Научно-изследователският ни кораб се завърна от Антарктида

Първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, акостира във Варна, след второто си полярно плаване в рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция.

С официална церемония НИК 421 бе посрещнат на Морска гара. Освен семействата на екипажа, техните близки и приятели, на ритуала по посрещането присъстваха кметът на града – Благомир Коцев, областният управител Андрияна Андреева, началникът на Щаба на ВМС – к-н I Ваньо Мусински, началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, председателят на Българския антарктически институт – проф. Христо Пимпирев, представители на държавната власт, районни кметове и други официални лица.

След акостистирането на кораба, неговият командир – к-н. II ранг Николай Данаилов, изнесе доклад за второто полярно плаване на НИК 421, съобщават от пресцентъра на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, започна своето второ плаване до Антарктика на 8 ноември 2023 г.

Задачата на експедицията бе осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, част от тях – и извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които обезпечи, НИК 421 превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.

Пет месеца продължи втората полярна експедиция на първия български военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което НИК имаше престой, бе Картахена. До испанския град плаваха и 28 курсанти от Морско училище, които отработиха своята плавателна практика. Оттам НИК 421 се отправи към Южна Америка. Неговата втора спирка бе пристанището в Мар дел Плата, Аржентина. По време на прехода към аржентинското пристанище корабът премина през район, обявен за опасен заради пиратски нападения. Екипажът беше приведен в по-висока степен на готовност за отразяване на атаките на бързоходни плавателни и летателни средства.

След Мар дел Плата, на 28 декември 2023 г. „Св. св. Кирил и Методий“ достигна до най-южния град на планетата – Ушуая, в Аржентина. Там командирът на НИК – капитан II ранг Николай Данаилов, проведе официална работна среща с Андрес Дачари – главен секретар за Малвините, Антарктида, Южните Атлантически острови и международни въпроси за провинция Огнена земя (Tierra del Fuego), и Нестор Рубен Гонзалес – представител на Съвместното антарктическо командване на Въоръжените сили на Аржентина (COCOANTAR). Домакините изразиха радостта си, че имат възможността да посрещнат за първи път българския военен научноизследователски кораб в Ушуая.

След отплаване от най-южния град на планетата, корабът продължи към пролива Дрейк. В Новогодишната нощ НИК 421 взе участие в успешна операция по оказване на помощ на бедстваща моторна яхта с името „EL DOBLON“. 

Това се случи при подходите на пролива. Яхтата бе под канадски флаг и с 13-членен екипаж. Плавателният съд бе успешно ескортиран до спокойни води, а НИК 421 продължи пътя си към пролива.

На 4 януари 2024 г. научноизследователският кораб достигна до о. Ливингстън и застана на котва в Южния залив на острова, пред българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Екипажът на кораба веднага започна разтоварване с работни лодки на логистичния екип на експедицията, както и на оборудването и провизиите. Екипът пристъпи към отваряне на базата, след което разтовари хранителни провизии и за испанската антарктическа база „Хуан Карлос I“, която е съседна на нашата на о. Ливингстън. Няколко часа по-късно базата бе подготвена и приведена отново в експлоатация за новия антарктически сезон. Паралелно започна работата и по изпълнение на заложените научни проекти.

Продължи разтоварването на материалната част на брега и започна осигуряване на изпълнението на мултидисциплинарен проект „Интегрирано изследване на компонентите „седимент, биота и води“ на океанската екосистема в литорала на о. Ливингстън“. Извърши се пробонабиране от дълбочини в Южния залив на о. Ливингстън.

По време на осигуряването на научния проект в района на залива False bay и нос Бърнард пойнт на о. Ливингстън, учени-геолози намират на брега метални и композитни фрагменти и отломки. Същите, заедно с геоложките проби, са качени от тях на борда на НИК 421 и предоставени на неговия екипаж. След проведен оглед и проучване на отломките на борда на кораба, се достига до предположение, че те са част от конструкцията на военен самолет. По време на престоя на о. Ливингстън бяха натоварени и отпадъци, натрупвани повече от 30 години от българските антарктически експедиции в базата „Св. Климент Охридски“. Те бяха подготвени за натоварване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и извозени за утилизиране в България.

След 40 дни престой в района на Южните Шетландски острови в Антарктида и успешно завършена антарктическа мисия, българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пое по обратния път. Първата спирка по пътя към дома бе пристанище Комодоро Ривадавия. Там корабът бе посрещнат от наследници на български емигранти отпреди повече от сто години. Повече от 5000 жители на аржентинския град Комодоро Ривадавия посетиха българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. На 18 февруари корабът отплава и за първи път премина Лъвския пролив в Аржентина, между Лъвския остров (Isla Leones) и континента Южна Америка, на път от Комодоро Ривадавия в провинция Чубут, в аржентинската част на Патагония, за друго пристанище на Аржентина – Мар дел Плата. Там бяха проведени редица официални срещи.

На 25 февруари 2024 г. НИК влезе в пристанище Рио Гранде в Южна Бразилия. Посещението бе за установяване на сътрудничество в изследванията на Антарктида с бразилските военноморски сили и за отбелязване на 90 години от установяването през 1934 г. на дипломатически отношения между Федерална република Бразилия и Република България.

На 20 март 2024 г. НИК мина през пролива Гибралтар и навлезе в Средиземно море, като се отправи към Картахена. Два дни по-късно група от 24-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, пристигнаха във военноморската база в испанския град Картахена, за да се качат на борда на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ за отработване на своята практика. На борда на кораба практикантите достигнаха до град Таранто в Италия, където посетиха Старшинското училище в града и се запознаха с дейността му. В италианския град бяха проведени и редица официални визити и срещи между Командването на кораба и местната власт и ВМС на Италия.

На 3 април 2024 г. първият български научноизследователски кораб акостира във Варна от втората си антарктическа мисия.

С тържествена церемония на Морска гара във Варна Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" бе изпратен на петото си полярно плаване. То ще продължи малко над пет месеца под ръководството на командира на кораба капитан II ранг Радко Муевски. Корабът поема курс към Антарктида, за да участва в осигуряването на 35-ата българска полярна експедиция и научноизследователската дейност на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.

На тържествената церемония по изпращането на кораба присъстваха официални гости, близки на членовете на екипажа и граждани.

Вицеадмирал Митко Петев обяви поздравителен адрес от името на президента и върховен главнокомандващ на Република България Илияна Йотова. Приветствия отправиха министърът на образованието и науката – проф. Георги Вълчев, началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната –  Владко Владов, началникът на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, и проф. Христо Пимпирев.

В словото си проф. Пимпирев подчерта, че с тези мисии България категорично се е доказала като силна морска държава, която оперира в Световния океан. 

От своя страна, министърът на образованието и науката – проф. Георги Вълчев, отбеляза, че въпреки финансовите предизвикателства пред страната, държавата е осигурила нужните средства за експедицията. Той изтъкна, че подобни проекти са необходими за обединението на нацията, издигат международния престиж на България и служат за пример за успешно споделяне на ресурси между висшите училища. 

Флотилен адмирал Калинов допълни, че през тази година корабът ще осигури логистиката по 7 от общо 18-те проекта от националната полярна програма и отбеляза високото международно участие на учени от Румъния, Гърция, ОАЕ, Бразилия, Германия, Колумбия, Еквадор, Норвегия и Китай.

Чувстваме се уверени и изпращаме подготвен кораб и екипаж, посочи флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", в чийто състав е научноизследователският кораб.. 

35-ата експедиция има историческо значение, защото българската антарктическа база ще разшири своята територия и

българският трибагреник ще бъде поставен на още един остров.

Екипажът ще участва в установяването на лагер на остров Смит - най-високият, най-малко изследваният и един от най-труднодостъпните острови в този регион, стана ясно по време на церемонията.

На борда на НИК 421 има 24 практиканти, сред които 18 български и 6 чуждестранни курсанти.

Корабът ще се насочи към Средиземно море, където ще вземе участие в престижната международна конференция по климата КОП-31 (COP31) в Анталия, Турция. По пътя към Картахена (Испания) на борда ще се проведе практическо обучение на курсанти от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". При завръщането си от Ледения континент, екипажът ще акостира в Буенос Айрес, Аржентина, за да отбележи националния празник 3 март заедно с българската общност там. Капитан Муевски очаква корабът да се завърне в България в средата на месец април 2027 година.