този момент, в който градът все още спи, но в трепкащите светлини на уличните лампи виждаме, сгушен в палтото си, Човека, устремен и забързан към новия ден, към нови победи или нови провали, към нови срещи или раздели, към новите предизвикателства на простичкото нещо, наречено живот, което го очаква", разказват от галерията.

"В творбите в настоящата изложба зрителите ще могат да открият още много лица на съвременния град. Храмът и вярата, неразривно свързани с всяко човешко обиталище, ще преоткрием в скулптурата на Альоша Кафеджийски „Разпятие“ и картините на Йордан Ангелов от Бургас – „Храм I“ и „Храм II“. Крехката уязвимост и илюзорна устойчивост на нашите домове символизира стъклената пластика на Тодор Димитров „Стъклени убежища“. Другото лице на града, с неговите урбанизирани, промишлени гледки или с моменти от съвременното ни ежедневие, които ни съпътстват всеки ден, ще видим в картините на младата варненка Петра Димитрова – заводски кранове, надраскани крайпътни билбордове, казани, преливащи от боклук – и това е част от пробуждането на града. Философски поглед и скрит подтекст има в дигиталния принт на Димитър Трайчев, наречен „Линия на оцеляване“ и изобразяващ стилизирано брега на морския град (може би Варна, може би не), с неговия фар, буните, плискащите се в бреговете му морски вълни и една тънка, но не червена, а златно-жълта линия на хоризонта – линията на оцеляването на нашите мечти", споделят още от Арт Галерия Ларго по повод първото си събитие за 2023-та, сборната изложба „Събуждането на града“.

От 13-и август до 9-и септември Арт Галерия Le Papillon ще представи приказната живопис на Лиляна Дворянова, с първа самостоятелна изложба във Варна.

Двадесет и четири „Хвърчащи истории", всяка увлекателно разказана без изразните средства на словото, но с тези на живописта, пренасят зрителя във вълшебния свят на Лиляна. Свят, населяван от чудни същества - птици, пеперуди, насекоми, животни, хора, странни малки герои, които обитават пространства с оставена нарочно отворена граница между възможното и невъзможното. Това не са герои на измислена приказка, а вероятни образи, живеещи някъде там - в тревата, в дърветата, край езерото, под луната, в един вътрешен двор, който може би е съвсем близо до нас, споделят от галерията.

Първото, което усещаме, когато застанем пред „Хвърчащи истории", е че не сме попаднали в измислено нереално място, а сме получили възможност да предизвикаме въображението си от природата около нас. Провокирани сме да се върнем към усещането да сме живи и да можем да си представим невъзможното. Колкото повече гледаме, толкова повече разбираме, че това не са просто истории, в които има „Вълшебен чай", „Влюбено езеро", „Вътрешен двор", срещи, пътувания, ритуали, странни събития и още по-странни герои. Това са малки разкази за нас. За онзи човек в нас, който някога е можел да повярва, че „луната може да бъде впрегната", че „езерото може да се влюби", че птицата може да носи нечие сърце, а една шепа светулки да имат свой дом. После порастваме и започваме да наричаме тези неща „въображение". Подреждаме света и назоваваме и определяме граници между реално и нереално, разумно и невъзможно, човек и животно, природа и култура, будност и сън, допълват организаторите.

Има една стара човешка мечта, за която не говорим достатъчно – това е да летим. Не просто да стигнем някъде по-бързо, не да се издигнем над другите, не да избягаме от земята завинаги, а просто да усетим за миг онова освобождаване, което идва, когато тялото престане да тежи. Може би мечтата да хвърчим всъщност е мечта да се освободим за малко от собствената си тежест - от страховете, от навиците, от сериозността, от всичко онова, което с времето започваме да приемаме за неизбежно. Една пеперуда, един бръмбар, една птица и човекът имат повече общо, отколкото сме склонни да признаем - всички те са малки, временни, уязвими, движени от някакъв вътрешен импулс, който ги кара да търсят светлина, храна, близост, другия, посока и понякога - нещо отвъд себе си. Може би затова пеперудата е толкова силен образ. Тя е едновременно земна и почти невъзможна. Тежи нищо и все пак има собствена посока. Прекарва живота си близо до тревата, а същевременно принадлежи на въздуха. Човекът също стои здраво на земята и през целия си живот мечтае да не е само това. Има нещо толкова човешко в желанието ни да бъдем повече от тежестта, която носим, продължават с анализа организаторите на изложбата.

Лиляна Дворянова има особена подготовка за подобно пътуване. Магистър по философия, с интерес към естетиката и към границите между вътрешното и външното пространство на творбата, тя е и магистър по графичен дизайн, а по-късно защитава докторска дисертация, посветена на формирането на визуална грамотност.

Работи с живопис, графика, фотография, дигитално изкуство, илюстрация и концептуални форми.

Може би именно това ѝ знание и умението ѝ да увлича в загатнатия разказ създава лекота на образите. То е някъде зад тях, като невидима конструкция, която им позволява да бъдат едновременно прецизни и свободни. Лиляна Дворянова не просто рисува герои, с убедителността на майстор-илюстратор, тя изгражда една нова реалност за тях, в която природата е въодушевена и също е част от разказите. Усещането е за особена симбиоза между обитатели и околна среда, която не е само фон на случващото се, а активен и важен участник.

Допълнителният чар в картините на Лиляна Дворянова, според галеристите, е и това, че ни оставя достатъчно пространство да влезем и да доразкажем сами историята. И може би затова са толкова тихи, въпреки че в тях се случват много неща. А някъде високо над всичко това някой просто хвърчи, а ние пазим онази особена надежда, че може би още не сме забравили как.

Вернисажът на изложбата е на 13 август 2026 г., четвъртък, от 17:30 до 19.30 ч. в изложбения салон на Арт Галерия Le Papillon, на ул. Драгоман 12. Експозицията ще е изложена в залата на галерията до 9-и септември 2026 г., а също и в сайта artpapillon.com или във Фейсбук страницата: Le Papillon Art Gallery.